Начало / Новини / Новини и събития / Юбилейна годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина

   
Юбилейна годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина

В Аулата на Софийския университет „Климент Охридски” бе официално открита юбилейната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Темата на събитието е: „10 години Асоциация на българските училища в чужбина - възродител и посланик на съвременна България по света 2007-2017“.

Конференцията се провежда с участието на Министерството на образованието и науката, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Българската източноправославна епархия за Западна и Средна Европа и Рилския манастир „Свети Иван Рилски“.

На откриването на юбилейния форум присъстваха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Ренета Божанкова, Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, г-жа Елена Шекерлетова, постоянен секретар на Министерството на външните работи, проф. Анелия Клисарова, зам.-председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина Андон Дончев, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, народни представители, евродепутати, политици, представители на издателства, музеи, на български училища от различни страни по света.

1

Председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина /АБУЧ/ д-р Ирина Владикова поздрави гостите и участниците във форума и благодари за домакинството на Софийския университет.

Присъстващите на откриването на юбилейния форум на Асоциацията на българските училища в чужбина бяха приветствани от вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова. Тя заяви, че съхранението и разпространението на българския език зад граница е условие за запазване на българската идентичност. „Предизвикателствата на съвремието и глобалният свят изискват държавна позиция в негова подкрепа“, каза още г-жа Йотова.

Според нея политиката към българските училища извън граница не може да се изчерпи само с признание или финансови средства, необходими са диалог и ангажимент. „Време е да помислим с отговорност за статута на тези училища, за условията на работа, за мотивирането на учителите, които не само се борят за запазване на българското самосъзнание и за разпространението на българската култура зад граница, но и са залог един ден техните ученици да се върнат в България“, каза вицепрезидентът.

Илияна Йотова се обърна към нашите сънародници, които живеят извън територията на страната. „Знам колко ви е трудно да пазите автентичния български дух и тази важна мисия никога не трябва да се забравя“, посочи вицепрезидентът.

8

Илияна Йотова изрази своята убеденост, че е наложително утвърждаването на българския език като матуритетен в страните, където живеят големи общности наши сънародници и приравняването му към общата европейска езикова рамка. Вицепрезидентът подкрепи идеите за създаване на Институт за български език „Иван Вазов“ и за създаване на Национален комитет в подкрепа на петицията за признаване на българския език за матуритетен.

Не трябва просто да имаме вярата, че нашите деца ще се върнат тук, а да обединим усилията на всички институции българският език да стигне до тях и да работим упорито за това, да имаме подготвен и успешен модел и условия, с които да ги посрещнем“, каза още Илияна Йотова.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев също поздрави Асоциацията на българските училища в чужбина за десетгодишния им юбилей и заяви, че Министерството на образованието и науката работи за въвеждане на дистанционно обучение по български език и литература, за да може повече деца от различни краища на света да го научат.

9

„Днес имаме над 300 училища по света, в които на 3 март, 24 май и 15 септември се чува българският химн. Гласът на българските деца е доказателство за вашата успешна работа“, каза още министърът. Дистанционното обучение ще е възможност за онези деца и ученици, където няма голяма българска общност и училище, също да усвоят езика. „Все по-голяма част от българите ще живеят зад граница и ще се увеличават. Най-малкото няма да намалява склонността към пътуване. Все повече хора ще искат да се върнат обратно в България и да знаят български език. Това поставя предизвикателства към нас да развиваме политиката“, посочи министърът.

За неделните училища вече има адаптирани учебни програми по български език и литература, разработени съвместно с Асоциацията на училищата в чужбина и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Те са в съответствие с държавните образователни стандарти и синхронизирани с общата европейска езикова рамка. Красимир Вълчев съобщи, че предстои утвърждаване и на нови програми по история и география на България за училищата в чужбина.

21

Министърът на образованието и науката изрази подкрепа за усилията за признаване на българския език като матуритетен, особено в страните, където имаме големи диаспори. „Готови сме да работим с другите страни, да подкрепим и да инициираме в координация с останалите институции национална кампания за превръщането на българския език в матуритетен. Радвам се, че имаме партньорство с всички институции – това е гаранция за по-нататъшното развитие на образователната политика“, заяви министър Вълчев. Той посочи, че започналата през 2008 година политика на подкрепа на неделните училища от държавните институции трябва да продължи с увеличаване на бюджета и финансирането всяка година.

В днешния глобален свят, в днешното световно общество във все по-голяма степен нашата родина ще бъде обединена от нашия език и култура, убеден е министър Красимир Вълчев.

От есента ще отворят врати 44 нови училища. Благодарение на учителите в българските училища зад граница 24 часа в денонощието на всички континенти в 40 държави от новата учебна година 13 334 деца ще учат български език, посочи зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева. Тя отличи с грамоти на МОН „Неофит Рилски“ учители от образователните институции в чужбина. МОН даде и на всяко училище специални плакати с всички български гербове и химни.

Ирина Владикова, директор на българското училище "Св.св. Кирил и Методий" във Виена и председател на АБУЧ получи специален плакет за Асоциацията от министъра на образованието и науката.

17

Проф. Ренета Божанкова, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ поздрави всички присъстващи в Аулата и прочете поздравителен адрес от името на проф. дфн Анастас Герджиков. В него се казва, че подпомагайки дейността на българските училища и образователни центрове извън България и популяризирайки българския език и култура, Асоциацията дава своя съществен принос за съхранението на българщината, за познанието за родината и изграждането и утвърждаването на самосъзнанието за род и принадлежност. Ректорът посочва още, че всички ясно си даваме сметка, че това е изключително трудно в условията на нарастващата глобализация. В поздравителния адрес проф. Герджиков подчертава, че целите на най-старото българско висше училище и на Асоциацията на българските училища в чужбина са еднакви и изразява радостта си, че за пореден път Софийският университет е домакин на годишната конференция на Асоциацията. Той изразява и надеждата си, че с общите усилия на всички ще се намерят решения на актуалните въпроси както и нови пътища за развитие пред българското образование.

Проф. Божанкова благодари на всички свои колеги за грижата им за тези, които един ден може би ще станат част от българската общност тук, в България. „Скъпи колеги, преподаватели, учители, вие сте тези, които ще казвате на българските деца, че те имат и род, и родина, и ще им помагате да ги опознаят и да се връщат винаги към тях!“ – каза проф. Божанкова и пожела успешна конференция.

22

Гостите и участниците бяха поздравени и от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, от проф. Анелия Клисарова, заместник-председател на Комисията по образование и наука в Народното събрание, от председателя на Синдиката на българските учители г-жа Янка Такева.

Българите сме мъдър народ, където и да отидем, градим свое училище. Наследили сме го от дедите си, носим го и днес в сърцата си и го завещаваме на децата си“ заяви в словото си председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина д-р Ирина Ботева-Владикова и подчерта, че днес броят на училищата в чужбина надвишава триста. По думите й, днес Асоциацията има над 220 членове – юридически и физически лица, развиващи дейност в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия.

Д-р Владикова разказа историята и дейностите на Асоциацията през изминалите години и припомни конференцията, проведена през 2008 г. на тема „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница“. По думите й, това е било първото публично признание на тяхната организация. Тя припомни десетките семинари и форуми, организирани в България и чужбина. Владикова благодари на приятелите и почетните членове на Асоциацията на българските училища в чужбина, както и на всички, работили за нейното развитие и дейност.

12

В словото си председателят на АБУЧ отбеляза най-големите успехи на организацията. По думите на д-р Владикова, Асоциацията успява да обедини българските училища и образователни центрове зад граница; да ангажира българската държава да включи в образователната си политика българските училища в чужбина; да развива широко просветителска дейност, насочена към съхраняването, обучаването и популяризирането на българския език, история, география и култура на България сред сънародниците ни и сред представители на различни нации по света. Асоциацията насърчава и подпомага създаването на нови български образователни центрове и организира и провежда образователни форуми и семинари в България и зад граница.

В словото си д-р Владикова обърна внимание и на Петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина за признаването на българския език като матуритетен в страните-членки на Европейския съюз.

По време на официалното откриване на конференцията бяха връчени благодарствени грамоти на учители и деятели, допринесли за успешната работа на Асоциацията.