Профeсор Георг Гертнер, доктор на науките от Университета на Инсбрук е изтъкнат специалист в областта на изследване на водораслите, свързана с изучаването на тяхната структура, ултраструктура и екология. Има голям принос в изследването на цитологията, морфологията, размножаването, екологията и разпространението на аерофилните, почвените и симбионтните водорасли и в разработване на методи за тяхното изследване. Основната част на проучванията му са свързани с работата с живи култури и във връзка с това със създаването и поддържането на най-голямата световна колекция от аеро-терестриални водорасли (ASIB), чийто Куратор той е и понастоящем. Резултатите от разработката на голямата му докторска дисертация “Почвени и аерофилни хлорококални водорасли” (1987) стават основа на излезлия през 1988 г. том 10 на Средноевропейската сладководна флора в съавторство с чешкия учен Хануш Етл (H. Ettl). Този труд, в който са развити нови таксономични идеи с прилагане на молекулярни и ултраструктурни данни води до промяна на класификационната система на зелените водорасли и става модел за структурирането и написването на следващите томове. Проф. Гертнер е автор в книгата за симбиозите на водораслите, издадена през 1992 г.

От 1988 г. насам проф. Гертнер е един от водещите редактори на Средноевропейската сладководна флора. Под негово редакторство до този момент са излезли четири нейни тома.

Систематичните изследвания на колектива Хануш Етл – Георг Гертнер с проверка на таксоните в културален материал довеждат до създаването на Силабус на аерофилните, почвените и лишейните водорасли от всички биогеографски области. Силабусът, работен повече от десет години, излиза от печат през 1995 г. от издателство Gustav Fisher в Щутгарт и Ню Йорк и става най-широко използваният определител за тези екологични групи. Описанията на родовете и рисунките от него понастоящем са включени като основни в Североамериканската сладководна флора (Wehr & Sheath, 2003).

Проф. Гертнер e автор на 16 нови за науката вида водорасли, 1 разред, 2 семейства, 1 род и на 34 нови таксономични комбинации. Те до голяма степен са основани на материали, събирани лично при участието му в над 30 научни експедиции в Северното полукълбо (от остров Корфу до Абиско зад полярния кръг).

Научната и преподавателска дейност на проф. Георг Гертнер не се изчерпва само с областта на алгологията. Той е и ръководител на Работната група по Криптогамна флора в Катедрата по ботаника, Куратор на Криптогамния хербарий и Кустос на Ботаническата градина на Университета на Инсбрук. Работата му в Ботаническата градина не само я превръща в основен научен и учебен център за университетските кадри, но и в желан и популярен културен център на Инсбрук, в който се провеждат изложби, концерти, фестивали и др. Идеите му за привличане интереса към ботаниката от детска възраст са реализирани в специална програма, която става основа на голям и успешно завършен европейски проект с участието на Ботаническите градини Тренто, Кралската Ботаническа градина Кю и на Ботаническите градини на Софийския Университет. Проф. Гертнер заедно с популярния австрийски художник Уго Шихтл (Hugo Schiechtl) е автор и на богато илюстрирана книга за плодовете на ‘дивите’ растения на Европа.

Изредените дотук дейности на проф. Гертнер са малка част от цялостното му научно творчество и не могат в детайли да покажат всичките му многобройни научни приноси. Но фактическите оценки за големия му научен авторитет се изразяват във включването му и дългогодишната работа в редколегиите на някои от най-авторитетните световни алгологични и ботанически списания - Algological Studies, Nova Hedwigia, Phyton; на реномираните австрийски списания Veroeffelfentlichungen tiroler Landesmuseum Ferdinandeum Innsbruck и Berichte naturwiss. Medizinischer Verein Innsbruck, във включването като рецензент в работата на повече от 15 други високоавторитетни международни списания (European Journal of Phycology, Phycologia, New Phytologist, The Bryologist, Hydrobiologia и др.), а също така в почти постоянното ръководене на секциите по зелени и почвени водорасли на световни конгреси, международни конференции, симпозиуми и работни срещи, и участието му в организационните им комитети. През 2005 г. проф Гертнер е съорганизатор на най-големия световен ботанически форум – Международния ботанически конгрес и е председател на секцията по таксономия на зелените водорасли. През същата година е съорганизатор на световния Конгрес по почвени водорасли в Киев, Украйна. Израз на признанието за неговата работа в Австрия е награждаването му с най-високата награда на страната за разработка на ‘малка’ докторска дисертация (PhD thesis) - Златен пръстен на Президента на Австрия през 1975 г. (“Систематика и екология на аерофилни кортикални водорасли” под ръководството на проф. Ханс Пичман – H. Pitschmann) и с присъждането му на Наградата на Град Инсбрук за Университетска и Научно-изследователска дейност през 2000 г.

Преподавателската дейност на проф. Гертнер в Университета в Инсбрук е свързана с провеждане на курсове по таксономия на зелени водорасли, култивиране на аеро-терестриални водорасли, лечебни растения, лихенология, история на ботаниката, опазване на природата и със специализиращи практики. Под негово ръководство са разработени 34 дипломни работи, 3 дисертации и са консултирани над 20 дисертации в различни страни на света. Той е постоянен таксономичен консултант на Гьотингентската водораслова колекция, на Юлихската водораслова колекция, на Шотландската колекция за водорасли и протозоа в Дунстафнаг и др.

Научната и преподавателска дейност на проф. Георг Гертнер намира израз в авторството на 4 книги, 2 учебни ръководства по криптогамна флора, над 160 научни публикации, над 100 научно-популярни статии и беседи.

Освен пряката научно-изследователска дейност, свързана с биоразнообразието, проф. Гертнер провежда и активна дейност за неговото опазване. Той е в инициативния комитет по обявяването на Националния парк Hohe Tauren в Алпите (в Научния съвет на който той участва и сега) и за работата по който е награден с Почетния знак на Парка. По негова идея и с негова помощ е създадено изкуствено езеро в община Фьолс в Тирол, в което се отглеждат и мониторират редки за Австрия видове растения и животни. Той е един от инициаторите и активните участници в ежегодното провеждане на т.нар. ‘Ден на Земята’, в който специалисти от почти всички подразделения на зоологията и ботаниката изучават биоразнообразието на неизследван дотогава район на Австрия, а резултатите се публикуват в специална научна поредица. Активната дейност на проф. Гертнер в областта на опазването на природната среда води до присъждането на две престижни австрийски награди за природна консервация (1989 г., 2000 г.), избирането му за почетен деец (honorary officer) на Австрийския Алпийски клуб за защита на природата (от 1996 г. досега) и включването му като Отговорен управител (responsible governor) на Борда на Тиролското правителство за околната среда в продължение на последните 10 години.

Проф. Гертнер е член на следните професионални организации: Международното Фикологично дружество (IPS), Бриологичното и Лихенологично дружество на Средна Европа (BLAM), Дружество на австрийските фиколози (SAP), Австрийско природозащитно дружество (SANC) и Дружеството на австрийските биолози (SAB).

Контактите на Биологически факултет на Софийския Университет с проф. Гертнер започват през 2003 г. (след продължителна научна кореспонденция от 1990 до 2002 г.) и продължават и понастоящем. Първоначално те са свързани с Програма МОЕЛ на Австрийското правителство за разширяване контактите със страните от Източна Европа. Успешната му съвместна работа с Катедрата по Ботаника довежда до идея за разширяване на сътрудничеството не само с Катедрата, но и с Биологически факултет като цяло и с Ботаническите градини на СУ. С неговите помощ и усилия контактите на БФ на СУ с Биологическия факултет на Университета на Инсбрук, прекъснати преди повече от 20 години се възстановяват. През 2005 г. Деканът на БФ – доц. д-р М. Шишиньова е поканена на среща в Инсбрук, в резултат на която е подписан договор по програма Еразъм, продължаващ успешно и досега и с тенденция да прерастне в общо билатерално сътрудничество.

В Биологически факултет на СУ и в частност в Катедрата по Ботаника проф. Гертнер е осъществил няколко типа дейности – преподавателска, научно-изследователска, консултантска и др. Те са изложени в детайли по-долу като допълнително са отбелязани и други прояви на проф. Гертнер в интерес на българската страна. Макар изчисляването в конкретни материални единици на научната, преподавателска и консултантска дейност да е много трудно (ако изобщо е възможно) тук ще отбележим само, че общият принос от дарени средства за апаратура, литература, финансиране на изследванията и др. само за БФ на СУ е около 80 000 евро. Не на последно място трябва да се отбележи, че основните дарения бяха осъществени в един период, труден във финансово отношение както за университета, така и за цялата страна, поради което бяха изключително навременни и важни за развитието на Катедрата. С осигурените средства, научна литература, апаратура и контакти, хербарийни и живи образци Катедрата по Ботаника и особено Направлението ‘Систематика на водорасли и гъби’ подобри съществено както научната си дейност, така и обучението на студентите бакалаври и магистри, постави основите на една нова постоянна водораслова колекция и стана технически конкурентноспособно на подобни институции от други Европейски страни. С тези възможности то е поканено за участие в три европейски проекта и започва да реализира два български проекта.

В основата на интензивната колаборация между двата факултета, и в частност Катедрите по Ботаника стои научният авторитет на проф. д.б.н. Георг Гертнер, отличните му качества като преподавател, неговият ентусиазъм и неизчерпаема енергия.