Модераторът на дискусията доц. Петя Кабакчиева от катедра „Социология“ във Философския факултет на Софийския университет откри дискусията и приветства гостите с добре дошли. „Проблемът за гражданския натиск е изключително важен. Все повече дебатите около представителната демокрация се изместват по посока на демокрация на участието, защото все повече гражданите желаят да оказват влияние върху процеса на взимане на решение - за това се изисква упоритост и по-сериозен натиск”, каза доц. Кабакчиева и обясни, че лекторите на събитието ще се опитат да отговорят на въпросите дали това може да се случи и как. Тя подчерта още, че проблемът за гражданското общество е изключително важен както за демократичните устои на нашите общества, така и за функционирането на пазарната икономика.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков изрази радостта си, че има възможност да участва в събитието. Според него преди да се премине към темата за гражданския натиск, трябва да бъде споменато гражданското сдружаване. „По-възрастните от нас си спомнят времето, когато сдружаването на гражданите беше забранено, тъкмо защото властта се страхува да има коректив, да има контрол. Това важи за всяка власт, само че при демокрацията това е едно неотменно право”, каза ректорът и подчерта, че едно гражданско сдружение се опитва да постигне целите си с всички демократични средства, включително и със средствата на натиска, там, където е необходимо.

„Това е тема, която трябва да се дискутира, трябва да се дискутира какви други норми на постигане на целите на една гражданска организация има, защото често политиците поради краткия си хоризонт в рамките на мандата не виждат дългосрочните цели и трябва да ги подсещаме”, отбеляза ректорът и припомни, че е имало много големи успехи в тази посока през последните 20 години. Проф. Герджиков даде пример с направеното от Центъра за нестопанско право законодателно проучване за израстване на академичния състав. Според ректора вероятно то е успяло да повлияе за приемането на закона и за неговото изменение, което в момента се обсъжда в Народното събрание. Проф. Герджиков подчерта, че Българският център за нестопанско право е една полезна организация и е една от многото, които постигат гражданските цели със сътрудничество с политиците.

Ася Чолашка, секретар по социални политики, младежта и спорта на Президента на България, поднесе поздравителен адрес от името на държавния глава. Тя поздрави Българския център за нестопанско право по повод 15-годишнината му и подчерта, че за тези 15 години той се е превърнал в активен участник в обществено-политическия живот, в коректив и партньор на законодателната политическа власт.

В поздравителния си адрес президентът дава много висока оценка на Българския център за нестопанско право и изтъква мисията му да оказва подкрепа при изработването и прилагането на закони и политики с цел развитието на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България.

Г-н Плевнелиев отбелязва, че сред заслугите на Българския център за нестопанско право са насочването на общественото внимание към необходимостта от подобряване на българското законодателство, организирането на обучения, стимулирането на сътрудничеството и обмяната на информация между неправителствените организации, правейки ги активен партньор и коректив на държавните институции.

„Ето защо вярвам, че тези 15 години разкриха силата на гражданското общество в България и категоричната му привързаност към европейските ценности. С много работа и амбиция третият сектор успя да докаже, че там, където има силен граждански контрол и активно гражданско участие, не може да има неработещи институции”, се казва още в поздравителния адрес на президента. Според него неправителствените организации са съдействали за промяна на нагласите и осъзнаването, че важните проблеми на страната трябва да се решават публично и с активното участие на хората.

„Работата на институциите и третия сектор зависи от обратната връзка и партньорството. Гражданските институции трябва да посочат проблемите, които държавата не е видяла, а държавата да реализира предложените добри решения и практики”, подчертава още президента и добавя, че ако това взаимодействие бъде нарушено и връзката между двете страни е разкъсана, нито една от двете страни няма да успее да постигне желаната качествена промяна.

Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право отбеляза, че мисията на Центъра е да подпомага българските граждански организации да работят в по-добра среда и по-лесно да преследват и постигат каузите си. „Ние вярваме в това, че създаването на една добра благоприятна правна рамка за гражданските организации е основен механизъм за създаването на едно демократично, независимо и проспериращо гражданско общество”, каза Надя Шабани и подчерта, че от Центъра са избрали различен формат от класическата конференция, за да отпразнуват своята 15-годишнина, защото са решили да отправят послание към умовете на всички за това какво означава правото на сдружаване и да го упражняваш свободно.

Тя се върна в спомените си, когато преди 20 години е била студент в Софийския университет и по време на протести студентите са говорили за човешките права, как да ги упражняват свободно и да ги отстояват. „Сега светът е различен. Не знам дали светът се променя именно защото до голяма степен правата и свободите са ограничени и борбата за тях е сериозна”, каза директорът на Българския център за нестопанско право и отбеляза, че се надява да бъде обсъден въпросът дали се затваря пространството за гражданските организации и това последица от съпротивата ли е или естествен процес в един глобален свят без граници.

Тя благодари на Дейвид Мур, вицепрезидент на Международния център за нестопанско право и член на настоятелство им, както и на проф. Георги Димитров, преподавател в специалност „Европеистика“ във Философски факултет, за съвместната инициатива в организирането на срещата.

Събитието продължи с дискусия и лекция на Дейвид Мур на тема: „Гражданските организации под заплаха: глобални тенденции” и на проф. Георги Димитров на тема: „Кризата на съвременната българска демокрация и гражданската й алтернатива”.