Начало / Новини / Новини и събития / Национален семинар за обучението по португалски език и португалоезични литератури и култури в средния и висшия курс в България

   
Национален семинар за обучението по португалски език и португалоезични литератури и култури в средния и висшия курс в България

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Национален семинар на тема: „Обучението по португалски език и португалоезични литератури и култури в контекста на партньорството в преподаването на чужди езици и култури във висшето и средното образование в България“.

Събитието бе организирано от Катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ към Факултета по класически и нови филологии и бе посветено на актуалното състояние на обучението по португалски език във висшия и в средния курс в България. Основна цел бе да се отчетат неговите постижения, трудности и предизвикателства, както и да се начертаят посоките на бъдещото сътрудничество между гимназиални учители и университетски преподаватели в съответствие с националните стратегии в образователната сфера.

Семинарът беше осъществен по научен проект на катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ на тема: „Обучението по португалски език в контекста на партньорството в преподаването на чужди езици във висшето и средното образование в България“ с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет.

1

На откриването на семинара присъстваха деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Гергана Петкова, проф. Барбара Хлибовицка-Вегларш, декан на Факултета по съвременни езици на Университет „Мари Кюри-Склодовска“ в Люблин, г-жа Мария Барганова, главен експерт в МОН, преподаватели от средни училища в страната, от български висши училища и от Софийския университет.

Гостите и участниците бяха посрещнати от гл. ас. д-р Илияна Чалъкова, ръководител на проекта, която заяви, че за нея е изключителна радост и чест да открие първия национален семинар по въпросите на обучението по португалски език в България. Тя изрази увереността си, че в рамките на научния форум ще има много плодотворни дискусии.

2

Ръководителят на катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ проф. д-р Яна Андреева приветства с добре дошли всички, присъстващи на откриването на Националния семинар, и подчерта, че извървеният до момента път и разрастващото се разпространение на обучението по португалски език в национален мащаб ясно показват колко необходима и навременна е тази първа среща.

4

Проф. Андреева припомни накратко историята на обучението по португалски език в България – то датира от 1976 г., когато в Софийския университет е открит свободен лекторат по португалски език и култура. През 1992 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за първи път се осъществява прием в новосъздадената тогава като първа специалност „Португалска филология“, която вече над 30 години обучава студенти в бакалавърска и магистърска степен, а също така профилира обучението в докторските програми на Факултета по класически и нови филологии. От 2021 г. специалността функционира към новосъздадената катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“, което разкрива нови хоризонти и възможности за развитие на българската португалистика. Проф. Андреева припомни, че обучението по португалски език се вписва и в учебните планове на други университетски специалности в България. Той се изучава като втори чужд език в бакалавърската специалност „Приложна лингвистика“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а през последното десетилетие, с подкрепата на стипендиантските програми на Камойш – Институт за сътрудничеството и езика към Министерството на външните работи на Португалия, португалският език започва да се предлага като избираема и факултативна дисциплина в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бургаския свободен университет, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, ВСУ "Черноризец Храбър", ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и Икономическия университет – Варна.

6

Като особено значимо постижение проф. Андреева отчете въвеждането през последното десетилетие на обучението по португалския език в гимназиалния курс в България и утвърждаването на това обучение в редица престижни средни училища в страната. Пионерски опит в този процес има паралелката с португалски език, открита още през 90-те години в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ в София. Днес португалският език се предлага като СИП в четири средни училища в София, както и в езикови гимназии във Варна, Бургас и Пловдив, а през 2022 г. бе проведен и първият държавен зрелостен изпит по португалски език.

Проф. Андреева изрази убедеността си, че дискусиите, които предстоят, ще помогнат да се установят допирните точки и да се очертаят полетата на взаимодействие. Това ще допринесе за укрепването на съществуващите и за установяването на нови партньорства между педагогическите специалисти, които преподават португалски език в средния курс и португалистите във висшите училища, ще помогне за надграждането на професионалните им умения и ще позволи да се начертаят бъдещи стратегии за популяризирането на избора на обучението по португалски език в рамките на средното образование, особено в гимназиалния му етап, и в университетите в България.

5

Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Гергана Петкова заяви, че е изключително развълнувана, защото това е първата ѝ изява като декан на факултета и особено защото тази изява е именно със събитие на катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“.

Проф. Петкова благодари за изключителната идея и за нейната реализация, защото тя е важна за развитието на висшето образование.

„Всеки един от нас всъщност работи за това многоезичие в този глобален свят. И усилията ни в ежедневието като преподаватели, като учащи, като изследователи, всъщност са усилия за развитието на междукултурния диалог между всички тези участници в глобалните процеси в света“, каза проф. Петкова.

3

Тя акцентира и на националната важност на семинара и по-точно връзката между средното и висшето образование. „Тази връзка винаги е съществувала, но оттук насетне тя ще работи много по-интензивно, защото ще осъществява онзи необходим преход в развитието на младите хора“, посочи деканът на Факултета по класически и нови филологии. Проф. Петкова подчерта, че работата на всички е много трудна, но и много екипна – за да могат да се развиват младите хора по този път и да бъде осъществен преходът от средното към висшето образование.

„В днешния свят, който кипи, междукултурният диалог, комуникацията между различните представители на различните култури са изключително важни“, допълни проф. Петкова и обърна внимание, че е много важна и ролята на хуманитаристите. „Защото в един свят със силна хуманитаристика, сигурна съм, ще има по-малко войни“, каза още проф. Петкова и пожела плодотворни дискусии. Деканът на ФКНФ заяви, че ще се радва организаторите да споделят с колегите си всичко онова, до което достигнат в работата си, за да може всеки да почерпи от опита и знанията на участващите в семинара и така да се развиват и филологията, и хуманитаристиката в България.

7

Научният форум продължи с пленарния доклад на проф. дн Барбара Хлибовицка-Вегларш на тема: „Разнообразието на езиковите контакти през Златната епоха и техните последици в съвременния свят“. Проф. Хлибовицка е водещ европейски учен в областта на португалската лингвистика, автор на множество публикации в областта на контрастивната граматика, изследването на креолските езици и социолингвистиката на португалския език, с богат практически опит в обучението по португалски език в славянски езиков контекст. Понастоящем е декан на Факултета по съвременни езици в Университет „Мари Кюри-Склодовска“ в Люблин и ръководител на Центъра по португалски език и Научноиследователска катедра „Луиш Линдлей Синтра“ при университета. В пленарния си доклад проф. Хлибовицка представи в исторически план световната експанзия на португалския език по време на Великите географски открития и последствията на това разпространение от перспективите на диахронната лингвистика и на социолингвистиката. Особен акцент в доклада бе поставен върху функционирането на португалският език като лингва франка, езиковата хибридизация и възникването и развитието на креолските езици на португалска лексикална основа.

8

В рамките на двудневния семинар бяха проведени четири дискусионни модула, посветени на най-актуалните теми и съвременните проблеми, пред които е изправено преподаването и усвояването на португалски език в рамките на висшето и средното образование в България, а именно учебните системи, материали и методологията на преподаването на португалски език в средното училище и в университетските специалности; мястото на литературата, културата и превода в обучението по португалски език; оценяването и изпитните формати в обучението по португалски език; предизвикателствата пред чуждоезиковото обучение в гимназиална и академична среда и формирането на учениците и студентите като активни субекти в процеса на обучение.

В заключителния пленарен доклад на тема „Партньорството в преподаването на португалски език и лузофонски култури във висшето и средното образование в България“ проф. д-р Яна Андреева, ръководител на катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ при ФКНФ, обвърза обучението по португалски език с националните приоритети и стратегически програми в областта на изучаването на чужди езици и култури и формирането и развитието на ключови компетентности и на умения за живот през XXI век. Основният акцент бе поставен върху това в какви области и с какви съвместни инициативи преподавателите по португалски език в България биха могли да търсят в следващите години реализирането на стратегическите цели в образователната сфера, така че обучението по португалски език в национален мащаб действително да се осъществява в условия на партньорство и съгласуваност, на приемственост, иновативност, устойчивост, прозрачност и популяризиране на резултатите, като същевременно изгражда у обучаемите освен езиковите и другите ключови компетентности, социални и морални, граждански и дигитални. Бяха обобщени вече съществуващи добри практики и бяха очертани възможности за бъдещо сътрудничество между преподавателите по португалски език и лузофонски култури от средните училища и университетите в България в няколко основни насоки: развитие на компетентностите и талантите на учениците и студентите, създаване и развиване на сплотени общности, поддържане на мотивацията и креативността на преподавателите чрез изграждане на работни мрежи.