Представянето на книгата в присъствието на десетки колеги, студенти и приятели на арабистиката и на доц. Тодоров бе открито от ръководителя на Катедрата по арабистика и семитология проф. д-р Симеон Евстатиев, научен редактор на представяната колективна книга, който започна с думите: „Идеята да посветим тази книга, този специален сборник, на доц. Виктор Тодоров възникна някак спонтанно, но всъщност съвсем логично.“

Проф. Евстатиев разказа, че Виктор Тодоров сам е работил по този том до внезапния край на живота си през септември 2024 г., след който колегите и студентите още не могат да приемат отсъствието му. Ръководителят на катедрата изтъкна: „Посвещението на тази книга е най-малкото, което можехме да направим, за да покажем, че Виктор е с нас и ще продължи да бъде с нас. В моя живот той бе сред хората, които аз откривах постепенно, но неотменно в положителна светлина, а – особено през последното десетилетие – между нас се разви не просто колегиално сътрудничество, но и приятелство, на което много държа. Професионално съм му благодарен и за това, че прие предизвикателството да бъде ръководител на един важен катедрен проект („ Съвременни тенденции в арабистиката и ислямознанието ”), който имаше за цел да допринесе за екипния характер на съвместната ни работа в Катедрата. Основните резултати от този проект са поместени тъкмо в този символно така важен за нас като арабистична общност сборник, посветен на доц. Тодоров.“

С вълнение проф. Евстатиев сподели: „Много може да бъде казано за доц. Тодоров като арабист и семитолог, но ми позволете да откроя няколко неща, с които аз лично ще го запомня. Доц. Тодоров беше класик – той не приемаше промяната заради самата промяна, а търсеше устойчивите модели в езика, защото гледаше на него като на сложна, устойчива система. Същата устойчивост и приемственост той търсеше и в учебния процес. Смяташе, че няма по-добра работа от академичната и искрено се удивляваше, не можеше да разбере някои от онези млади хора, които са получили възможността да работят като изследователи и университетски преподаватели, но не са се възползвали от нея. В личен план ще помня Виктор като изключително сърдечен човек, човек, чийто гръмък смях винаги ще отеква в паметта ми.“

Доц. д-р Галина Евстатиева от Катедрата по арабистика и семитология, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии, която заедно с доц. Тодоров е съставител на представяната колективна книга, също наблегна върху това, че томът е плод на научен проект с ръководител именно доц. Тодоров. Тя сподели: „Нашият колега и приятел Виктор работи по тази книга почти до последните си дни и с нетърпение очакваше нейното издаване“. Тя представи съдържанието на колективния том , като разясни, че книгата е структурирана в три части.

Те са съставени от общо 14 глави, написани от автори в различен етап от академичното си развитие – от докторанти и млади изследователи до утвърдени международно признати учени. Всички автори разглеждат културната раздвоеност като общ знаменател при разбирането на три ключови взаимно преплитащи се дихотомии в арабистиката и ислямознанието: приемственост и промяна, норма и практика, сакрално и профанно.

Доц. Евстатиева завърши изказването си с думите: „Сега до мен трябваше да стои Виктор и да представяме заедно общия продукт на съмишленици. И трябваше да се чува плътния му глас, често силно треперещ от вълнение при публични академични събития. Когато го слушаме на запис, в другото му любимо творческо амплоа – музиката, плътният му глас не издава вълнение, а сякаш става още по-силен и по-смел с музиката и Анджи до него. Затова, Викторе, където и да си на по-светло място във Вселената, за която пееш, посвещаваме тази книга на твоята светла памет.“

Проф. Евстатиев и доц. Евстатиева символично връчиха сборника на Анджела Родел, съпруга на доц. Тодоров и известна преводачка от български на английски език, и на неговия син – Виктор-Александър Тодоров. Анджела Родел, която е участник в самия проект „Съвременни тенденции в арабистиката и ислямознанието“ и редактор на англоезичните резюмета в представяната книга, се изказа от името на семейството и близките на доц. Тодоров.

Тя изказа сърдечни благодарности на проф. Евстатиев и доц. Евстатиева за цялостните им усилия – не само за книгата, оформлението на корицата със снимка от Мароко, част от личния им архив, не само за високото качество на книгата, но и за оказаната ѝ от двамата лична подкрепа. Анджела Родел благодари специално на гл. ас. д-р Стоян Доклев и гл. ас. д-р Екатерина Красимирова за огромната им помощ, като спомена и останалите присъстващи членове на Катедрата по арабистика и семитология. „За нас, най-близките на Виктор, подчерта Анджела Родел, това посвещение значи много, както е много и онова, което чуваме тук за него, защото то ни дава надеждата, че той няма да бъде забравен.“

Студентите от II курс на специалност „Арабистика“ Кристин Павлова и Петър Тренчев представиха на аудиторията тяхно авторско стихотворение, посветено на доц. Тодоров и написано спонтанно скоро след смъртта му. Стихотворението на Кристин и Петър, написано и с чувство за хумор, съответстващо на личността на доц. Тодоров, показа студентската обич и симпатия към него като техен добронамерен преподавател, сам проявявал често своя духовит характер.

Проф. дин Йордан Пеев, един от основателите на Катедрата по арабистика и семитология, също разказа спомени за доц. Тодоров, на когото е и преподавал. Проф. Пеев открои непосредствеността като особеност в характера на доц. Тодоров. „И макар аз самият, сподели проф. Пеев, винаги да оставам с по-младите колеги на Вие, с Виктор някак не ми се получаваше. Много ни липсва.“

Изказа се и гл. ас. д-р Стоян Доклев, бивш студент на доц. Тодоров. Той нарече Виктор Тодоров „любим преподавател, скъп колега и близък на сърцето приятел“, като разказа и спомени с доц. Тодоров от първия си учебен ден като арабист, от часовете му по арабска граматика и от занятията с него по семитохамитско езикознание.

Д-р Доклев отбеляза дълбоко хуманния характер на доц. Тодоров, който „въпреки своите идеологически убеждения бе напълно чужд на идеологическото ожесточение, като винаги е апелирал за разбирателство между хората по човешки, отвъд идейните различия – особено ценна настройка днес, когато светът затъва в примитивна политическа поляризация и дехуманизиране на инакомислещите“.

Димитър Желев, понастоящем студент в катедрената магистърска програма „Близкоизточни изследвания с арабски език“, разказа с дълбока признателност за подкрепата на доц. Тодоров към студентите и неговата непосредственост в общуването с тях, както и за радостта му при всеки отбелязан напредък в усвояването на учебния материал. „Доц. Тодоров, подчерта Димитър, бе първият преподавател, който ме попита дали мисля да се занимавам с академична работа. И затова, ако някога намеря смелост да поема по този път, той винаги ще остане за мен преподавателят, обърнал ми внимание на това, че евентуално бих могъл да се справя“.

Кирил Джуров, хоноруван преподавател в специалност „Арабистика“ и бивш докторант на доц. д-р Виктор Тодоров, също изрази своята покруса от загубата на скъп колега и приятел, като отбеляза: „Виктор беше разностранно развита личност, която внасяше светлина, топлина и цвят навсякъде, където се намираше. И аз съм научил от него много – и като студент, а и след това. Макар да не успях да завърша докторантурата си, Виктор бе много щастлив, че съм негов докторант, защото много държеше на академичната работа.“

Изказа се и Ивайло Стефанов, един от водещите на предаването „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Той определи доц. Тодоров като един от своите най-близкия приятели през последните двадесет години. Г-н Стефанов изтъкна, че приятелството му с Виктор започва от споделената им страст към музиката на 70-те години на XX век, стилове като прогресив рока и психеделичната музика, групи като „Пинк Флойд“, „Кинг Кримсън“ и „Дженезис“, а сетне откриват и общи възгледи, интереси и вкусове в други сфери като езикознание, политика, кино и литература. Ивайло Стефанов изрази своята голяма печал по повод загубата на скъпия си приятел и му благодари, че е имал възможността да бъде близък с него.

Проф. д-р Симеон Евстатиев благодари на присъстващите, на всички автори в колективния том и на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ за брилянтната работа. Той изказа специални благодарности на ираниста д-р Марио Аппен, осъществил изключително прецизно целия предпечат на книгата (освен че е и автор на една от главите в книгата), както и на езиковата редакторка Хриска Берова за голямата вещина в нейния подход към текстовете на целия авторски колектив.

В началото и в края на събитието присъстващите имаха възможност да си припомнят и гласа на Виктор Тодоров чрез песента “ Felt United With The Universe ”, която той изпълнява заедно с Анджела Родел в тяхната група Splendor and Misery.