26.04.2024
Гърция със средни температури от над 30 градуса през лятото привлече Microsoft и Google да изградят мощни дейта центрове. Електрическият Citroen C3 ще се прави в Сърбия. В Румъния пък се произвеждат модели на Ford. Китайският автомобилен производител BYD прави завод в Унгария, а Intel инвестира 4.6 млрд. евро в завод в Полша.
Това е само щрихирана картина на конкуренцията за привличане на чуждестранни инвестиции в Източна Европа.
България също участва в това състезание. Често обаче изглежда, че инвеститорите я поглеждат, а впоследствие я заобикалят. Най-ясният пример от последните години е Volkswagen, който въпреки членството на страната в Европейския съюз, избра Турция. Впоследствие пандемията и други фактори отказаха немския концерн от експанзията в региона, но урокът бе даден – България има структурни проблеми и не може да разчита само на членството си в ЕС за привличане на гигантите.
Защо инвестициите ни заобикалят?
Политическата нестабилност, липса на ясно законодателство и чести промени в него, тромави административни процедури, ниска ефективност на институциите и липса на дългосрочно и стратегическо планиране на инвестиционната дейност в страната. Това са едни от основните проблеми на потенциалните инвеститори, според доц. д-р по икономика Димитър Златинов, заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет. Той подчертава, че всеки от тях е важен, както е и все по-нарастващата конкуренция в региона.
В сферата на текстилната промишленост, например, пропуснахме възможностите за обратно релокиране на производства на водещи световни марки от Западна Европа в страни от Далечния Изток (като Китай, Виетнам и Камбоджа), от което се възползваха страни в региона, като Турция, Румъния и Чехия“, посочва икономистът.
Той дава за пример и неуспеха при привличането на Volkswagen, който показа, че малкият размер на пазара и все по-ограниченият човешки ресурс в България, също са водещи проблеми пред инвеститорите.
Всичко това води и до един от най-важните икономически проблеми, които България има – ниската инвестиционна активност и това все повече ще е сериозно ограничение пред растежа в дигиталната ера, в която живеем, пояснява доц. д-р Златинов.
Забавянето на средствата по Плана за възстановяване също оказва неблагоприятен ефект, наред със запаса от спестявания в банковата система и въздържането на реинвестирането на печалбата от чуждестранни инвестиции в България. Според доц. Златинов обаче дебатът по тези въпроси е „вял“, което подсказва за липсата на дългосрочна стратегия за развитието на страната.
Рекордни инвестиции през 2023 г.?
Новата година започна с гръмки изказвания от вече отишлата си власт, че през изминалата година са направени рекордни чуждестранни инвестиции в България. Това е далеч от истината, защото привлечените чуждестранни инвестиции са несравними спрямо наблюдаваното в периода преди световната финансова криза от 2007 – 2008 г., когато с импулса от предстоящото влизане в Европейския съюз те докосваха 30% от БВП, добавя доц. Златинов.
Все пак статистиката показва ускоряване на растежа на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) до 38% годишен ръст през 2023 г. Така за миналата година те надхвърлят 7.1 млрд. лв. и възлизат на 3.85% от БВП. Разбивка показва, че по-голямата част от тях са всъщност реинвестирана печалба от вече установени чужди дружества в България. За миналата година този вид достига 6.5 млрд. лв., като в годините след COVID пандемията се наблюдава ръст на дела на реинвестираната печалба от чуждите инвестиции.
Но изнесеният доход от преки инвестиции от страната за 2023 г. е 12.7 млрд. лв., или 6.9% от БВП. Това е изключително неблагоприятна тенденция, която с всяка изминала година все повече се задълбочава, посочва Златинов.
Според него именно това не позволява преструктурирането и масовото прилагане на дигитални технологии в производствения процес, което е задължително за изграждането на модерна икономическа система, напълно интегрирана в глобалните вериги на доставките в унисон с концепцията за Индустрия 5.0.
Структурата на преките чуждестранни инвестиции през 2023 г. показва, че приблизително 57% от тях (около 4 млрд. лв.) са от четири страни – Швейцария (22%), Австрия (13%), Нидерландия (12%) и Белгия (10%). Българският износ за тези страни е 8% от целия, като достига 6.95 млрд. лв.
Сгъстените облаци над Германия през изминалата година доведоха до свиване на преките чуждестранни инвестиции от там до 2.5% от общите спрямо 24% през 2018 г.
Преобладаващият дял от всички ПЧИ са във финансовия сектор (42%), част от който са банките с рекордната за 2023 г. печалба. Следва преработващата промишленост (36%), която продължава да е структуроопределяща за стоковия износ, при само 2.3% в професионални дейности и научни изследвания, които имат дългосрочния потенциал за технологично обновление на икономиката.
В пряка връзка с поевтиняването на енергийните ресурси преките чуждестранни инвестиции в енергийния сектор намаляват.
Подобна структура на преките чуждестранни инвестиции не може да се определи като устойчива и генерираща потенциал за дългосрочен икономически растеж, което е причината и за високия отлив на печалба от преки чуждестранни инвестиции от страната, категоричен е доц. Златинов
Ниският данък не стига
Въпреки ръста за изминалата година по-голямата картина показва, че вече повече от 15 години не може да се възстанови ускорената динамика на преките чуждестранни инвестиции към страната от периода преди присъединяването на България към Европейския съюз. Освен традиционните местни причини, фактор за това все още е и ненапълно превъзмогнатият ефект от световната финансова криза, както и последвалите сътресения в еврозоната.
Очевидно е, че поддържането на корпоративен данък от 10% не е достатъчно, за да се привлекат много повече чуждестранни инвестиции, посочва доц. Златинов.
Да се сравним
В сравнителен план делът на инвестициите към БВП е съпоставим със средното ниво за еврозоната, но това не е особено добре, като се има предвид, че покупателната способност в България е едва 60% от средната в еврозоната. Стопяването на тази разлика предполага много по-високи темпове на икономически растеж и респективно по-висока инвестиционна активност, която да задвижва този растеж, посочва доц. Златинов.
Прогнозите на Европейската комисия са икономическият растеж в Румъния да се ускорява на фона на забавящата се инфлация и съществено увеличаване на инвестициите в страната през 2024 г. на база финансиране от европейските фондове и програми, което не се очаква да се случи в България.
Както в Румъния, така и Хърватия, с които България често се сравнява, брутото капиталообразуване е по-високо като дял от БВП спрямо България и изпреварва средните за еврозоната стойности.
Дела трябват, а не думи
Политическа и законодателна стабилност, устойчиви реформи за качествени образование и здравеопазване, работеща съдебна система, насочване на средствата от европейски фондове и програми в проекти с дългосрочен потенциал за развиване на икономиката в условия на дигитален и зелен преход, изграждане на пътна инфраструктура. Това са само част от нещата, които държавата трябва да направи в стремежа си да увеличи инвестиционната активност в страната, пояснява още доц. д-р Златинов.