Ректорът чл.-кор. проф. дин Иван Илчев прикани присъстващите да отдадат почит с едноминутно мълчание на паметта на ректора на Софийския университет акад. Никола Попов. „Тази нощ почина човек, който беше пример за изследователски качества и за гражданска смелост – както преди 1944 г., така и преди 1989 г., така и след 1989 г.”, каза проф. Илчев.

Той откри академичното тържество в Аулата на най-старото висше училище в България с приветствено слово: “Днес искам само да благодаря на тези, които през изтеклата година направиха всичко възможно, за да въздигнат нашата Алма матер, а с нея и нашето общество. На тези, които следват девиза на възпитаниците на Роберт колеж в Цариград: „ще посветят себе си на въздигане на отечеството“.

Проф. Илчев благодари на всички колеги, които със своите усилия са допринесли Софийският университет да подобри позицията си в националните рейтинги и сега да е на първо място в 22 от 22 направления сред държавните университети в България. Университетът е лидер в качеството на научните си изследвания. Той е с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации у нас. Според Томсън Ройтерс, изследванията на учените от Университета са цитирани с 30 % по-често от изследванията на поставената на второ място научна институция в България.

Ректорът обърна внимание и на мястото на Софийския университет в международните рейтинги. Според рейтинга SCIMAGO, който оценява изследователската дейност - Алма матер е на второ място след БАН, а следващият университет е далеч назад – СУ има индекс 1.25, вторият университет – 0.55. СУ е на 1229 място от 5100 анализирани институции, вторият след нас университет е на 2037.

В Рейтинга за академично качество, в което влизат изследванията с международен импакт и международното научно сътрудничество на 2000 най-добри университета в света, нашият университет е на 670 място, а вторият български е на 1033; в авторитетния QS рейтинг СУ е на 650-700 място и е единственият български университет в класацията; в рейтинга WEB of Universities, в който се сравняват повече от 20000 университета, Алма матер е на 874 място или сред 4% най-добри висши училища в света място, а следващият наш университет на 2027; в последния рейтинг на най-добрите университета в света СУ е на 753 място, а вторият български университет е на 1867.

Проф. Иван Илчев не скри радостта си от факта, че Софийският университет „Св. Климент Охридски“ спечели наградата за 2014 г. на платформата StudyPortals за удовлетвореност на чуждестранните студенти. Те са оценили академичния си опит в най-старото българско висше училище с между 9 и 9.5 от 10 възможни точки.

Ректорът припомни в словото си успехите, наградите, научните постижения и отличия, спечелени от преподаватели и студенти на Софийския университет през изминалата година. Проф. Илчев обърна внимание и на сериозната финансова помощ от различни фондации и фирми, с чиято подкрепа са обновени и оборудвани аудитории в различни факултети на СУ. Ректорът отбеляза и успешните проекти, реализирани от преподавателски екипи на Университета.

Проф. Илчев подчерта със съжаление, че със същото държавно финансиране, каквото получават другите държавни университети, Софийският университет постига своите високи резултати; че без стотинка допълнително финансиране СУ поддържа национална библиотека на европейско ниво; че с един лев на квадратен метър застроена площ Университетът поддържа 17 паметници на културата, сред които и някои от емблематичните сгради на столицата. Проф. Илчев отправи иронична благодарност към управляващите „… За увереността им, че ще продължаваме с това финансиране и с най-ниските такси у нас да предоставяме на млади българи, които не са имали щастието да се родят със златна лъжица в устата едно добро образование; за очакването им, че ние безропотно ще продължаваме да гледаме как нарушават Закона за висше образование в частта му за финансиране на научните изследвания и ще им благодарим, че вместо 10%, предвидени в закона, получаваме малко повече от 2; за експедитивността им, с която само след десет години убеждаване и настоявания успяха да приемат стратегия за висшето образование, която ако бъде уважена от бюджета за следващата година, ще подобри малко положението на качественото висше образование у нас”.

В края на словото си проф. Илчев отбеляза, че надежда все пак има. И тя се крие във факта, че тази година хиляди българи избраха за „мъж на годината“ не някоя от втръсналите ни медийни звезди, а възпитаника на Физическия факултет на Софийски университет учителя Теодосий Теодосиев.

Ректорът честити празника на славянската писменост на всички преподаватели – от детските градини до университетите, на всички колеги от научните институти на БАН и Селскостопанската академия и на всички, които радеят за българското образование не с много думи, а със значими дела.

Цялото слово на проф. Иван Илчев можете да видите тук:

Академично слово на тема: "Стволови клетки - какво да очакваме от неочакваните им способности" произнесе чл.-кор. проф. дбн Румен Панков.

Проф. Панков отбеляза, че е избрал тази тема, тъй като е убеден, че биологията на стволовите клетки ще промени живота ни в следващите години така, както вече е променила и революционизирала представите ни за някои основни биологични явления: „Днес ще ви представя как тези удивителни клетки могат да променят схващанията ни за някои“неизбежни предопределености” в човешкия живот”, отбеляза зам.-ректорът.

Основната от тези предопределености е човешкият жизнен цикъл, който започва със зачеването, преминава през раждане, детство, юношество, зрелост, старост и завършва със смърт. „Както казва древногръцкият философ Епикур: „Възможно е да се подсигурим срещу всякакви заплахи, но когато става дума за смъртта, ние живеем в град без защитни стени”, добави проф. Панков.

Той обясни, че в основата на промените в организма през жизнения му цикъл стоят промените в клетките, които го изграждат. Човешкото тяло е образувано от повече от 37 трилиона клетки, разделени в около 220 клетъчни вида, организирани в тъкани, органи и системи. Всички тези различни по своята специализация клетки работят заедно и синхронно, за да осигурят съществуването на целия организъм. Тези клетки водят началото си от една-единствена клетка – оплодената яйцеклетка (зиготата). От нейната вътрешна клетъчна маса се развива целият бъдещ човешки организъм. „Ако тези клетки бъдат пренесени в лабораторни условия, могат да се получат линиите от ембрионални стволови клетки – възможност, която беше успешно осъществена и предизвика невероятен обществен интерес”, отбеляза проф. Панков.

В академичното си слово проф. Панков представи трите най-важни свойства на стволовите клетки: те могат да бъдат отглеждани в лабораторни условия в недифeренцирано състояние, т.е. преди да са усвоили каквато и да е функция, запазват способността си да се специализират и затова е напълно възможно още в лабораторните условия да бъдат специализирани. Стволовите клетки са практически безсмъртни, благодарение на производството на активна теломераза, която непрекъснато удължава теломерите на хромозомите им и затова не са подвластни на остаряване и отмиране.

„Ако помислим върху тези свойства, става ясно, че стволовите клетки са прекрасен резервен материал за човешкото тяло и изключително подходящи за репаративната медицина.”, отбеляза проф. Панков. Той добави, че причината за огромния интерес към стволовите клетки не само от учените, но и от цялото общество е фактът, че беше открит материалът, от който е направено човешкото тяло и той може да бъде обработван и манипулиран в лабораторни условия.

В словото си проф. Панков разясни предимствата и недостатъците на трите вида на стволови клетки – ембрионалните; възрастните (соматичните) и индуцираните стволови клетки.

Проф. Панков представи и трите основни и най-важни възможности, които по неговите думи без съмнение ще променят живота ни и то в обозримо бъдеще.

Първата от тях е откриването, изолирането и пренасянето в лабораториите на раковите стволови клетки от различни видове. Друга област, която със сигурност ще бъде повлияна съществено от възможността за практическото използване на стволовите клетки, е фармакологията, тъй като лекарствата ще бъдат тествани върху човешките ембрионални стволови и индуцираните стволови клетки. На същата технология се възлагат и големи надежди при разработването на индивидуализирани лекарства и ускоряване на навлизането в широката практика на персонализираната медицина.

Стволовите клетки спомагат за развитието на клетъчните терапии, на които се възлагат надеждите за лечение на нелечими в момента заболявания като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, диабет тип І, парализа в резултат от увреждане на гръбначния стълб, инфаркт, инсулт и още много други. „Благодарение на тези терапии е напълно възможно следващите поколения да мислят за тези заболявания така, както ние днес мислим без притеснение за едрата шарка и полиомиелита”, подчерта проф. Панков.

В заключение заместник-ректорът отбеляза, че осъществяването на подобна възможност без съмнение ще доведе до съществено удължаване на човешкия живот и то значително превишаващо прогнозата на Обединените нации за средна продължителност на живота от 101 години през 2300 година: „Въпреки че това е все още далечна възможност, успехите на стволово-клетъчната биология ни дават основание още днес да перифразираме мисълта на Епикур и да кажем, че въпреки че не можем да предотвратим смъртта, познанията за стволовите клетки ни дават възможност да „издигнем укрепления”, които могат да я забавят значително”, каза проф. Панков.

Цялото слово проф. Румен Панков можете да видите тук:

По време на академичното тържество бяха наградени победителите в Деветия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Тази година в конкурса участват над 160 произведения в двата жанра, в които се присъжда наградата. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него.

Конкурсното жури в състав доц. д-р Ани Бурова, д-р Мария Калинова Байтошева и д-р Камелия Спасова от Факултета по славянски филологии на Алма матер. Доц. Бурова отбеляза, че високият интерес към този конкурс и изобщо към конкурсите за дебютна литература и за млади автори от последните години показва, че за щастие за много млади хора литературата продължава да бъде много важно средство за разбиране на света и за израз на личността. Според нея по някакъв начин това доказват и двете наградени произведения, защото те по различни начини разсъждават върху самата литература, върху авторството, върху писането, върху възможностите и бъдещето на литературата.

Наградата за поезия в конкурса получи Зара Кънчева за стихотворението си "За писането". Тя е от Факултета по славянски филологии на СУ, специалност „Българска филология”. Наградата за проза бе присъдена на Борис Новаков за разказа му "R236G (или историята на първия мимеограф)”. Той е от Философския факултет на СУ, специалност „Философия”. Наградените студенти прочетоха произведенията си пред аудиторията.

По традиция в деня на светите братя Кирил и Методий за осма поредна година бе връчена стипендия на Фондация „Блага Димитрова“ за студент от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Тази година стипендия получават двама студенти. Тихомир Юруков, председател на Фондация „Блага Димитрова”, поздрави всички присъстващи с празника и връчи стипендия на студентите от Факултета по славянски филологии Кристиян Янев, четвърти курс, специалност „Славянска филология” и Борислава Иванова, четвърти курс, специалност „Балканистика”.

Генералният директор на Българското национално радио Радослав Янкулов отбеляза, че отдавна е трябвало да се връчи стипендия на името на проф. Веселин Димитров. „Макар и да не е между нас, всеки изминал ден някакси го приближава до нас и ние все по-често търсим неговите съвети, неговата помощ и неговите думи“. Директорът на БНР заяви, че стипендията се присъжда за първи път от Българското национално радио и Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ.

Радослав Янкулов връчи наградата на студентката от Факултета по журналистика и масова комуникация Еленица Маринова, трети курс, специалност „Журналистика”, профил „Радио”. Наградената студентка получава безплатна учебна такса за една година и тримесечен платен стаж в системата на БНР. Тя е избрана на базата на творческите й постижения в областта на радиожурналистиката и на базата на годишния й успех в следването.

Тържеството завърши с музикална програма на хоровите състави към Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, лицей към Софийския университет.

По традиция по-рано през деня Академическият съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” участва в официалната церемония за отбелязване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека.