На тържествена церемония в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Красимир Станчев бе удостоен с Почетния знак на Софийския университет със синя лента, по предложение на Факултета по славянски филологии. Малко по-рано на същата церемония проф. Александър Наумов бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Университета.
Доц. д-р Бойко Пенчев, заместник-декан на Факултета по славянски филологии отбеляза, че когато е бил студент, името на проф. Станчев е било легенда за неговите колеги и изрази своята увереност, че той продължава да бъде легенда и за днешните студенти. Доц. Пенчев запозна присъстващите на тържеството с основните акценти от творческата и научната биография на проф. Станчев.
Проф. д-р Красимир Станчев е роден на 9 март 1949 г. в София. През 1971 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е аспирант по старобългарска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. През 1978 г. защитава дисертация на тема „Изграждане на човешките образи в старобългарската агиографска проза”. От 1977 г. е асистент по старобългарска литература в Софийския университет, а през 1984 г. е избран за доцент в Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет. От 1991 г. работи като доцент в Трети римски университет, а от 2001 г. е професор в същия университет.
Научното творчество на проф. Красимир Станчев се отличава с многообразието на изследователските му интереси. Редица негови публикации са посветени на теоретични проблеми на средновековните литератури, на тяхната композиция, стилистика и поетика, микро- и макрожанрове.
„Като нищо по-малко от етап в развитието на старобългаристиката могат да бъдат посочени неговите книги „Поетика на старобългарската литература”, отпечатана през 1982 г. и „Стилистика и жанрове старобългарската литература”, от 1985 г. ”, подчерта доц. Пенчев. Многобройни и оригинални са трудовете на проф. Красимир Станчев, посветени на Кирило-Методиевската проблематика. В съкровищниците на римските библиотеки той намира много неизвестни документи, свързани с култа към Светите братя, а в редица свои статии поставя в нова светлина моменти от техните жития и дава обяснение на някои неясни места в тях.
Значителен е приносът на проф. Станчев и в изследването на книжовното и културното наследство на българите католици. Привлечен от тази тема още в младите си години, той продължи проучването й в римските книгохранилища и в други италиански библиотеки. Друга тема, която привлича интереса му, е хърватското глаголическо книжовно наследство. И двете теми – за българските католици и за хърватското глаголическо наследство, са обединителни, свързващи звена, между православната и католическата култура, между европейския Изток и Запад, изискват познания и за западната, и за източната история, култура и книжовност. Тъкмо тези гранични области, това обединение между Изтока и Запада са интересни за проф. Красимир Станчев, който сам е представител и на източната, и на западната славистика.
Доц. д-р Бойко Пенчев
Проф. Красимир Станчев е и един от най-добрите познавачи на славянското ръкописно наследство. Започва своята работа над опис на ръкописите в Пловдивската библиотека още докато отбива военната си служба. През всички следващи години той не престава да работи върху проучването и описването на славянските ръкописи в различни книгохранилища. Автор е на три описа на славянски ръкописи. Той е основател на Славистичния кръг (Circolo slavistico) в Рим, както и на ежегодните Кирило-Методиевски четения, провеждани в Рим през май. Участва и в ръководството на италианския Славистичен комитет.
Още с първите си публикации проф. Красимир Станчев заема своето място на авторитетен и задълбочен учен не само в България, а и в международните славистични среди. През годините той се утвърждава като един от най-значителните и авторитетните изследователи в областта на палеославистиката. С научните си приноси и с организаторските си усилия той вече повече от 20 години издига авторитета на българската наука в Италия и допринася за интензивните контакти между италианската и българската славистика.
След представянето му, проф. Красимир Станчев бе удостоен с Почетния знак на Софийския университет със синя лента от ректора на СУ проф. дин Иван Илчев. След церемонията проф. Станчев не скри вълнението си и в академичното си слово на тема „Слово за учителите” той се върна към младостта си и първите години като студент в Университета.
Проф. Станчев обърна внимание на интересни моменти от следването си, върна се в спомените си за своите преподаватели Мирослав Янакиев, Петър Динеков, Емил Георгиев, Куйо Куев, както и за първите си стъпки в научното поле на старобългарската литература.
„Такива бяха тези хора, които с чиста съвест мога да нарека мои, наши учители. Учиха ни с лекциите си и с трудовете си. Учеха ни да дискутираме, а понякога дори поощряваха да спорим и със самите тях. Някои от тях смятаха, че са постигнали истината, но мисля, че всички те добре знаеха, че истината се ражда в спора”, каза проф. Станчев и допълни: „Не мога да не отправя дълбок, благодарствен поклон към баща си проф. Стефан Станчев и някои от колегите му от факултета по журналистика и масови комуникации”.
Проф. Иван Илчев и проф. Красимир Станчев
Проф. Станчев изрази съгласието си с акад. Илчо Димитров, ректор на Софийския университет и по-късно министър на образованието, който е настоявал университетите да бъдат наричани „висши училища”. „Днес мисля, че от определена гледна точка той е имал право. Университетът безспорно е, поне по идея, средище за занимания на най-високо равнище със всички науки. Но занимаващите се с тези науки са, или поне трябва да бъдат преди всичко Учители, личности, които с трудовете си и с човешкото си поведение възпитават ученици, които на свой ред, ако ги влече, могат да станат Учители”, допълни той.
„Началото на научната ми биография, моят научен и преподавателски път е белязан от лика на първоучителя Св. Климент Охридски и стана възможен благодарение на мнозина Учители от университета, който носи неговото име“, каза проф. Станчев.
В заключение проф. Красимир Станчев заяви, че удостояването му с Почетния знак на Софийския университет е изключително висока чест, която приема с искрена, дълбока благодарност към ректора на СУ, към членовете на академическия съвет и към всички негови колеги от Факултета по славянски филологии и специално от Катедрата по кирилометодиевистика.