Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Ян Жоли бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. Ян Жоли бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония, която се проведе в Аулата в Ректората директорът на Института по ядрена физика към Кьолнския университет проф. Ян Жоли бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Физическия факултет и е за приноса на проф. Жоли в развитието на научното и образователно сътрудничество между Софийския университет и Кьолнския университет.

Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски представи проф. Ян Жоли и неговата дейност. Проф. Ян Жоли е роден през 1959 г. Научната си кариера започва през 80-те години в Гентския университет (Гент, Белгия) в групата на проф. Кристиан Хайде, под чието ръководство защитава докторска дисертация през 1986 г. През периода 1987-1992 г. провежда научни изследвания в института „Лауе-Ланжевен“ (Гренобъл, Франция).

1-1

Д-р Ян Жоли се хабилитира през 1992 г. в Гентския университет. През периода 1992-2000 г. продължава своята научна кариера в Университета във Фрибург, Швейцария, първоначално като асистент, а след това като доцент. През 2000 г. д-р Ян Жоли е избран за пълен професор в Кьолнския университет (Кьолн, Германия) и директор на Института по ядрена физика към Кьолнския университет.

В продължение на девет години (2000-2009) проф. Ян Жоли е бил международен експерт по ядрена физика и физика на елементарните частиците при Изследователската фондация - Фландрия (Белгия). Проф. Жоли е бил член на консултативния комитет по адронна и ядрена физика към Федералното министерство на образованието и науката (BMBF) и на управителния съвет на AGATA, както и председател на колаборация RISING. В продължение на тринадесет години (2006-2019) е бил главен изследовател и член на Управителния комитет на Висшето училище по физика и астрономия Бон-Кьолн.

2-2

Научните интереси на проф. Жоли са свързани с фундаментални изследвания в областта на теоретичната и експерименталната ядрена физика. Началото на своята научна кариера той посвещава на описанието на атомното ядро, използвайки динамични симетрии, симетрии на Бозе-Ферми и суперсиметрии. Благодарение на тези изследвания се разширява познанието за суперсиметриите до нечетно-нечетните ядра, връзката между ножичния режим (scissor mode) и F-спина (Fspin), както и описанието на т.нар. intruder състояния. Благодарение на опита си в експерименталната и теоретична ядрена физика, проф. Ян Жоли заедно с колеги от университета във Фрибург успява за първи път да покаже, че възбудените вибрационни мултифононни състояния в някои ядра запазват своя колективен характер в по-голяма степен, отколкото се е предполагало в продължение на много години. Допълнителните изследвания на проф. Жоли в ILL (Гренобъл) по тази тематика довеждат до откритието, че динамичните симетрии също могат да доминират възбужданията от типа частица-дупка и тяхното взаимодействие с нормалните колективни състояния. Значимостта на това откритие става очевидна, тъй като то довежда до появата на нова област от теоретични изследвания. Друго важно постижение в научната кариера на проф. Жоли е изследването на индуцираното от неутрино Доплерово разширяване (NID), което заедно с проучванията на техниката GRID върху метали с ориентирани монокристални мишени демонстрира, че е възможно да се наблюдава експериментално определяне на междуатомните потенциали, тогава когато свръхвисоката разделителна способност на двата плоски кристални спектрометъра GAMS4 се комбинира със симулации на молекулярната динамика.

9-9

Друго направление в научните изследвания на проф. Жоли е работата му върху възможностите за получаване на регулируем източник на фотони, който да доставя добре фокусирани, моноенергетични и интензивни фотонни снопове. Негови разработки в тази насока са довели до конструирането на източник, работещ в диапазона 50-1000 keV, в електронния ускорител на университета в Гент.

Всички гореспоменати научни приноси са получили световно признание. Проф. Жоли е автор на повече от 300 научни публикации в най-реномираните международни списания за ядрена физика, както и на над 150 публикации от международни конференции. 21 от научните му публикации са цитирани повече от 100 пъти, 38 повече от 50 пъти, a пълният му h-фактор е 54 (според Scopus).

4-4

След избирането му за директор на Института по Ядрена физика към Кьолнския университет проф. Жоли запазва и разширява сътрудничеството с български учени установено от проф. Питър фон Брентано и акад. Венцеслав Андрейчев в средата на 70-те години на миналия век. От 2008 г. това сътрудничество е главно с изследователи от Физическия факултет в рамките на дългогодишното двустранното сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Кьолнския университет, подкрепяно от Немската служба за академичен обмен (DAAD). Така от 2008 г. досега щатни преподаватели от Физически факултет са провеждали и продължават да провеждат изследвания в Института по ядрена физика в Кьолн.

Основното финансиране на визитите на българските учени е директно от Института по ядрена физика в Кьолн. Сътрудничеството на изследователи от Физическия факултет и проф. Ян Жоли е изключително ползотворно и към момента е довело да повече от 30 съвместни публикации в международни списания с импакт фактор и импакт ранг. За този период от време са защитени успешно две бакалавърски и четири магистърски дипломни работи от студенти на Физическия факултет, които са използвали за написването на своите дипломни работи резултати от изследвания, проведени в Института по ядрена физика в Кьолн. За същия период, двама докторанти на Физическия факултет са защитили своите докторски тези на базата на изследвания, извършени изцяло в тясното сътрудничество с научната група на проф. Ян Жоли в Кьолнския университет.

5-5

През 2017 г. с активното съдействие на проф. Жоли беше подписано споразумение за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Кьолнския университет в рамките на програмата „Еразъм+“, което през 2022 г. беше продължено до 2027 г. В рамките на тази програма през академичната 2019/2020 година трима магистри от Физическия факултет работиха в групата на проф. Жоли, като единият от тях към момента работи над своята докторска дисертация в GSI Helmholtz Centre for Heavy Ion Research благодарение на стипендиантска програма от групата на проф. Жоли. През годините групата по ядрена физика при Физическия факултет е получавала пълна подкрепа от страна на проф. Жоли за провеждане на своите научни изследвания на Тандемния ускорител в Института по ядрена физика в Кьолн.

Сътрудничеството на проф. Жоли с учени от Софийския университет „Св. Климент Охрдски“ се явява естествено продължение на връзките между български и немски учени в областта на фундаменталните ядрени изследвания, установени в средата на 70-те години на миналия век, благодарение на които тази област на научното познание в България се разви на световно ниво.

7-7

Проф. Ян Жоли бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков.

Проф. Ян Жоли произнесе академично слово на тема: „Хронометър за ядрени възбуждания". В него той отбеляза, че скоростта на радиоактивното разпадане се определя от времето на живот на ядреното състояние, а възможните стойности за времената на живот обхващат огромен диапазон от 10-22s до 10+27s. За измерването им са необходими различни техники в зависимост от времевите скали. Проф. Жоли се съсредоточи в изказването си върху снемането на възбуждания на ядрени състояния посредством излъчването на гама кванти. Типичните времена на живот на ядрените възбудени състояния са в диапазона от микросекунди (10-6s) до фемтосекунди (10-15s). Бързото електронно измерване на времето на живот с помощта на много бързите сцинтилационни детектори от LaBr3(Ce) се използва за измерване на времената на живот до 5x10-12s. По думите му при тези измервания се използват разработените от екипа му методи на бързи съвпадения базирани на разлика в центроидите. За измерване на по-кратки времена на живот се използват техники, основани на ефекта на Доплер. За времената на живот в диапазона от 10-10s до 10-12s може да се използва методът на откатните ядра (“The Recoil Distance Doppler-shift” - RDDS) в комбинация с високата разделителна способност на Ge детекторите и "плънджерно" устройство.

10-10

Проф. Жоли посочи, че под 10-12 s се използва методът на отслабване на доплеровото отместване („Doppler-shift attenuation method“ - DSA), при който също се използват Ge детектори. Този метод позволява да се определят времена на живот до 10-15s. И двата метода се нуждаят от ядрени реакции с високо енергетични снопове, които да възбудят атомното ядро и получените откатни ядра да имат достатъчно голяма скорост от около 1 % от c (скоростта на светлината), която да доведе до измеримо Доплерово отместване. В рамките на презентацията си проф. Жоли показа как времената на живот на възбудените състояния, създадени чрез захващане на топлинни неутрони или излъчване на моно енергетично неутрино при + разпадане, където скоростта на откатните ядра е от порядъка на 10-4-10-6 от скоростта на светлината, могат да се определят с помощта на техниките за индуцирано Доплерово уширение (“Gamma Ray Induced Doppler broadening” - GRID) и (“Neutrino Induced Doppler broadening ”NID), комбинирани с кристални спектрометри с ултрависока разделителна способност.

11-1
1-12