В Kонферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе кръгла маса на тема: „Демографски тенденции и процеси в България“. Събитието се организира от Министерството на труда и социалната политика и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ под патронажа на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика г-н Валери Симеонов.
Участие във форума взеха д-р Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, проф. дфн Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Славчо Атанасов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 44-тото Народно събрание, Петър Харалампиев – председател на Държавната агенция за българите в чужбина, доц. д-р Филип Мачев – декан на Геолого-географския факултет на Университета.
На събитието присъстваха още министърът на икономиката Емил Караниколов, народни представители от 44-то Народно събрание, г-н Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика на България, г-жа Светлана Ангелова – зам.-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика на България, председателят на Националния статистически институт Сергей Седларски, представители на академичните среди.
Анелия Торошанова бе модерадор на събитието и отбеляза, че идеята на конференцията е да събере заедно хората на науката, които да генерират и предложат конкретни мерки и политики, изпълнителната власт, която да ги приложи, и българското общество. По думите й, именно Софийският университет, където се обучават едни от най-интелигентните и креативни млади хора в страната, е мястото, от където трябва да започне демографското възраждане на България.
Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика г-н Валери Симеонов благодари за честта да бъде патрон и да открие това важно събитие. Той отбеляза, че разглежда Стратегията и мероприятията, свързани с този проблем, като намиране на най-правилните решения посредством една широка обществена дискусия, решения, които биха променили демографските процеси в България.
Валери Симеонов подчерта сериозността на демографската криза и отбеляза, че въпросът за промяната на демографските тенденции е изключително отговорен. В края на словото си пожела успех на форума и на участниците в него, които, в рамките на дискусиите, да намерят практически резултати и препоръки, които в най-кратки срокове да бъдат реализирани.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков заяви, че темата на форума е важна, защото има много нерешени проблеми, за които е необходима научната експертиза на специалистите от университетите и Българската академия на науките. По думите му, те трябва да работят съвместно със законодателната и изпълнителната власт. Проф. Герджиков благодари на участниците във форума и им пожела успешна работа.
Д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, отбеляза, че очаква на форума да се чуят различните мнения на експерти, неправителствени организации и университети, на всички, които са съпричастни към най-важната тема на нашето общество – демографската криза. По думите й, кризата е тежка, но не е необратима. Тя подчерта, че именно на кръглата маса трябва да бъде поставено едно ново начало – на демографското възраждане на България. Д-р Петрова отбеляза, че това може да стане единствено с общите усилия на Министерския съвет, Народното събрание, на всички университети и Българската академия на науките. Тя призова да бъде използван потенциалът, който имаме, с общи усилия да се направи банка от идеи, които да се приложат и приоритет да бъдат регионалните демографски политики. Важно е да се чуе мнението на всички, за да се поеме по правилния път към възраждането на България, каза в заключение д-р Султанка Петрова.
Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 44-тото Народно събрание отбеляза, че безработицата в страната ни намалява, но се увеличава младежката безработица. В изказването си той обърна специално внимание на липсващата връзка между бизнеса и образованието и за това, че младите хора напускат страната ни, работят за други икономики и създават семейства отвъд границите на България.
Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев обърна внимание на традиционните ни исторически общности, за новите емигрантски общности, които живеят в чужбина и за възможностите за привличане на ценни кадри, които да дойдат в България.
По думите му, традиционните ни общности са около три милиона и половина души, които живеят в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Бесарабия, но има още толкова млади българи, които живеят в много други държави в целия свят. Петър Харалампиев заяви, че тези хора са част от българската нация и техният потенциал до голяма част е загубен. „Ние трябва да направим така, че да създадем условия двете общности, които са извън границите на България –и историческите, и новите емигрантски общности, да имат възможност да комуникират добре с държавата ни, да ползват всички условия, които тя им предоставя, и заедно с българите в България да работят за просперитета на българската нация“, каза още Петър Харалампиев и даде пример от историческото ни минало, когато мнозина българи са получавали образованието си в Западна Европа и се връщали, за да се реализират в родината си.
Доц. Филип Мачев, декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет, отбеляза, че цялата академична колегия на Алма матер дава всичко от себе си, за да подготви грамотни, обучени и способни кадри, и отбеляза, че именно тяхната реализация в България е важен елемент както от демографската криза, така и от националната сигурност на страната. Доц. Мачев изрази надеждата си добрите идеи на форума да бъдат не само чути, но и приложени на практика.
Кръглата маса продължи с презентация на доц. д-р Георги Бърдаров – заместник-декан на Геолого-географския факултет, на тема “Демографски тендеции в Европа, мястото на България в тях и нуждата от нов тип демографски политики”. Той изрази радостта си, че проблематиката вече е излязла от чисто обществения и медиен дискурс и е залегнала като основен приоритет на изпълнителната власт.
Основни акценти в изказването на доц. Бърдаров бяха демографските тенденции в Европа и развития свят, мястото на България в тях, светът, в който ще живеем през 21 век и от какво се нуждаем, за да бъдем адекватни на този свят.
По думите му, България е част от развития свят, в който през последните 50 години се извършва невиждана до сега драстична демографска промяна. В цялата човешка история, независимо от обществено-политическите строеве, е битувала патриархалната ценностна система, ориентирана към дом, семейство и повече деца, отбеляза доц. Бърдаров и подчерта, че от последните 50 години вече говорим за консуматорско-материална ценностна система, ориентирана към личността, индивида, към взимане на все по-високо ниво на образование, към търсене и утвърждаване на мястото в обществото, към личностно изграждане. Това влиза в пряко противоречие с репродуктивните нагласи и нивата на раждаемост, отбеляза заместник-деканът.
Друг революционен процес е високата и все по-увеличаващата се средна продължителност на живота. Ако в началото на XX век средната продължителност на живота в Европа е 40-45 години, то днес е над 80 години.
Доц. Бърдаров отбеляза, че фактите показват, че по отношение на репродуктивните нагласи на населението България се вписва напълно в европейските тенденции за застаряване на населението, ниски репродуктивни нагласи и ниска раждаемост и разгледа въпроса, защо при това положение в България говорим за демографска катастрофа и колапс. По думите му, огромната разлика е в миграцията – развитите държави не само не отдават емигранти, те привличат такива.
В изказването си доц. Бърдаров проследи какви са основните неща, необходими за България в демографски план, за да има една наистина реална промяна и демографско възраждане. Според него един от големите резерви, който България по настоящем не използва, е огромната българска диаспора в чужбина, създадена през 90-те години на 20 век, когато България напускат много квалифицирани и образовани българи, а техните деца, родени в чужбина, имат запазено българско самосъзнание. Според доц. Бърдаров да говорим за тяхното завръщане в България към настоящия момент е химера, но е напълно възможно да работят за България.
Той призова към създаването на идейна банка към Министерството на труда и социалната политика, която да събира идеи, проекти, конкретни контакти на българите в чужбина, които желаят да работят за България и подчерта, че те притежават невероятна енергия, компетенции и образование.
На второ място доц. Бърдаров посочи необходимостта от реални действия, за да се направи така, че младото население, което в момента живее у нас, да остане да се реализира тук, а не да емигрира. По думите му, това може да стане по един-единствен начин – чрез образование и реализация. Той обърна внимание на нуждата от промени в образователната система у нас, както и на изграждане на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда у нас.
Доц. Бърдаров призова да се забрави клишето – национална демографска политика, а да говорим за регионални демографски политики, които да отчитат спецификата на отделните региони, етнопсихологията на населението, репродуктивните и миграционните нагласи, цялостната социално-икономическа обстановка.
В презентацията си доц. Бърдаров обърна внимание още на кризата на идентичности при младите хора у нас днес, и подчерта, че трябва да търсим българските традиции и ценности като нова идентичност на младите хора в страната. Според него това трябва да се подкрепя и стимулира от държавата като мярка за преодоляване на демографската криза и задържане на младите хора у нас.
Доц. Бърдаров завърши презентацията си с думите, че ситуацията е обратима, ако се работи целенасочено, конкретно и още сега: „За мен няма ситуация без изход, има пауза между две решения. И съм убеден, че е дошло времето да сложим край за демографската пауза за България – експертите, политиците, изпълнителната власт, медиите. За да има какво да оставим на нашите деца в бъдеще“.
В рамките на събитието бяха представени презентации на специалисти по демографските въпроси и политики - доц. д-р Климент Найденов, ръководител на Катедра „Регионално развитие“, доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител на Катедра „Регионална и политическа география“, Калоян Цветков – докторант, доц. д-р Надежда Илиева – ръководител на секция „Икономическа и социална география“, при департамент „География“, към Националния институт по геофизика, геодезия и география-БАН. Те говориха по теми, свързани със съвременните тенденции в демографското развитие на Република България, ролята на регионалното икономическо и устройствено планиране за демографските тенденции в България, проблема за застаряването на населението и други. Форумът приключи с дискусия по актуалните въпроси.