Преподаватели от Катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ изготвиха анализ на икономическите ефекти във връзка с кризата с корона вируса.

Анализът е изготвен от

• проф. д-р Стефан Петранов, Ръководител на Катедра „Икономика“;
• доц. д-р Димитър Златинов, Научен секретар на Катедра „Икономика“ и зам.-декан на Стопанския факултет;
• гл.ас. д-р Милен Велушев;
• ас. Васил Караиванов.

Пълния текст на анализа може да получите от тук.

__________________

Резюме на анализа:

Българската икономика навлиза в икономическа криза, чиято дълбочина и продължителност може да се окаже много голяма. И макар че известно забавяне на икономическия растеж беше очаквано, с оглед на перспективите за развитие на европейската и глобалната икономика от миналата година, сегашната криза е от съвсем друг характер – резултат от световната пандемия, предизвикана от COVID-19.

Сегашната криза се различава от обичайните спадове на икономическата активност, като причините за това са поне две. От една страна, кризата не е резултат на вътрешни дисбаланси в икономиката, а е предизвикана от външни за икономиката фактори. И от друга страна, кризата засяга едновременно и много остро както предлагането, така и търсенето на стоки и услуги в страната.

Икономическите последствия от тази криза ще засегнат всички слоеве на българското общество, което вероятно ще премине през нея на три фази:

• Ограничаване на разпространението и силни рестрикции върху социалните и икономическите дейности;
• Борба с вируса на базата на доказани ваксини и/или лекарства и постепенно отпускане на рестрикциите;
• Подготовка за бъдещето.

Кризата се отразява пряко и на реалния сектор, и на финансовия сектор на икономиката и ще промени макроикономическата среда, в която оперира българската икономика. Комплексът от икономически фактори и последици и най-вече неизвестността около продължителността на пандемията правят непредсказуем точния икономически ефект върху българското стопанство. На този етап са налице различни оценки в зависимост от сценариите за развитието на заразата:

• спад на реалния брутен вътрешен продукт през 2020 г. между 2.4% и 5.7%;
• повишаване на безработицата до нива между 6.2% и 12% от работната сила;
• темп на повишаване на цените (инфлация) между 0% и 8%.

Икономическите последствия от кризата изискват съответни икономически мерки. Общата стойност на предприетите от правителството и очакваните мерки се оценява на около 6-7% от БВП. Това е възможно в резултат на макрофинасовата стабилност в последните години, наличието на солиден фискален резерв и добрия кредитен рейтинг на държавата. Гласуваният от Народното събрание лимит за емитиране на правителствен дълг дава и допълнителни възможности, така че при необходимост държавната подкрепа може да достигне до 10-15% от БВП. Такива мерки обаче не могат да бъдат неограничени, заради спецификата на системата на паричен съвет (валутен борд), при която в България, за разлика от повечето други страни, функцията на Българската народна банка на кредитор от последна инстанция е силно ограничена. В този контекст следва да се разглежда като много позитивна стъпка ускореното кандидатстване на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II).