Кулминацията на честванията бе тържеството в Университетската ботаническа градина в София, където да отбележат празника се събраха представители на академичната общност на Софийския университет, партньори от други български университети, Българската академия на науките и гости. Открита бе и постерна изложба с постиженията на български учени в различни области на растителните науки. Представена бе и книгата „Лалето“ от авторски колектив на Университетските ботанически градини.

Празникът бе открит от директора на Университетските ботанически градини д-р Красимир Косев, който приветства присъстващите и отбеляза, че в сравнение с някои европейски ботанически години, Университетските ботанически градини са съвсем в началото на своето развитие. Той отбеляза, че в България оцеляването на ботаническите градини е сложна работа, и изясни какво всъщност означава ботаническа градина. „Ботаническата градина е градина – институция, която се занимава с отглеждането на документирани живи растителни колекции за нуждата на науката, образованието и опазване на растителното биоразнообразие“, каза д-р Косев и подчерта, че напоследък вече има и социален елемент, тъй като градините работят с отделни общности. Той отбеляза, че отдавна ботаническите градини не са затворени места, а са отворени и за посетители.

Директорът на ботаническите градини благодари на всички, че са уважили празника и подчерта, че са се отворили не само за света, но и за колегите и приветства ректора на Лесотехническия университет чл.-кор. проф. Илиев, колегите от Аграрния университет, от различните институти, колеги, с които работят заедно, обменят информация, студенти. Той изрази надеждата си да има и нови български ботанически градини.

Доц. Юлияна Атанасова, кустос на Университетските ботанически градини, направи кратък исторически преглед на градините. Тя припомни, че един от първите факултети (тогава отделение) на най-старият университет в България е Физико-математическият, а през 1891г е основан Ботаническия институт към Физико-математическия факултет. Ръководител на института е първият български професор по ботаника Стефан Георгиев. Само една година по-късно през 1892 г. под ръководството на проф. Георгиев е създадена Софийската ботаническа градина. В първите години след създаването на ботаническата градина проф. Георгиев извършва цялата работа, свързана с градината сам. Когато не изнася лекции, той прекарва времето в събиране на живи растения от природата за градината и за подготовка на растения за хербариума. За проф. Георгиев ботаническата градина и хербариумът са едни от най-важните звена на Ботаническия институт, тясно свързани с обучението по ботаника и научноизследователската работа. В градината е построена оранжерия, за която той поръчва от Ерфурт в Германия орхидеи, кактуси, млечки и други екзотични растения. През 1896 г. позицията на градинар във Висшето училище е заета от Карл Неф, син на швейцарския градинар Даниел Неф, който има принос в оформянето на ботаническата градина. Проф. Георгиев полага големи усилия да разшири ботаническата градина и присъединява към нея изоставения общински парк при Докторския паметник в София. Идеята му била на това място да се изгради дендрариум с различни местни и чужди растителни видове. Поради проблеми с поддръжката, след смъртта на проф. Георгиев (1900 г.), управлението на ботаническата градина към Докторския паметник е предадено отново на Софийска община.

През различни периоди ръководители на Ботаническата градина са известни ботаници като проф. Николай Стоянов, проф. Даки Йорданов, проф. Борис Китанов и др. През 1955 г. със заповед на министъра на културата и образованието е основана Университетската ботаническа градина в град Балчик като филиал на ботаническата градина в София под ръководството на проф. Д. Йорданов. През 1977 г. е създадена Университетска ботаническа градина „Еко-парк” гр. Варна – първият екологичен парк в страната. Така университетските ботанически градини стават три в три различни градове – София, Балчик и Варна. През 1996 г. ботаникът д-р Красимир Косев, дипломант на Кралските Ботанически Градини Кю, е избран за директор на Ботаническите градина на Софийския университет. Понастоящем той е член на Европейския Консорциум на ботаническите градини. Под негово ръководство през последните 26 години, Ботаническите градини придобиват съвременния си облик.

Доц. Юлияна Атанасова отбеляза, че Университетската ботаническа градина в София е най-малката от трите ботанически градини и до днес е разположена на първоначалното си място в центъра на столицата. Обхваща 5 декара, обособени в парк, розариум и оранжерии. Университетската ботаническа градина в София опазва и съхранява над 1500 растителни вида. През последните години е разработена Аптекарска градина със съдействието на колеги от Фармацевтичен факултет на Медицинския университет – София, като предстои откриването на тази градина. Там посетителите и студентите ще могат да научат повече за ролята на лечебните растения.

Заместник-ректорът на Софийския университет доц. Анета Антонова честити празника от името на ректора на Алма матер проф. Анастас Герджиков и от свое име. Тя поздрави екипа на Университетските ботанически градини, че поддържат това райско кътче в центъра на София и им пожела все така с ентусиазъм да се грижат за ботаническите градини. Тя връчи на д-р Косев поздравителен адрес от името на ректора проф. Анастас Герджиков.

Поздравителен адрес бе изпратен и от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков. Чл.-кор. проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет, също поднесе своя поздрав по повод празника. Поздрав поднесоха и преподаватели от Лесотехническия университет, чл.-кор. Георги Георгиев от Института за гората, научният секретар на БАН доц. Анева, проф. Николай Панайотов от Аграрния университет, проф. Петър Желев от Българското ботаническо дружество, доц. Виляна Найденова, председател на Съюза на Ландшафтните архитекти, както и други колеги и приятели на Университетските ботанически градини.

Към поздравите се присъедини и деканът на Биологическия факултет проф. Стоян Шишков, който се похвали, че в продължение на пет години е вложил поне по един месец годишно работа в Екопарка във Варна като студент. В поздрава си той отбеляза, че с неповторимите си растителни забележителности и човешки капацитет градините десетилетия наред, въпреки превратностите на времената, са основна природна забележителност на Алма матер. „Като притегателен образователен и научен център те заемат престижно място в националното и международното пространство. С осъществяване на значимите социални и културни събития градините допринасят за устойчивото развитие на обществото ни“, каза още проф. Шишков. Той честити празника от свое име и от името на академичната общност на Биологическия факултет на Софийския университет и пожела на всички здраве и много успехи.

В рамките на тържеството директорът на Ботаническата градина на Българската академия на науките проф. Светлана Николова представи книгата „Лалето“ от авторски колектив на Университетските ботанически градини. Проф. Николова посочи, че книгата е специална, красива и съдържателна. Тя я оприличи на разходка, превеждаща читателя през периода XVI-XVIII век, известен като епохата на лалетата, който е свързан със страстта към лалетата в Европа, когато цената на една луковица е била около четири годишни заплати на един средно богат търговец в Нидерландия. По думите на проф. Николова книгата съдържа освен любопитни факти и сериозни научни данни за ботаническото характеризиране на лалетата, за тяхното естествено разпространение, биологията, размножаването им и др. „Нашият екип може би повече от всички тук присъстващи много добре разбира през какви битки, неуморен труд, всеотдайност, отстояване на идеи, на мнения, справяне с всякакви рутинни дейности и финансови проблеми са изправени тези герои тук, които присъстват днес и на които трябва да отдадем наистина заслужено уважение. Убедена съм, че първият професор по ботаника – Стефан Георгиев, би се гордял с вас наистина. Респект към вашия труд и бъдете здрави“, каза в заключение проф. Николова.