В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна международната конференция Петнадесети славистични четения на тема „Полемики и избори“ (16-18 юни 2022 г.). Славистичните четения на Факултета по славянски филологии се провеждат от 1992 г. традиционно на всеки две години. През 2022 г. конференцията ще се проведе за пръв път в хибриден формат – присъствено и онлайн. В програмата на тридневния форум са включени 130 доклада на утвърдени и млади учени от 15 страни.
Събитието бе открито от д-р Елена Дараданова, която отбеляза, че с колегите й са изключително щастливи, че след един проблематичен период и четири години след последните славистични четения са отново заедно и ще имат възможност да обменят мисли, опит и идеи по различни славистични проблеми. Тя припомни, че конференцията се провежда от 1992 година и инициативата е на двете славистични катедри на Факултета по славянски филологии – Катедрата по славянско езикознание и Катедра по славянски литератури. Конференцията има програмен и представителен международен екип, който включва учени с определени постижения и авторитет в славистиката. Тя благодари на колегите, участващи в организационния екип, на Фонд „Научни изследвания“ и за съдействието на деканата. От името на ръководителя на Катедрата по славянски литератури доц. д-р Ина Христова и от екипа на катедрата тя пожела успешна конференция.
Деканът на факултета доц. Бойко Пенчев изрази удоволствието си да участва в най-голямото научно събитие в календара на факултета и в календара на международната славистика като цяло: „Числата говорят сами – над 130 учени от 15 страни, представители от 7 български и 33 чуждестранни университета – както виждате едно изключително силно присъствие на колеги, учени и преподаватели от цялата общност на международната славистика“. Той отбеляза, че организацията на такова събитието е изключително трудна и благодари на програмния комитет – д-р Елена Дараданова, доц. Албена Стаменова, доц. Ани Бурова, доц. Ина Христова, д-р Жана Станчева, д-р Славея Димитрова за целия труд, който са вложили.
Доц. Пенчев посочи, че това е един от традиционните научни форуми във факултета, със собствена история и традиция. По думите му тази година е по-специална по няколко причини – за съжаление епидемията от ковид е принудила да се направи пауза в големите научни конференции и две години не е имало подобни събития и затова е щастлив, че са възстановили традицията и са оставили ограниченията зад гърба си. Доц. Пенчев благодари на колегите си от двете славистични катедри във факултета, че са настояли да се възстанови традицията. Втората причина са злощастните събития в Украйна. Войната отваря тежки рани в едно културно пространство, което сме свикнали да разглеждаме като общо и споделено, подчерта доц. Пенчев и добави, че на тях като слависти ще се падне тежката задача да лекуват тези рани, които войната отваря в духовното поле на славистиката.
Той изрази вярата си, че ще успеят да се справят: „Нашата сила като хуманитаристи е не толкова в истината, която носим, а в това, че сме склонни да се развиваме, да се учим от грешките си, да чуваме другия, да коригираме и развиваме своето познание. Мисля, че това е изключително важно социално умение и не само науката, а въобще социалният живот много зависи от него“. Деканът пожела успех на конференцията, обмен на идеи, контакт, общуване, вдъхновение и да изпълни участниците с усещането, че заниманията им имат смисъл и си струва да бъдат положени всички тези усилия.
От името на ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков и от свое име заместник-ректорът проф. Мария Стойчева приветства всички гости и изказа радостта си, че е конференцията е присъствена и че може отново да приветства участници и гости в залите на Софийския университет.
Проф. Стойчева отбеляза, че това е международна конференция с дълготрайни традиции и отчете дългогодишната работа на организаторите й през годините. „Това действително е едно от най-важните и значими научни събития на нашия университет в областта на славистиката и като научен форум въобще“, подчерта проф. Стойчева и поздрави двете славистични катедри за инициативата и за това, че продължават тази традиция.
Заместник-ректорът акцентира и на това, че конференцията се провежда в особен период. „Този особен контекст се отразява по един много подходящ начин в тематиката на конференцията „Полемики и избори“. В словото си проф. Стойчева анализира понятието „полемика“ и подчерта, че именно в това е подходящо наименованието на конференцията, защото и в международен аспект ние се намираме в особена ситуация, но и забелязваме нарастването на този полемичен дух и в национален контекст. Тя пожела успех на дискусиите и дебатите, които ще се проведат по време на научния форум.
Ръководителят на Катедрата по славянско езикознание доц. д-р Албена Стаменова също изрази радостта си отново да са заедно в залата. Тя говори за големите сътресения в света, които се случиха през последните години. „Видяхме колко е крехка привидната устойчивост, привидната стабилност, с която бяхме свикнали. Удобството на общуването, на обмяната на идеи, на придвижването, на материалното благополучие“, каза доц. Стаменова и добави, че все пак светът е намерил начин да се пребори, че дистанционното общуване е достигнало невиждани размери. Тя допълни, че тази привидност на нашата стабилност като цивилизация се е оказала особено забележима сега, когато в сърцето на Европа бушува война, която допреди месеци беше немислима. Тя призова с едноминутно мълчание да бъде почетена паметта на жертвите във войната на Русия срещу Украйна и пожела ползотворна работа.
Международният организационен комитет на Славистичните четения включва учени с безспорен авторитет в славистиката: проф. д-р Бошко Сувайджич (Сърбия), проф. д-р Звонко Ковач (Хърватия), проф. д-р Джузепе дел Агата (Италия), проф. дфн Луциан Суханек (Полша), проф. д-р Людмила Ухлиржова (Чехия), проф. дфн Панайот Карагьозов (България), проф. дфн Маргарита Младенова (България). Програмният комитет по традиция се състои от представители на двете славистични катедри на факултета: „Катедра по славянски литератури“ и „Катедра по славянско езикознание“.
Докладите от конференцията подлежат на анонимно рецензиране и се публикуват в сборник. Докладите са организирани в три основни направления: „Езикознание“, „Литературознание“, „Културология. Антропология. Фолклористка“ със следните секции: Езикознание: Синтаксис и семантика; Методика; Лексикология и ономастика; Диалектология; Терминология и словообразуване; История на езика. Литературознание: Съвременни литератури; Стари литератури; Междулитературни връзки; Феминизъм; Избори и полемики на литературния XIX век; Междувоенни литератури; Литература, история, идеология; Култура на прехода. Културология. Антропология. Фолклористка: Културология; Фолклористика; Кино и театър.