Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет беше отбелязан Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста

   
В Софийския университет беше отбелязан Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста

Софийският университет бе домакин на отбелязването на Международния ден за отдаване на почит към паметта на жертвите на Холокоста. Събитието се проведе в Аулата в Ректората, а в Централното фоайе е представена изложбата How was it Humanly Possible? на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем.

Събитието бе организирано от програмата по хебраистика на Историческия факултет на Софийския университет и посолството на Държавата Израел съвместно с Народното събрание на Република България, Министерството на външните работи и Организацията на евреите в България „Шалом“ и университетът Бар-Илан в Израел.

1-1

На отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста присъстваха ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков, председателят на Народното събрание на Република България Никола Минчев, посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон, посланикът на Германия Кристоф Айххорн, г-жа Велислава Петрова, заместник-министър на външните работи, доц. Александър Оскар, председател на организацията на евреите в България „Шалом“. Сред гостите бяха и заместник-председателите на Народното събрание Росица Кирова, Кристиан Вигенин и Мукаддес Налбант и народни представители, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, посланици, представители на академичната общност.

21

Водещ на събитието бе доц. д-р Румяна Христиди, ръководител на специалност „Хебраистика“ в Историческия факултет на Софийския университет.

„За мен е чест, че Софийският университет за пореден път е домакин на отбелязването на международния ден за отдаване на почит към паметта на жертвите на Холокоста“, каза ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков. Той добави, че наред с отдаването на почит на жертвите Международният ден в памет на жертвите на Холокоста има за цел да помогне в борбата срещу омразата, антисемитизма, расизма, религиозната нетолерантност и подбуждането към насилие срещу лица или общности въз основа на етнически произход, религиозни убеждения или други различия.

2

Ректорът изтъкна, че е разбираема необходимостта да се запазят местата на паметта за това чудовищно престъпление и чрез образованието да се предаде на бъдещите поколения споменът за Холокоста и нетърпимостта към омразата и насилието, които са го направили възможен. Той добави, че не е толкова лесно да разберем обаче необходимостта да се борим с отричането на Холокоста. Как е възможно някой да отрича реалността на нацистките престъпления след десетилетия научни изследвания, след документалните доказателства и след свидетелствата на оцелелите, някои от които живи и до днес?

3

По думите на проф. Герджиков отговорът се съдържа в заглавието на изложбата за Холокоста, избрано от Яд Вашем: “How was it Humanly Possible?”. Според ректора от една страна Холокостът е невъзможен от човешка гледна точка. От друга страна, той въпреки това се е случил. Болезнено е да си спомняме за него и човешката природа не може да го приеме. „Бихме искали този ужас да не се е случил и човешки същества да не са причинили такива страдания на други човешки същества. Но Холокостът е исторически и житейски факт и няма как да отречем този факт, за да се почувстваме удобно“, каза проф. Анастас Герджиков.

Според него има и друга, още по-важна причина да напомняме за Холокоста – необходимостта да го направим реален и плашещ за потомците, какъвто е бил за съвременниците, предавайки истината за него на всяко ново поколение. Това ще бъде все по-трудно с отдалечаването във времето и прекъсването на личната връзка с Втората световна война и Холокоста, защото целта ни трябва да бъде не просто да дадем на младите хора историческа информация за случилото се, а да им предадем емоционалната съпричастност с жертвите и възмущението си от мащаба на това престъпление, добави проф. Герджиков.

22

Ректорът изтъкна, че само така ще предотвратим опасността от нови престъпления срещу човечеството и срещу човечността и заплахата от нов геноцид. Емоционалната човешката реакция срещу едно престъпление, което е “човешки невъзможно”, ще възпита в следващите поколения нетърпимост към предразсъдъците, нетолерантността, езика на омразата, дискриминацията, антисемитизма и расизма. По думите му академичните институции винаги са били храм на свободомислието и на толерантността, където младите хора се учат на разбиране към другите и търпимост към различните. Борбата с антисемитизма чрез образование е и възпитание в духа на традиционната за българското общество толерантност.

„Затова ние не отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста само заради отдаването на почит към загиналите и заради миналото. Отбелязваме го в името на бъдещето. Така ще помним, че трябва да се борим с изкушението да отклоним поглед, когато около нас се погазват нечии права, защото както е казал един известен равин “безразличието към злото е по лошо от самото зло”. Нека на този ден да си спомним за жертвите и никога да не бъдем безразлични към злото“, каза в заключение проф. Анастас Герджиков.

 

23

Йорам Елрон, посланик на Израел в България, отправи своята благодарност към Софийския университет за домакинството на това изключително важно събитие и поздрави доц. д-р Румяна Христиди за инициативата и организацията. Той посочи, че задължението да помним най-мрачната глава от човешката история е наша обща отговорност. В изказването си посланикът изтъкна необходимостта младите хора днес да знаят фактите за събитията и подчерта, че затова образованието е от първостепенно значение. „На този ден ние също признаваме една проста истина – че можем и трябва да стоим заедно – лидери и граждани на свободния свят срещу антисемитизма, расизма и езика на омразата, защитавайки демокрацията и демократичните ценности“, подчерта посланик Елрон.

4

Той изтъкна и ролята на България, която е член Международния алианс за възпоменание на Холокоста – за неотдавнашната инициатива, ръководена от Министерството на външните работи, за изготвяне на Национален план за действие, който подчертава решаващата роля на образованието в борбата с антисемитизма от една страна и за запазване на еврейското наследство, засилване на толерантността и взаимното уважение, от друга.

Посланик Елрон подчерта, че Холокостът завинаги ще служи като предупредителен знак за всички срещу опасността, присъща на омразата, расизма и предразсъдъците. „Трябва да се борим безкомпромисно с тези ужасни явления, които застрашават обществото и нашите основни ценности. По този начин се ангажираме да запазим паметта на жертвите, като същевременно гарантираме, че ужасите от миналото никога няма да се повторят“, добави Йорам Елрон.

5

 

Председателят на 47-то Народно събрание на Република България Никола Минчев определи Холокоста като едно от най-чудовищните престъпления на ХХ век. Той заяви, че днес е ден за почит, но и ден за размисъл – за омразата и човеколюбието, за цената на човешкия живот. По думите му, за пореден път търсим отговор на съдбовни въпроси: Как беше допусната такава жестокост, можем ли в наше време да се противопоставим на ненавистта и злото, може ли отделният човек и обществото като цяло да противостои на човеконенавистната политика, на омразата? „Тези въпроси са актуални, а отговорите им можем да потърсим в миналото. В историята ще открием ориентирите на бъдещата политика за тържество на демократичните ценности. Затова е важно да не забравяме миналото, да се вглеждаме в него, да се опитваме да извлечем поуки от случилото се, за да не повтаряме вече допуснати грешки“, каза Никола Минчев.

В словото си той акцентира върху спасяването на българските евреи от депортиране в лагерите на смъртта. Председателят на Народното събрание припомни делото на парламентаристите от 25-ото Народно събрание, които в писмо до премиера Богдан Филов заявяват, че не могат да допуснат депортиране на българските евреи. Той цитира част от писмото, която гласи: „Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент от нейната политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ“. Това са думи - завет на нашите предци, който сме длъжни безпрекословно да следваме в името на демократичните ценности, върховенството на правото, човешките права и просперитета на нашето Отечество - Република България, заяви председателят на Народното събрание.

27

Изтъквайки безспорния принос на народните представители за спасението на българските евреи, трябва да посочим, че осуетяването на тяхното депортиране е всенародно дело, подчерта Никола Минчев. Съпротивата срещу плановете за изпращане на евреите към лагерите на смъртта е не само на депутати, на Българската православна църква, на видни личности и интелектуалци, на български дипломати, тя е на цялото българско общество, на което са дълбоко чужди омразата към съгражданите от други етноси, ненавистта към различните, антисемитизма, заяви председателят на Народното събрание. „Със спасяването на близо 50 000 евреи – български граждани, нашият народ доказва, че за него свободата, демокрацията и равноправието са ценности, които той изповядва независимо от времето, в което живее, без оглед на условията и конюнктурата“, допълни Никола Минчев.

24

Заместник-министърът на външните работи г-жа Велислава Петрова припомни, че в годините на Втората световна война хората от еврейски произход са били подложени на ограничения, унижения, различни медицински експерименти, масово физическо унищожение. „Важно е да помним и да казваме всичко това. Без съмнение, борбата със забравата днес е по-актуална от всякога, защото все по-малко свидетели на Холокоста остават сред нас, а антисемитизмът периодично изплува от най-тъмните дълбини на съвременните общества”, подчерта заместник-министър Петрова и допълни, че предизвикателство е и отричането и изопачаването на Холокоста. Тези два феномена замъгляват паметта за жертвите и подхранват съвременния антисемитизъм. „Фалшификацията и подмяната на историята се използва за насаждане и оправдаване на омразата и дискриминацията. Затова научният подход за изучаването на Холокоста е от приоритетно значение. Образованието и научните изследвания следва да осигуряват пълен достъп до фактите. А историческият прочит трябва да бъде обективен, лишен от избирателност и манипулация за политически цели“, каза още г-жа Петрова. В своето изказване заместник-министър Петрова подчерта още, че България е силно ангажирана в борбата с антисемитизма, която е и един от основните външнополитически приоритети в областта на правата на човека.

В словото си тя отбеляза и дейността на страната ни в Международния алианс за възпоменание на Холокоста, както и предстоящата работа по изпълнението на заявените в рамките на Международния форум за борба с антисемитизма в Малмьо през 2021 г. конкретни ангажименти.

„Нашата искрена надежда е, че със своите скромни усилия България ще допринесе да бъде съхранена паметта за жертвите на Холокоста и да се гарантира, че подобни зловещи периоди в нашата история ще останат само назад във времето и няма да се повтарят в бъдеще“, каза накрая зам.-министър Велислава Петрова.

25

Доц. Александър Оскар, председател на Организацията на евреите в България „Шалом“, припомни, че на днешния ден преди 77 години е освободен най-големият и зловещ концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау. „Този лагер се превърна в символ на една зловеща човеконенавистна идеология, превзела цяла Европа в годините на Втората световна война. Но Холокоста не започва с газовите камери и концентрационните лагери. Холокоста е един процес на систематично унищожение, който започва с речта на омразата и прояви на антисемитизъм в края на 20-те и началото на 30-те години, преминава през физическите посегателства срещу евреите, антиеврейското законодателство, прието от почти всички държави в Европа в края на 30-те и началото на 40-те години, ограничаващо правата на евреите, насилствения труд и завършва с неизбежната депортация и в повечето случаи – смърт в концентрационните лагери“, припомни доц. Оскар и допълни, че затова е изключително важно да не оставаме безучастни към всяка една проява на езика на омразата и ксенофобия в нашето общество.

От името на Организацията на евреите в България „Шалом“, на Федерацията на ционистите в България, на Дружеството на приятелите на Израел в България – Негев и Американския еврейски комитет прочете призив към компетентните български институции, в който е изразена нарастващата тревога по повод опитите в нашето общество да се правят внушения от расистки, ксенофобски, антисемитски и друг недемократичен и античовешки характер и да се организират и популяризират събития, пропагандиращи реч на омразата, екстремистки идеологии и етнически конфликти.

26

Посланикът на Федерална република Германия у нас Кристоф Айххорн обърна внимание на важността на резолюцията за справяне с отричането на Холокоста и изопачаването на историческите факти: „Защото трябва да сме абсолютно наясно какво се е случило. Холокоста означава убийството на над 6 милиона евреи. Това са фактите. 6 милиона не е абстрактна цифра. Това са 6 милиона отделни човешки същества. Дядовци, майки, малки деца. Като човешки същества днес ние имаме морално задължение да помним тях и техния живот. Трябва да направим така, че това никога да не бъде забравено. Дължим това на мъртвите и на оцелелите. И на всички останали, преследвани от нацистите. И на тези, които смело се изправиха срещу тази машина, също и в България. И ние дължим това на нашите деца и внуци - да говорим с тях за научените уроци”.

Кристоф Айххорн посочи, че днес германците са благодарни за близките си отношения с Израел, за тясното сътрудничество и многото проекти с "Шалом" и еврейската общност в България. Днес Германия е дом на 200 000 евреи – и еврейската общност се разраства и е неразделна част от германското общество, но в същото време се срамуват от нарастването на антисемитизма – в Германия и другаде – атаки срещу синагоги, реч на омразата в социалните медии. По думите му трябва да бъдем единни, когато нашите най-основни ценности като свободни демокрации са в опасност.

30
55

„Антисемитизмът и речта на омразата не са проблем на малцинствата. Те са удар по всички нас. Всеки носи отговорността да действа срещу него. Не само политиците. Всички трябва да действаме – на работа, в нашите училища и университети, в нашия спортен клуб, в местната кръчма, пиейки бира или ракия, и със сигурност в нашите социални медии“, посочи посланик Айххорн.

В края на словото си посланикът призова всички като международна общност да бъдем единни, за да запазим правата на малцинствата и на всеки член на нашите общества: „В борбата срещу дискриминацията, расизма и омразата винаги можете да се осланяте на Германия като на близък и решителен партньор. Нашият ангажимент се основава на паметта, на надеждата и на решителността. Това е духът, който ни събра тази вечер. В България, в Германия, в Израел и по света. Става дума за нашия свят, за нашите съседи, за нас“.

29

По време на отбелязването на Международния ден за отдаване на почит към паметта на жертвите на Холокоста се проведе церемония по запалване на свещи в памет на жертвите на Холокоста от присъстващите официални лица.

9

Програмата продължи с видеозапис на кратка академична реч на представители от университета Бар-Илан в Израел на тема "Нацистите във възход: съвременни тенденции и обяснения на европейската крайна десница"; видео с разказ на оцелял от Холокоста и представяне на изложбата.

10
17
15
19
13