Начало / Новини / Новини и събития / Софийският университет отбеляза патронния си празник с академично тържество

   
Софийският университет отбеляза патронния си празник с академично тържество

По традиция празничният ден започна в Богословския факултет на Алма матер, където бе отслужена Светата Божествена Литургия, възглавява от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, духовен наставник на Богословския факултет, последвана от литийно шествие до паметника на Св. Климент Охридски. Ректорът и Академичният съвет на Софийския университет поднесоха венец на паметника на св. Климент Охридски. На тържеството в Аулата присъстваха членовете на Академичния съвет, преподаватели, студенти и гости.

Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков поздрави присъстващите с празника и посочи, че с делото си светите братя Кирил и Методий и техните ученици, сред които е и патронът на Софийския университет Св. Климент Охридски, са допринесли най-вече за приобщаването на славяните към цивилизования свят, като в този контекст „цивилизован“ не означава просто грамотност, книжовност и култура, а преди всичко приобщаване към една общност, споделяща определени културни и морални ценности: „Самата задача за създаване на азбуката е поставена на Константин-Кирил Философ като средство за една такава цивилизационна мисия сред славяните“.

1-5

По думите му през последните години темата за ценностите е все по-актуална и за съжаление все по-спорна и попита можем ли да посочим кои са тези традиционни западни, европейски и демократични ценности, за които говорим?

Според проф. Герджиков една от причините за объркването идва от това, че „европейските“ или „западните“ ценности често се прокламират, за да се защити определена идеология или дори определени геополитически съюзи, а противниците на тази идеология и тези съюзи се чувстват длъжни да оспорват и „европейските“ или „западните“ ценности.

1-11

Ректорът изтъкна, че според чл. 2 на Договора от Лисабон Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, а в Хартата на основните права на Европейския Съюз са изброени правото на живот, правото на неприкосновеност на личността, правото на свобода и сигурност, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на събранията и сдруженията, правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, свободното движение и пребиваване, равенството пред закона, презумпцията за невиновност, правото на защита и дори свободата на изкуствата и науките и академичната свобода.

1-6

„Тези ценности са европейски, не защото са записани в официални документи на Европейския съюз, а защото този тип ценностна система е възникнала в Древна Гърция в сблъсък, при това военен сблъсък, с една източна идеология на неограничена авторитарна власт, за която отделният човешки живот няма значение. Идеите за демокрация, за равноправие и за върховенство на закона, за разделение на властите, за управление в полза на управляваните, за свободата и сигурността и преди всичко идеята за хуманнността тръгват от Гърция, минават през Рим, обикалят цяла Европа през Средновековието, вдъхновяват Magna charta и документите на Френската и Американската революции, преоткрити са от Хобс, Лок, Русо и Монтескьо и са залегнали във всички съвременни харти и декларации за човешките права“, каза проф. Анастас Герджиков. Той добави, че това са традиционните европейски ценности. Фактът, че през вековете те са се оказали толкова привлекателни и влиятелни, че са достигнали до няколко континента, дори през океана, не ги прави по-малко европейски, по-скоро можем да кажем, че европейските ценности са се наложили в глобален мащаб. Интересно, според проф. Герджиков е, че този процес на разпространение на идеите на хуманността и демокрацията е започнал и е осъзнат още в древността в самата Гърция, а идеята за хуманността превръща европейските ценности в общочовешки ценности.

1-13

В словото си проф. Герджиков засегна темата за войната в Украйна и посочи, че според много анализатори войната е сблъсък на традиционните западни, европейски, демократични ценности и на тяхното отрицание – еднолична диктатура, безправие и пренебрежение към човешкия живот. Според него още в началото войната се превърна в ярко доказателство за победата на „западните“ ценности, а от първия момент на всеки етап Русия положи огромни усилия действията ѝ да изглеждат така, сякаш формално отговарят на нормите на международното право. Проф. Анастас Герджиков отбеляза, че Русия, която би трябвало да е против „западните“ ценности, всъщност прави всичко възможно, за да избегне впечатлението, че пренебрегва или нарушава тези ценности.

1-15

По думите на ректора това съобразяване с ценностите на хуманизма и демокрацията днес ни изглежда естествено, но не е. Ако в миналото завоевателната политика е била нормална, то сега такава политика трябва да се оправдава и да се крие зад привидно съблюдаване на ценностите. Той посочи, че това не се отнася само до актуалната ситуация, а е характерно за всички тоталитарни режими на 20 век. Според проф. Герджиков „западните“ ценности са надделели до такава степен, че през последния век никой диктатор не отстоява правото на силния, а всички се стремят да се впишат в общата за демократичния свят хуманна ценностна система, в чийто център са човекът и човешкото.

„Наше задължение като преподаватели и изследователи е да отстояваме тези ценности и да допринасяме за разпространяването им. Нека възпитаме младите хора в тях. Нека като Свети Климент да насочим „човешките души към по-голяма кротост и човещина“!“, каза в заключение проф. Анастас Герджиков.

1-10

Цялото слово на проф. Герджиков можете да видите тук.

Деканът на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев изнесе академично слово на тема: „Какво работи литературоведът“ и отбеляза, че макар че е празник, ще говори за работа, защото вярва, че работата е онова, което ни възвисява, и то не само на празника.

1-12

„Ще говоря въз основа на своя опит, но той е колкото личен, толкова и общностен. Над тридесет години съм част от една среда, литературоведското братство, която не мисли еднакво, но изпитва сходни тревоги, съмнения и надежди“, посочи доц. Пенчев и добави, че сравнително лесно е да се опише алгоритъмът, процедурите, които добрият литературовед следва в индивидуалната си среща с текста и след това в споделянето на прочита с другите. Ясно е какво прави специалистът по литературознание – той чете. Защо обаче е нужно да има специалисти по четене, и то на художествени текстове, текстове, които обикновено се четат за удоволствие. Литературоведът чете, това той прави, но защо го прави? Какъв е смисълът на това правене? С други думи – какво работи, каква полза принася?

По думите на декана да бъде защитен смисълът на съществуването на филологията е лесно, защото зад нея стои Езикът – нещото, без което не може да има общество, а както казват някои, не би могло да има и човек. Да бъдеш филолог е гордост. Сега обаче временно ще изоставя бронята на филологията, за да извадя на светло литературознанието, колкото и уязвимо да изглежда то, каза доц. Пенчев и отбеляза, че филологията най-общо се дели на езикознание и литературознание.

Езикознанието изследва правилата и моделите, благодарение на които функционира езикът, което е страшно важно, защото например по пътя на тази формализация езиковата комуникация може да бъде трансформирана в други типове комуникация, например между човека и машината. Литературознанието, дори когато търси модели и структури, го прави не за да намери генеративната матрица, която след това може да произведе други подобни текстове, а за да осигури по-надеждно, по-добро разбиране на текста.

1-8

„Така, разграничавайки се от колегите лингвисти, стигаме до следната работна дефиниция: Литературоведът тълкува и интерпретира важни текстове. Именно затова в професионалното му родословие негови роднини се оказват тълкувателите на религиозни и юридически текстове. Наши предтечи са „книжниците и фарисеите“, специалистите в тълкуване на Закона. Кои са обаче „важните текстове“ на литературознанието и какво ги прави толкова специални, че се налага към тях да се подхожда със сериозността, която преди време е била запазена за тълкуването на Свещеното писание? Какъв е този корпус, с който литературоведът се занимава? Що е това „литература“? И ако литературата е изкуство, защо тя трябва да бъде четена от специалисти?“, каза доц. Бойко Пенчев.

Деканът каза, че е примамливо да мислим, че литературата е древна, също като свещените текстове. Да, Античността ни е завещала текстове, които ни изглеждат като литература. Само че понятието за литература, с което работим в модерната епоха, е нещо сравнително ново. Представата за художествената литература като автономна сфера, като изкуство, което не е подчинено нито на религията, нито на секуларното морално възпитание, това понятие за „художествена литература“ се оформя преди едва 200 – 300 години. Според деканът литературата е неразривно свързана с оформилата се в модерната епоха представа за човека като уникална душевност със своя „дълбочина“ и сложност. Именно тази нова морално-естетическа сфера е средата, в която се заражда литературознанието и литературната критика като специфична област на познанието.

91

По думите му трябва да признаем, че в самото литературознание от последните два века няма единно разбиране какво е това литература. Той посочи три качества, които обикновено биват приписвани на истинската, голямата литература: Литературата е дълбока; литературата е вечна; литературата възвисява. „Ако се замислим, ще установим, че и трите качества тук са изразени чрез метафори. Всъщност една от страничните ползи от заниманията с литературознание, независимо на какво равнище, е, че ни прави чувствителни към фигуративните аспекти на езика, към способността му да внушава по индиректен начин определени идеи и нагласи. Да разгледаме тези три метафори за качествата на литературата една по една“, каза доц. Бойко Пенчев.

Деканът посочи, че това литературното произведение да има „дълбочина“ означава, че неговият смисъл не стои на повърхността, т.е. не се консумира на момента, а едно от обясненията защо това е така, се основава на идеята, че литературната творба съдържа в потенциален, кодиран вид множество потенциални контексти, които задават различни насоки за осмисляне на текста. Множество контексти – множество насоки за четене. Именно това предопределя първата важна функция на литературната наука.

По думите на доц. Бойко Пенчев литературното произведение е текст, който „трае“, надхвърля актуалния контекст на своето появяване. За разлика от повечето типове езикова комуникация, литературното произведение надживява конкретната ситуация, в която възниква. Именно тази „вечност“ прави литературата основополагащ елемент от колективната, общностна памет. Литературата устоява във времето и затова се явява форма на паметта. Литературата обаче не е просто колективна памет – тя е динамична колективна памет. Нейната функция е не просто да съхранява, а да обновява традицията. „Традицията е в предаването на споделения общностен опит – и една от основните форми на съхраняване на този опит е националната литература. Традицията не е само мартеници, ямурлуци и шарени чорапи. Опитът на миналото не е нещо застинало, гранитно, мъртво, той трябва да бъде непрекъснато актуализиран“, поясни деканът.

991pg

Според доц. Пенчев литературата възвисява и облагородява, не защото ни предлага образци, не защото ни учи кое е добро или полезно, макар че тя прави и това, а защото ни ангажира емоционално, морално и интелектуално в сценарии, чрез които ние излизаме от своята частност и ограниченост. Дава ни възможност да излезем или надскочим себе си, изкарва ни от „зоната на комфорт“, както е модерно да се казва. Литературата е обратното на Фейсбук. Кара ни да бъдем други, а не същите, подчерта доц. Пенчев и добави, че тази сила на литературата идва от богатството на споделения чрез нея опит.

98

„В крайна сметка, какво работи литературоведът? Не е нужно филологическо образование, за да се досети човек, че думите „работа“ и „роб/раб“ имат общ корен. Това не е случайно и не е нещо специфично за славянските езици“, каза доц. Пенчев и допълни: „Нашият патрон и духовен учител, св. Климент Охридски, в своето похвално слово за св. Кирил Философ благодари на учителя си, като казва, че със своите „боговдъхновени слова“ Кирил го е просветил и е премахнал „сърдечната му слепота“. Иска ми се да вярвам, че Словото, литературата наистина могат да премахват или поне да смекчават нашата „сърдечна слепота“. И че в това се състои и работата на литературоведа, колкото и скромен, почти невидим да е нейният ефект. Честит празник!“.

Цялото слово на доц. Пенчев можете да видите тук .

1-29

По време на тържественото честване на патронния празник на Софийския университет заместник-ректорът на Университета проф. Елиза Стефанова съобщи имената на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2021 г. до 25 ноември 2022 г.

1-34

Те получиха удостоверенията си от проф. Анастас Герджиков.

Голямата награда за научна и изследователска дейност Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за 2022 г. получиха проф. дин Диляна Ботева с последовател гл. ас. д-р Лили Грозданова от Историческия факултет и проф. дхн инж. Иво Грабчев от Медицинския факултет.

1-45-n2

Проф. дин Диляна Ботева започва научното си и академично развитие в Историческия факултет на Софийския университет. В своята преподавателска дейност се отличава с интензивна и отдадена работа със студенти, които успява успешно да мотивира и увлече по пътя на изследванията на тракийската история и култура.

През годините е носител на различни престижни награди, а през 2021 г. Фондация „Александър фон Хумболт“ й присъди една от шестте награди за иновативна мрежа под нейно ръководство. В своята академична кариера проф. Ботева реализира внушителна по обем научна продукция – автор е на над 190 научни публикации (включително 3 монографии) у нас и в чужбина. Забелязани са над 1070 цитирания на нейни изследвания, от които 127 само през 2021 г.

Проф. Ботева е един от лидерите в процесите по извеждането на българската нумизматика отново на международната научна сцена, с първи постижения като успешното налагане на български международен нумизматичен форум.

1-44-n1

Проф. дхн инж. Иво Грабчев е сред българските учени, намерили място в първите два процента най-добри учени в света, съгласно класацията на Стандфордския университет през 2020 и за 2021 г. Той има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Проф. Грабчев прави и задълбочени in vitro изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии. Двукратен носител е на наградата „Питагор” – през 2017 и 2022 г. През 2017 г. е удостоен и с наградата „Акад. Богдан Куртев” за Научно постижение в областта на органичната химия. Ръководител е на 27 проекта, а участник в общо 31 международни, национални и Университетски научни проекти. Научен ръководител на шестима докторанти, девет магистри и бакалаври в Химико-технологичния и металургичен университет в София и единадесет във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Броят на публикациите му в специализирани научни списания е 208. Индексът на Hirsch според общия брой цитирания е 32.

100

Гл. ас. д-р Лили Грозданова има докторат по Антична история към Историческия факултет на Софийския университет (с подкрепата на Центъра за върхови постижения „Диалог Европа“). Научните й интереси са към интердисциплинарния подход в историческите изследвания и приложението на дигиталните технологии в хуманитаристиката; римска провинциална система. Има пост-докторантура в Хумболтовия университет в Берлин. Специализирала е във Виена, Берлин и Атина.

Носител е на наградата Най-добър млад учен на Софийския университет за 2019 г. Член е на организационните комитети на шест международни научни форума. Автор и координатор на сътрудничество в сферата на образованието между Историческия факултет на Алма матер и IBM Bulgaria. Участвала е в общо 25 международни научни форуми и в 12 научи проекта.

1-16

Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2022 г. получиха гл. ас. д-р Лидия Кондова и гл. ас. д-р Калин Стайков.

1-46-n3

Гл. ас. д-р Лидия Кондова е доктор по философия и главен асистент в Катедра „История на философията“. Научната област на интересите й е в сферата на историята на философията, немската класическа философия и философията на Новото време. Има публикации в редица сборници и списания. Участвала е с доклади в над 10 национални и международни научни форуми и пет проекта. Носител е на наградата „Докторант на годината“ на Софийския университет за 2017 г. Удостоена е с награда за постижения на Софийския университет през 2012 г. Участвала е в редица инициативи, целящи насърчаване на уважение към човешките права, както и в интеркултурно обучение в университета в Бон през 2016 г.

1-47-n4

Гл. ас. д-р Калин Стайков е главен асистент в Катедра „Теоретична физика“ към Физическия факултет на Софийския университет. Научните му интереси са в сферата на теоретичната физика, изчислителната физика, гравитацията, компактните обекти, модифицираните теории на гравитацията и гравитационните вълни. Участник в пет национални и международни научни конференции. През 2017 г. е удостоен с Награда за най-добра дисертация за 2016 г. на Физическия факултет.

Научните му публикации в реферируеми списания с импакт фактор са 18. Има три научни публикации с сборници от конференции, от тях две са с импакт ранг. Индексът на Hirsch е 9 в Scopus и 10 в Inspirehep. Бил е на три специализации в Германия като гостуващ учен в група по теоретична астрофизика. Ръководител е на проект на тема „Тестване на модифицирани теории на гравитацията с наблюдения на пулсари“ и е участник в други четири национални проекта. От ноември 2021 г. е асоцииран член в LISA Consortium.

1-48-n5

Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2021 г. получи гл. ас. д-р Ивайло Йотинов от Биологическия факултет, Катедра "Обща и приложна хидробиология". Той е ръководител на магистърска програма „Биобизнес и биопредприемачество“. Научните му интереси са в областта на биологичното водопречистване и екологичната биотехнология и по-специално микроскопския анализ на активни утайки, както и микробиологичен контрол на води, утайки и седименти.

1-49-n6

Годишна стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков получи Ива Иванова, студентка в специалност „Журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Наградата й бе връчена от журналиста Явор Цаков. Ива Иванова е била главен секретар на Студентския съвет на Алма матер. Председател на Факултетния студентски съвет към Факултета по журналистика и масова комуникация, председател на Съвета на децата към Председателя на Държавна агенция за закрила на детето. Член е на Управителния борд на Радио „Реакция“. Печелила е редица отличия и награди в ученически журналистически конкурси, от младежки конкурси за есе и др.

1-52-n9

С ежегодната награда за най-добра студентска разработка в сферата на изтокознанието на името на проф. дфн Александър Федотов бяха отличени трима участници. Първо място: Стела Кехайова, специалност "Кореистика", I курс; второ място: Илария Георгиева, специалност "Кореистика", IV курс; трето място: Ангелина Томова, специалност "Южна, Източна и Югоизточна Азия", III курс.

1-53

Тържеството завърши с музикална програма на Университетския състав за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

1-56
1-2
000
1-4

В юбилейната 130-годишнина от създаването си Университетските ботанически градини също отбелязаха тържествено патронния празник на Софийския университет - денят на Св. Климент Охридски.

2-2

С литийно шествие, предвождано от кръста, иконите и хоругвите на православни светци и под съпровода на църковен хор, служители и гости на Екопарк-Варна се отправиха към параклиса, носещ името на светеца. Празничното богослужение продължи с водосвет и молебен за здраве и благоденствие.

10-10

Академично приветствие отправи директорът на Университетските ботанически градини д-р Красимир Косев.

4-4

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":