Време: 22 октомври (понеделник), 19:00 часа
Място: 292 аудитория, Ректорат, Северно крило, 4 етаж

Поезия: Едвин Сугарев
Музика: Йоан Сугарев
Учен физик: доц. д-р Леандър Литов, тема „Хигс бoзон“

Новият сезон на форума „При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ се открива. Отново сме в 292 аудитория на Ректората, СУ „Св. Климент Охридски“, в непосредствена близост до Музея по палеонтология и историческа геология, където в края на събитието доц. д-р Марин Иванов ще ни въведе в дебрите на праисторически чудовища, фосили с необичайни форми и разкази за най-древни пластове време.

Петата ни среща се очертава като напълно разтърсваща. Стихове с тътен ще чете Едвин Сугарев, нахлузил маската на поетичния си персонаж Големия Еди - за да ознаменува превръщането си в мамут. От книгите „Мрежата на Индра“ през "Палеонтология на любовта (Любовни поеми)" до текстовете, писани специално за събитието, ще чуете – това е поезия, която отзвучава навътре. Със свои авторски електронни парчета ще се включи младият музикант Йоан Сугарев паралелно и/ли последователно с поезията. Накрая идва и лекцията на доц. Леандър Литов, която ще ни въведе в тъмните страни на Вселената, като разкаже по-детайлно за новината, с която наскоро гръмнаха медиите: откриването на нова елементарна частица, наречена Хигс бозон. Доц. Литов оглавява катедрата по Атомна физика в СУ и ръководи българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN, където се извършват изследванията, свързани с Хигс бозона. Квантова физика, атомна маса, елементарни частици – идва ли нова научна революция? Гответе се за тази среща!

Големият Еди се превръща в мамут

Големият Еди се вмамутява

в мамут се превръща

казано направо

стъпва по ръба си

стъпва по смъртта си

тежко стъпва тежко

стъпва

тежко

тежко тежко

в стъпките си стъпва

в невинните си детски

босоноги стъпчици

стъпва тежко

сред подвижни пясъци потъва

сред времето в което

няма време

време му е вече да се вкаменява

та да го излагат после по музеите

и поколенията будни да четат под него

стихове

с пиукащи гласчета

време му е да поеме дих да изтръби

да срути още два-три пясъчни двореца

време му е да подуши въздуха

от есен влажен

и от паметта за самките

време му е а пък времето го няма

времето се е изнизало към по-

или най-благоприличните природи

и във времето

човешка категория

няма що да дирят разни мамути

да се пречкат там

и ревностно да пречат

време му е най-подир да се прости

и затова пристъпва тежко тежко тежко

в някакви дълбинни механи

тежко тежко
вино дайте
пиян дано аз забравя
позор ли е или слава
да бъдеш и човек
и мамут

Едвин Сугарев