Организатори на събитието са Съюзът на физиците в България, Министерство на образованието и науката, Физическият факултет на Софийския университет, Агенцията за ядрено регулиране, Столична община, БулАтом, Тита-Консулт ООД, АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, Фондация "Еврика".

Изборът на темата бе мотивиран от констатираното тревожно състояние на липса на достатъчно кадри за нуждите на българската енергетика и подготовката им за ефективна и ползотворна работа в тази област. Конференцията е ежегоден национален форум, на който се срещат учители и експерти по физика от областта на средното образование, преподаватели в университети, учени и представители на институциите, които се нуждаят от кадри в областта на научните изследвания и техните приложения в избраната област на физиката в иновациите, технологиите и националната икономика.

На откриването на научния форум присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов, деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски, проф. Иван Димов, съветник в Министерството на образованието и науката, г-жа Милена Дамянова, ръководител на Дирекция „Наука“ към МОН, представители на Дирекция „Висше образование“ към МОН, Боряна Кадмонова, председател на Фондация „Еврика“, Албена Георгиева от Агенцията за ядрено регулиране, представители на Българската академия на науката, на Съюза на българските учени и други.

Председателят на Съюза на физиците в България проф. Александър Драйшу откри конференцията, като благодари на всички присъстващи, уважили събитието. Той обърна специално внимание на хората, които са подкрепяли и Съюза на физиците, и Националната конференция през годините. „България е и ще бъде страна, която развива и която използва ядрена техника и ядрени технологии. И веднага възниква проблемът за хората, които ще правят това, за тяхното професионално обучение и за тяхното възпитание като специалисти и физици“, каза още проф. Драйшу. Той цитира Тесла, който казва, че човекът на науката не се стреми към незабавен резултат и не очаква напредничавите му идеи веднага да се възприемат. Работата му е като тази на земеделеца – за бъдещето. Дългът му е да положи основите за тези, които ще дойдат след него, да им посочи пътя. „Това е мисията на колегите учители, това е мисията на колегите университетски преподаватели – да запалят огъня в интереса на децата, да им покажат, че знанията по физика отварят погледа им към света, да им покажат, че знанието само по себе си е една непреходна ценност“, каза още проф. Драйшу и пожела успешна работа на конференцията.

Деканът на Физическия факултет на Софийския университет проф. дфзн Георги Райновски поздрави присъстващите в залата на факултета и заяви, че в момента те се намират в най-елитния български факултет, като при помни, че Софийският университет е сред първите 300 университета в международните рейтингови класации по отношение на физическите науки. Той подчерта, че това се дължи най-вече на научните изследвания, които се провеждат във Физическия факултет. По думите му по обем и качество научната продукция на факултета е по-голяма от който и да е институт на Българската академия на науките и многократно надвишава който и да е друг физически факултет в страната. „Образованието, което ние предлагаме на студентите, е с високо качество. Това се разбира ясно от тяхната реализация“, каза проф. Райновски, но допълни, че през последните две десетилетия интересът към ядрената физика устойчиво намалява. Той подчерта, че с неголям брой млади хора все още се поддържа успешно академичната и научната експертиза. В словото си деканът благодари на АЕЦ „Козлодуй“ и на Агенцията за ядрено регулиране, които отчетоха проблема и реагираха, като предложиха студентски стипендии и платени стажове за студентите от факултета. Проф. Райновски специално благодари и на Министерството на образованието и науката за това, че освободи всички студенти в професионалното направление „Физически науки“ от такси и предложи бакалавърската програма по ядрена техника и енергетика да стане защитена. „Това е нещо, което Софийският университет е предлагал многократно през годините и за първи път успяхме да достигнем до обществено обсъждане и се надявам това постановление да бъде прието“, каза деканът и подчерта, че според него основният проблем е, че не разбираме мотивацията на младите хора.

„Къде и защо се губи интересът на млади хора към физиката, природните науки, инженерните специалности е въпрос, на който до момента не бих могъл да дам еднозначен отговор. Дали това се дължи на програмите в средното образование или на слабото обществено представяне на възможностите и резултатите, които има в университетите, или може би всички тези дисциплини са остарели и не представляват интерес за обществото ни. Не бих могъл да кажа към момента. Надявам се под различна форма всички тези въпроси да бъдат засегнати в предстоящата конференция и най-вече се надявам някакъв отговор на тези въпроси да дойде от младите участници в конференцията“, каза проф. Георги Райновски.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Николай Витанов прочете поздравителен адрес от името на ректора проф. Анастас Герджиков. В него се посочва, че конференцията е добър повод да си припомним успехите, откривателствата, жаждата за знание, които движат човечеството напред. „Като ректор на Софийския университет съм горд от вашите постижения и успехите на Вашите следовници. Благодаря, че непрестанно работите в името на развитието на науката, да привлечете все повече млади хора в света на физиката, откривате нови хоризонти пред тях, за да се утвърдят като висококвалифицирани специалисти и достойни млади учени“, отбелязва проф. Герджиков и допълва, че българските физици отдавна са част от световния научен елит, че сред най-цитираните български учени преобладават представителите на този клон на науката. „Щастлив съм, че възпитаници на Физическия факултет работят активно не само в България, но и по света и подготвят бъдещите поколения учени и бъдещите откриватели“, се казва още в адреса.

Председателят на организационния комитет на конференцията проф. Иван Лалов също поздрави всички присъстващи и отбеляза, че конференция, посветена на атомната физика е имало през 2011 г., но конференция, посветена на ядрената енергетика не е имало досега. Интересът на физическата колегия към проблемите на ядрената енергетика не е от последните години, а от дълго време, изтъкна проф. Лалов и посочи целите на конференцията – участниците да получат информация от експерти за ядрената физика и ядрената енергетика и техните постижения в последните десетилетия; да се привлече вниманието на учители и специалисти към по-добра информираност на младите относно възможната кариера в ядрената енергетика; да се проведе дискусия за проблемите на подготовката на специалисти по ядрена енергетика във висшите училища; да се преодолее ядрената фобия сред неспециалистите.

Проф. Лалов изказа своята благодарност към Физическия факултет, към Министерството на образованието и науката за успешното партньорство и към спонсорите на конференцията.

Официалното откриване приключи с музикално изпълнение на д-р Милена Великова, преподавател в Департамента по информация и усъвършенстване на учителите в Софийския университет.

Научната програма на конференцията включва 2 публични лекции, поканени доклади по основните проблеми на конференцията, устни научни съобщения и постери от участниците. В рамките на 48-ата Национална конференция по физика се проведе и специализирана Младежка научна сесия за ученици и студенти на тема: „Физиката в живота и в света около нас“, като се представят теми по избор, включително в областта на ядрената физика и нейните приложения – особено в енергетиката и медицината и осигуряване на безопасността и сигурността им, както представяне дейността на български учени и постиженията им в областта на ядрената физика и нейните приложения.

В рамките на научния форум се проведе и дискусия на тема „Подготовка на кадри за ядрената енергетика“

При закриването на конференцията бяха връчени и наградите по физика „Акад. Матей Матеев“ на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ за учители с най-голям принос при откриването и развитието на млади таланти в областта на физиката и астрономията и за постижения при създаване на условия за най-подходяща учебна среда.