Макар че пред паметника на светите братя Кирил и Методий няма да прозвучат официалните речи, потокът от хора, които ще поставят цветя в знак на признателност, няма да спре и тази година. Причината е, че става дума за най-българския празник, деня на писмеността, духовността и културата.

Изминалите месеци бяха трудни и само времето ще покаже дали сме се показали достойни за достославния завет на Светите братя. Но именно изпитанията показаха без съмнение, че със силата на науката и знанието човечеството може да победи и най-сериозните предизвикателства.

За Софийския университет и за останалите висши училища най-сериозното затруднение дойде от необходимостта от преминаване от присъствено към онлайн обучение. Не заради нуждата от допълнителна техника и от обучение за прилагането на съвременните технологии, а защото бързо се убедихме, че въпреки многото предимства на тези технологии присъственото обучение няма алтернатива. Причината е в личния контакт, който не може да бъде заместен нито от богати дигитални ресурси, нито от интерактивни платформи, нито дори от синхронно електронно обучение, при което общуваш с преподавателя в реално време.

Докато очаквахме да се възстанови нормалният начин на работа, установихме колко са богати възможностите на новите технологии и вероятно дори след връщането ни в аудиториите ще намерим начини да се възползваме от тези възможности и от научените през пандемията уроци.

Тази криза обаче даде стимул не само на дигитализацията във висшето образование, а и на неговата интернационализация. На една онлайн среща на ректорите от европейския алианс, в който участва Софийският университет, представителят на Студентския съвет на Университета на Саарланд каза, че студентите никога не са имали достъп до толкова много лекции на чуждестранни преподаватели. Подобно е положението и в Софийския университет. Множество гост-лектори от различни страни се включиха в преподаването, най-скоро предстоят онлайн лекциите на професор от Харвардския университет в Историческия факултет.

Присъственото обучение може да няма алтернатива, но то ограничава възможността да поканим свои именити колеги от чужбина, за да споделят със студентите ни своите знания, открития и мисли. Новите технологии правят това споделяне възможно, те позволяват много по-масово участие на преподаватели от различни университети и от различни страни от всяка физическа мобилност.

И не на последно място, друга полза от случилото се е, че видяхме кое в присъственото обучение не може да се замести при онлайн обучението и да се компенсира от дигиталните ресурси и от новите технологии и разбрахме, кое е в сърцевината на присъственото обучение. Сега можем да се опитаме да поставим в центъра на присъствения час именно него – онова, което не можеш да прочетеш или да научиш другаде и по друг начин – онова, което се предава само от човек на човек и остава непостижимо за изкуствения интелект – човешкият пример, човешката мъдрост, човешката любов и хуманност.

В края на миналата година Народното събрание преименува националния празник 24 май. Това решение беше съпроводено от спорове между учените и между политиците, но за обикновения човек няма особено значение. Празникът е започнал като ден на св. св. Кирил и Методий според църковния календар, по предложение на Йоаким Груев е отбелязван като празник на българските ученици, дълго време се чества като Празник на българската просвета и култура и на славянската писменост, а сега – като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Независимо от формулировката в съзнанието на българина този ден е денят на писмеността и духовността и на българския принос в световната култура. Когато го наричаме най-българския празник, имаме предвид не само това, че 24-ти май е празник, който е уникален за България и не се среща у другите народи (освен у тези, които след писмеността са заели от нас и празника). Имаме предвид и това, че 24-ти май е празник на всички българи. Останалите ни празници имат привърженици и противници, но на този ден всички българи празнуват, обединени от обща любов към духовността и от обща гордост от приноса ни в световната култура. Празникът винаги е повод да си припомним приноса на нашия народ към европейската и световната цивилизация и да преклоним признателно глави пред делото на създателите и апостолите на славянската писменост и култура, първоучителите светите братя Кирил и Методий и техните ученици: нашия патрон св. Климент Охридски, св. Наум, св. Сава, св. Горазд и св. Ангеларий, така, както сме го правили ние и предците ни през последните 200 години.

Нека по стародавна традиция днес да си спомним за своите истински учители и да поднесем искрената си благодарност на хората, разпространяващи знанието и съхраняващи културата и историческата ни памет в училища, читалища, библиотеки и музеи, на преподавателите и изследователите в университети и научни институти.

На всички нас пожелавам здраве и мъдрост, любов към книгата, сила за съзидателност и жажда за духовност!

Честит празник на българската просвета, култура и писменост, на знанието и духовността!