Книгата ще бъде представена в Конферентната зала на Ректората.

На български език има издадени първата и втората част на произведението, както и допълнението към втората част. Преводът е на проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев.

Свети Тома от Аквино е един от най-ярките представители на Средновековната философия. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основоположно учение във всички католически учебни заведения. Тома от Аквино се смята от католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата учители на църквата.

Тома е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци Монте Касино в Италия. Замонашва се там през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 и преподава след това в Италия (Рим, Витербо, Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Канонизиран за светец от папа Йоан XXII през 1312 г.

В своето философско търсене Тома разглежда различни аспекти на философията на епохата: отношението между вяра и разум; тезите за душата; въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Тези основни моменти в неговата философия се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и томизмът.