В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” днес се състоя тържествена церемония по удостояването с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Нобеловия лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен. На тържеството присъстваха министър-председателят на България проф. Георги Близнашки, министърът на образованието и науката доц. Румяна Коларова, посланикът на Китай в България, много преподаватели и студенти, представители на академичната общност на Софийския университет и почитатели на китайския писател.
Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. дфн Цветан Теофанов откри церемонията. Той запозна присъстващите с биографията на китайския писател Мо Йен.
Мо Йен, чието истинско име е Гуан Мо-йе, е роден на 17 февруари 1955 г. в селския район Гаоми, провинция Шандун. Училищното му образование приключва в пети клас, когато започва „културната революция” и Мо Йен се завръща на село. Двайсетгодишен постъпва в Народноосвободителната армия, оттогава датират и първите му литературни опити. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази. Пет години по-късно завършва армейския Художествен институт.
Литературният псевдоним Мо Йен означава буквално „не говори“ и произтича от предупрежденията на родителите му да мълчи пред хората навън, за да не си навлече неприятности.
Проф. Иван Илчев, Мо Йен и проф. Цветан Теофанов
Мо Йен е автор на новели, повести, романи, сборници с кратки разкази и есеистика. Българският читател познава романа му „Промяната”, преведен от английски език. „Наши колеги довършват превода от китайски на два големи романа на писателя „Уморен да се раждам и умирам” и „Наказанието със сандалово дърво”. Тези преводи предстои да бъдат публикувани със съдействието на Институт Конфуций – България”, допълни деканът.
Проф. Теофанов определи Мо Йен като творчески наследник и продължител на великия разказвач Пу Сунлин, незнайните народни разказвачи и апокрифните „диви истории”, алтернативни версии на официалните династийни летописи.
„Най-характерният белег на прозата на Мо Йен е бурният поток от странни и екстатични слова, често извиращи от дълбините на различни литературни епохи, в който поток с неподражаемо въображение са омесени гротеската, абсурдът, насилието и романтиката”, каза още деканът. Той подчерта, че освен продължител, Мо Йен е и разрушител на традицията, тъй като около 1984 г., под влиянието на книгите на Маркес и Фокнър, започва да експериментира и подбира от наративната техника на модерната западна проза. „Всички негови романи са стъписващи не само за литературната територия на Китай, без демонстрацията на виртуозност да се превръща в самоцел”, каза проф. Теофанов. Той разказа на кратко впечатленията си от романите на Мо Йен „Царството на виното” (1993) и „Жаба” (2009).
Проф. Цветан Теофанов
Деканът подчерта, че очаква с голямо вълнение академичното слово на Мо Йен. „Радвам се, че Факултетът по класически и нови филологии, който имам честта да представям, предложи и това се прие с ентусиазъм, Нобеловият лауреат за литература Мо Йен да бъде удостоен с най-високото отличие на Софийския университет „Св. Климент Охридски” „Доктор хонорис кауза”. Надявам се това да допринесе за задълбочаване на приятелството ни с великия китайски народ”, каза още проф. Теофанов.
Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев прочете приветствие от министър-председателя на България проф. Георги Близнашки: „Убеден съм, че благодарение на Вашите лични усилия и на всеотдайността на обвързаните с каузата на китаистиката и изтокознанието, много млади хора ще се докоснат до необозримите перспективи на китайския свят. А днес повече от друго имаме нужда да обърнем поглед към бъдеще с необятен хоризонт, какъвто шанс ни дават отличните връзки с приятелския китайски народ”. Проф. Близнашки пожела на всички целеустременост и неугасващ стремеж към реализация на шансовете, които разкрива пред всички това приятелско сътрудничество.
Проф. Илчев отбеляза в изказването си, че в началото на тази седмица в Пекин е създаден на Консорциум на университетите от Китай и страните от Централна и Източна Европа. В него участват университетите на шестнайсет държави от Европа и четиридесет и седем китайски университета. В консорциума, чиято задача е да задълбочава връзките между Китай и Централна и Източна Европа, да инициира и финансира съвместни проекти, обмяна на студенти и преподаватели, в момента влизат 4,5 млн. студенти и над 400 хил. преподаватели. За европейски координационен център на консорциума е избран Софийският университет „Св. Климент Охридски”, а за президент на консорциума – неговият ректор.
Проф. Илчев изрази радостта си, че в продължение на три дни колегията на Софийския университет е имала възможност да се срещне с представители на три от най-важните аспекти на световната култура. Почетни гости на най-старото висше училище в България през изминалите дни бяха главният библиотекар и директор на Ватиканската библиотека Жан-Луи Брюгес, благодарение на когото успяхме да влезем в съприкосновение с хилядолетната католическа култура. Гост на Софийския университет беше и световноизвестната проф. Юлия Кръстева, представител на най-новата вълна в световната култура. „Днес имаме възможност да се докоснем до един нов аспект – съвременната култура на Азия“, подчерта проф. Илчев. Тези срещи бяха осъществени благодарение на усилията на колеги от различни факултети, подчерта ректорът и отправи своята искрена благодарност към тях.
Темата на академичното слово на доктор хонорис кауза на Софийския университет Мо Йен беше „Моята история”.
Пред аудиторията почетният доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Мо Йен изрази чувството си на щастие и радост, че е тук, за да приеме изключителната чест, която му оказва Софийският университет. „Искам да благодаря на премиера на страната, също на посланика на Китай в България за това, че ми оказвате чест да сте тук сега“.
„В Китай имаме една древна приказка: Когато човек е добър, тогава всички го използват. А когато конят е добър, тогава го оседлават и го яхат. Всъщност сега аз, бидейки един човек без особено голяма и богата култура, така облечен с тази академична тога, имам чувството, че и аз съм един много културен човек. Усещането, което България ми дава, е всъщност едно усещане за нещо близко, нещо родно, нещо приятно и приятелско”, каза Мо Йен.
Той заяви, че въпреки огромните повсеместни промени в нашия свят в последните години, китайският народ продължава да пази в паметта и сърцето си огромната, неоценима помощ, която българският народ му е оказал в началото на основаването на държавата. "Вчера Антония Цанкова, директорът на Институт „Конфуций“, припомни, че през 1949 г., след основаването на Китайската народна република първата държава, която признава новата китайска държава е бившият Съветски съюз, а веднага след това – втората държава е именно България. Но всъщност, поради разликата в часовите зони може да се каже, че на практика България е била първата, признала Китайската народна република като държава", пошегува се Мо Йен.
Големият китайски писател разказа за личната си среща с ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев. „Току-що господин ректорът каза, че когато той е бил на 9 години, е чел китайския класически роман „Речни разливи“ . А пък аз, макар че съм китаец, едва на 15 години четох китайска класика. Така че се почувствах изключително впечатлен и леко засрамен. На 25 години бях пък, когато за първи път прочетох българско произведение, преведено на китайски език. Това беше произведение на Елин Пелин“.
Мо Йен разказа, че в онези години в Китай излязъл много голям сборник с разкази на българския писател. „От този сборник аз си спомням особено ясно две произведения – „Гераците“ и „Земя“, които много ме впечатлиха. Елин Пелин в своите произведения описва в най-широк план живота в българското село. Така че всъщност с неговите произведения аз получих някаква представа за някои от основните феномени за развитието на тази страна. Всъщност отново и отново се срещах с героите на Елин Пелин, които орат, обработват земята, грижат се за реколтата. Това, което от разказите на Елин Пелин аз научавах за живота на българските селяни, за чистите чувства между хората в онази епоха на село, от една страна, а от друга страна за отношението на богаташите, на земевладелците към обикновения селски народ, мисля, че не се различава съществено от отношенията и ситуацията в моя роден край по това време. Аз мисля, че ако човек има възможност да се запознае с литературните произведения на дадена страна, той всъщност получава една от най-хубавите възможности наистина да разбере нещо съществено за тази страна и култура.
Мога да кажа, че в полето на литературата съм имал много наставници, много учители. Един от тях е и Елин Пелин. Аз, разбира се, съм наясно, че в България има и много други велики и забележителни автори, писатели, хора на изкуството. И оттук нататък ще се запозная много съвестно и много сериозно с тяхното творчество“, каза Мо Йен.
Той припомни времето, в което е започнал своята работа в полето на литературата в началото на 80-те години на ХХ век. Това е времето, когато в Китай започва и политиката на промяна и отваряне на страната към света. Тогава, както и във всички останали сфери на живота, на производството, на обществения живот в Китай, така и в сферата на литературата започват реформи и съществени промени. „В началото на 80-те години на ХХ век в литературата на Китай все още съществуват много консервативни, традиционни елементи, които има нужда да бъдат реформирани и променени. Произведенията на китайците от онази епоха твърде много, прекалено много акцентираха върху политическата страна от действията на човека и занемаряваха и пренебрегваха човешката страна, истинската човечност във всеки човек. Така че нашите литературни критици много силно и много добре осъзнаха този проблем“.
По същото време са започнали възможностите за запознаването с чуждестранната литература. „Преди малко господин деканът на Факултета по класически и нови филологии спомена имената на Маркес от Латинска Америка и на Уилям Фокнър. Те наистина оказваха влияние и на нас, като писатели от това време в Китай. Така че в онази епоха в китайската литература се появиха множество произведения, които имитираха произведенията на тези световни класици. Всъщност, ние много бързо осъзнахме, че имитацията не води до нищо добро, че ако един творец имитира други творци, той няма да има истинско развитие. Само, ако той е с един собствен, неповторим стил на творчество, тогава ще бъде достоен. Същото нещо според мен се отнася и до културата, националните култури. Единствено и само самобитната национална култура има място на световната културна сцена. А когато говорим за това как да се създаде самобитна, индивидуална литература и изкуство със самостоятелен характер, мисля, че единственият правилен път е да се тръгне от личните, от индивидуалните преживявания на отделния автор, от народната специфика на дадената култура, и тогава може да се създаде нещо самобитно и стойностно“.
Мо Йен се върна в спомените от детството си, когато, още незавършил началното си образование, се върнал на село. „Докато моите бивши съученици в училище учеха, аз, използвайки ушите си, слушах и се учех от народната култура извън училище. Слушах историите, които се разказваха от така наречените разказвачи по пазарите и после тези истории влязоха като част от моето творчество“.
Мо Йен уточни още, че именно от това време е любовта му към природата, която неизменно присъства в творчеството му. „Разбрах се, че преводът на моя роман „Уморих се да се раждам и да умирам“ на български език е готов, българските читатели надявам се да могат точно това да видят. В този роман една голяма част от съдържанието е посветена и се отнася точно за животните и природата“, каза Мо Йен.
„До този момент съм написал около сто, може би малко повече произведения – кратки, по-дълги, различни по обем. Освен тях съм писал и много сценарии за телевизионни драми и за филми. Единственият или може би най-важният, основният източник на извор на материал за всички тези мои произведения, е реалният живот. Когато пиша, гледам на себе си като човек излязъл от народа, който има много тясна, изначална връзка точно с народа. Когато през 2012 г. получих Нобеловата награда за литература, лекцията, която изнесох по време на церемонията, имаше заглавие „Разказвачът“ или „Човекът, разказващ истории“. В момента в Китай вече е много модерно да се казва, че някой разказва истории. Не знам, може би има някаква връзка и с моята реч".
Мо Йен добави, че голяма част от произведенията му намират своя материал от реални събития в реалния живот, а друга голяма част от тях са измислени събития. Но всяко едно измислено събитие всъщност няма как да се раздели от здравата почва на реалността под нашите крака.
В края на словото си Нобеловият лауреат за литература обобщи в няколко извода своя творчески опит. Първо, авторът трябва да се опира в творчеството си на своя роден край. Трябва да има съзнанието и усещането за това, че всъщност той, със своите произведения влива нова енергия в родния си край. Вторият извод е че, авторът трябва да надхвърли родния си край, да се отдели от него. Защото независимо колко богат е личният, индивидуалният опит на всеки един човек, в един момент той просто изчерпва личната си история. И тогава идва моментът, в който авторът трябва буквално да вземе, да си послужи с истории, случвали се във всяко едно място по света и да ги използва, като по някакъв начин ги свърже със своя роден край. Или, казано по друг начин, историите от целия свят да бъдат в ушите на автора истории на неговия край. А всички хора да бъдат за автора хора, негови близки, от неговия роден край.
Когато създава своите произведения, авторът трябва да застане на една универсално човешка позиция и да описва базовите, основните елементи от общочовешката природа. „Смятам, че всъщност само заради това е възможно произведения от една или друга конкретна национална литература да бъдат превеждани на други езици, защото великите произведения всъщност описват точно това – универсалните човешки, истории, събития, ситуации“ – заяви още Мо Йен.
Следващият извод на големия китайски автор е, че творецът трябва да търси всякакви начини, всякакви възможности, за да повишава собственото си литературно ниво, да променя отново и отново начина, по който разказва истории.
Мо Йен изрази и убеждението си, че писателят трябва да се учи да използва елементи и от останалите изкуства – от изобразителното изкуство, от танците, от музиката. Той сподели, че се учил от френската живопис, а тук, в България, бил дълбоко впечатлен от творчеството на български автор, чиито картини пресъздават колоритността, живота на българското село от миналото и купил негова картина.
След церемонията в централното фоайе на Ректората на Софийския университет бе открита фотоизложбата „Институт Конфуций – мост между две култури“. Изложбата е част от серията празнични събития по случай Световния ден на Институт „Конфуций“ и е посветена на 10-годишнината от основаването им. Събитието е и част от проявите, с които се отбелязва 65-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай.
В изложбата са включени както архивни снимки от културни и академични събития, организирани от Институт „Конфуций“ в София през годините, така и разнообразие от художествени снимки, любезно предоставени от авторите фотографи, докоснали се на живо до необятната магия на Китай.
Ректорът на СУ проф. Иван Илчев припомни, че Институтът „Конфуций“ в София е първият в региона, създаден благодарение на успешното сътрудничество на Алма матер с Пекинския университет за чужди изследвания. Проф. Илчев допълни, че през годините институтът е успял да се превърне в действен инструмент на българо-китайското културно и научно сътрудничество. Ректорът отбеляза, че в момента се изгражда нов Институт „Конфуций“ в София, който ще бъде 15 пъти по-голям от досегашния. Той изрази увереността си, че в навечерието на следващата учебна година обновеният институт ще бъде тържествено открит.
В заключение проф. Илчев изказа благодарността си на новия почетен доктор Мо Йен, че се е съгласил да включи Софийския университет в програмата на своята визита в Европа.
„Изложбата е организирана, за да почете 10-годишнината от създаването на Институтите „Конфуций“ по света. Надяваме се чрез нея да представим на публиката какво прави институтът и какви са плановете му за развитие. Тези снимки са израз на много доброто сътрудничество между китайските и българските колеги през годините”, каза проф. Гъ Джъцян, представител на Китайската народна република в института. Той подчерта, че успехите на института в София са неделими от подкрепата на ръководството на Софийския университет и изрази надеждата си, че с популяризирането на китайския език и култура още повече българи ще дойдат в института и ще спомогнат за задълбочаване на добрите отношения между двата народа.
Мо Йен поздрави Институт „Конфуций“ с юбилея и изрази радостта си от хубавото настроение и прекрасната изложба. Той поздрави ръководството на института и Софийския университет за постигнатите сериозни успехи през изминалите години, с които могат да се похвалят. „Институт „Конфуций“ може да се разглежда като мост между културите и народите по целия свят и Китай, но и като мост за протичане на истински приятелски чувства между Китай и народите по света”, каза още той и допълни: „Вярвам, че именно посредством този мост и съвместната работа между българската и китайската страна ще се създават още по-близки отношения между двата народа”.
Изложбата „Институт „Конфуций“ – мост между две култури“ може да бъде разгледана в централното фоайе на Софийския университет до 30 септември 2014 г.