В 9.00 часа кандидат-студентите за трите специалности на Факултета по журналистика и масова комуникация - Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване - полагат писмен изпит по журналистика.

Писменият изпит е с времетраене 4 астрономически часа. Той има за цел да провери способността на кандидат-студентите да извеждат и интерпретират проблеми, да представят познанията си по разглежданата тема и ясно и оригинално да се изразяват в писмени форми, усвоявани в средното училище. Оценяват се още езиковата и общата култура на кандидатите.

Темите за писмения изпит обхващат съвременни проблеми на обществения, политическия, икономическия и културния живот на страната, намерили отражение в българския периодичен печат, радиото и телевизията.

Методически указания

За успешното полагане на писмения изпит по журналистика на кандидат-студентите се препоръчва;

- да следят публикациите за актуални проблеми на обществения, политическия, икономическия и културния живот в българския периодичен печат, радиото, телевизията, Интернет;

- да се упражняват да пишат текстове със стройна структура на композицията, с ясно изведена теза;

- да развиват езиковата и стиловата грамотност при писането на текстове;

- да формулират собствена, оригинално изразена и базирана на общата им култура позиция, придържайки се към фактите.

Кандидатстудентският изпит по Философия и социални науки ще започне в 14.00 часа.

Той се основава се на държавните образователни изисквания за предметния цикъл "Философия": Психология и Логика (IХ клас), Етика и Право (X клас), Философия (ХI клас), Свят и личност (ХІІ клас). Изпитът е писмен, анонимен, в две части с обща продължителност от четири астрономически часа. По време на изпита е допустимо използването на пособие с откъси от текстове на посочените по-долу автори и примерни тестове – с чисти полета и без подчертаване на литература.

Първа част: Писмена работа (есе) по избор на една от две възможности: есе по зададен философски фрагмент или есе по зададен проблем.

Очаква се в есето кандидатите да проявят умения за:

• мислене чрез понятия, принципи и теории;

• осмисляне на жизнен опит;

• аргументиране на теза и позиция;

• точно и смислено изразяване, добър стил и широка обща култура.

Фрагментите са от следните произведения:

Платон: Държавата (откъси от втора, шеста и седма книга);

Аристотел: Политика (откъси от първа и седма книга);

Аврелий Августин: Изповед (откъси от шеста, десета и единадесета книга);

Рене Декарт: Размишления върху първата философия (второ размишление);

Блез Паскал: Мисли (72 фрагмент);

Жан-Жак Русо: За обществения договор (първа книга);

Имануел Кант: Отговор на въпроса "Що е Просвещение ?";

Фридрих Ницше: Тъй рече Заратустра (откъси от "Трите метаморфози" и "За себенадмогването");

Жан-Пол Сартр: Екзистенциализмът е хуманизъм;

Лудвиг Витгенщайн: Логико-философски трактат (фрагменти).

Проблемите се формулират от кръг понятия: истина, добро, зло, ценност, норма, свобода, избор, добродетел, достойнство, справедливост, морал, право, закон, култура, толерантност, човек, човешки права, гражданско общество, държава, свят.

Втора част: Решаване на тест от двадесет и пет задачи (получават се след третия час на изпита).

Тестовите задачи са от един формат - множествен избор с четири алтернативи, с един верен отговор, всеки верен отговор получава от една до три точки в зависимост от трудността на задачата.

Задачите показват:

• основни логически и аналитични умения;

• фактически знания;

• обща хуманитарна и гражданска култура;

Оценяване:

Есето се оценява в диапазона от 0 до 50 точки, както следва:

1. Формулиране на теза и собствена позиция - до десет (10) точки.

2. Изясняване на основните понятия в есето - до десет (10) точки.

3. Връзка с други понятия и владеене на общия понятиен инструментариум - до десет (10) точки.

4. Умения за аргументиране - до десет (10) точки.

5. Езикова култура, стил, грамотност - до десет (10) точки.

Тестовите задачи се оценяват по ключ за верните отговори от една до три точки в зависимост от трудността: максимален брой точки – петдесет (50).

Оценката се формира от общия брой точки за двете части на изпита, като преходът в шестобална система с точност до 0,25 е по следната скала:

от 23 до 28 точки: оценка среден 3,00

от 29 до 34 точки: оценка среден 3,25

от 35 до 40 точки: оценка добър 3,50

от 41 до 46 точки: оценка добър 3,75

от 47 до 52 точки: оценка добър 4,00

от 53 до 58 точки: оценка добър 4,25

от 59 до 64 точки: оценка много добър 4,50

от 65 до 70 точки: оценка много добър 4,75

от 71 до 76 точки: оценка много добър 5,00

от 77 до 82 точки: оценка много добър 5,25

от 83 до 88 точки: оценка отличен 5,50

от 89 до 94 точки: оценка отличен 5,75

от 95 до 100 точки: оценка отличен 6,00

Работата се оценява от двама оценители независимо един от друг.

Крайната оценка е средноаритметична от оценките на двамата оценители и се определя с точност до третия десетичен знак. При разлика в оценките над 0,50 (петдесет стотни) работата подлежи на арбитриране. Оценката на арбитъра не може да е по-ниска от най-ниската оценка на единия от оценителите.

Литература:

За подготовка на изпита да се ползват одобрени от МОН учебници и учебни помагала за дисциплините от цикъл "Философия" за средния курс: Психология и Логика (IХ клас), Етика и Право (X клас), Философия (ХI клас), Свят и личност (ХІІ клас).