По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет се присъедини към празничното общоградско шествие и участва в официалната церемония за отбелязване на празника, която се проведе при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека.

Официални гости на академичното тържество бяха заместник-председателите на Народното събрание Димитър Главчев и Янаки Стоилов, вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева, проф. Иван Димов, заместник-министър на образованието и науката, проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" и председател на Съвета на ректорите в България, ректори на висши училища в страната, преподаватели, студенти, гости и граждани.

Празникът в Аулата на Университета започна с приветствено слово на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. дфн Анастас Герджиков, който поздрави всички присъстващи с празника на българската просвета и култура и на славянската писменост. Той припомни, че честването на този най-български ден започва още през Възраждането с училищните тържества, организирани на 11 май – църковния празник на св. св. Кирил и Методий.

Проф. Герджиков постави риторичния въпрос къде са българското образование, българската култура и българската писменост днес, когато вместо на кирилица, пишем електронни писма на развалена латиница, когато не се отделят достатъчно средства за култура и част от читалищата са закрити, а останалите тънат в недоимък.

Ректорът отбеляза, че през последните 20 години Софийският университет се опитва да поддържа най-високо качество на образованието чрез инвестиции в библиотеки, лаборатории и апаратура, които повишават качеството, но и изискват финансиране. Въпреки това държавната субсидия се разпределя според броя на студентите, независимо от резултатите на Университета, добави проф. Герджиков: „Това е същото, както ако в една фабрика се произвеждат обувки с високо качество, ръчно и от истинска кожа, а в друга – не толкова добри обувки от изкуствена кожа, държавата изкупува обувките на двете фабрики на еднаква цена и всеки път, когато фабриката с по-качествените обувки протестира, че така ще фалира, отговаря „А другите как се справят?“.

По думите му, съществуващата до момента система на финансиране според броя на студентите, стимулира задържане на повишаването на качеството, защото то струва скъпо и не носи по-голяма субсидия, и увеличаване на броя на студентите и на новите специалности, в които даденият университет няма традиция и капацитет за изследвания и обучение.

Ректорът отбеляза, че последните четири правителства са положили сериозни усилия, за да се стимулира качеството на висшето образование и подчерта, че според Стратегията за развитието на висшето образование в Република България и изменението на Закона за висше образование от 1 март 2016 г. се предвижда размерът на държавната субсидия за висшите училища да се определя не само въз основа на броя на студентите, а и според качеството на обучението и количеството и качеството на научните изследвания, като в същото време броят на студентите, субсидиран от държавата, се намали.

Проф. Герджиков подчерта, че Софийският университет категорично подкрепя реформата, която цели оздравяване на цялата система на висшето образование, стимулирайки висшите училища да повишават качеството в специалностите, в които са най-добри и да ограничат приема в специалностите, в които нямат достатъчен капацитет. По думите му този финансов модел няма алтернатива: „Ако не го въведем, университетите, постигнали високо качество, което им струва по-скъпо, ще се принудят да го понижат, защото иначе няма да издържат финансово. В същото време университетите, които искат стария модел на финансова уравниловка да се запази, няма да избегнат финансовия колапс поради демографската криза“.

Проф. Анастас Герджиков подчерта, че през следващите три години са необходими допълнителни средства за системата на висшето образование от поне 10 % годишно, за да не бъде спряна реформата от съпротивата на висшите училища, които не я приемат. „Ако искаме европейска икономика, имаме нужда от образование и наука на европейско ниво. Само те могат да доведат до по-висока производителност и до иновации, а поддържането им на досегашното ниво означава да се примирим завинаги с кризата – демографска, икономическа и духовна“, отбеляза ректорът.

Проф. Герджиков припомни, че през 2016 г. отбелязваме няколко значими годишнини – 1070 години от смъртта на Свети Иван Рилски, 610 години от кончината на Св. Киприян Български, а вероятно и на Св. Патриарх Евтимий, навършват се и 1100 години от успението на най-великия ученик на светите братя – Св. Климент Охридски, патрон на най-стария български университет – Софийския.

Ректорът призова да благодарим на всички, които въпреки трудностите пазят и развиват българската духовност и им пожела дълги години здраве и творчески сили за доброто на нашите деца и на всички нас. „Да пожелаем на българските учители и преподаватели да постигнат много удовлетворение и успехи и да работят сред разбиране от страна на обществото, оценени справедливо и по достойнство. На хилядите артисти, режисьори, поети, писатели, художници, музиканти, читалищни деятели и творци на родната култура пожелавам да покорят нови върхове и да получат заслужено признание, за да ни радват и да утвърждават славата на една страна с традиции, но и с духовно бъдеще“, каза още проф. Анастас Герджиков и призова всички българи, любители на просветата и културата, да се преклонят пред техния труд и да не забравят, че няма да сме истински хора без стремеж към знание и любов към словото, изкуството и духовността.

Академично слово на тема: "За буквите и за достойнството" произнесе проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, ръководител на катедра Кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии. „На този ден българите по целия свят отдават почит на делото на светите братя Кирил и Методий - създателите на славянската писменост. Подобно на Вазовите герои от главата "Радини вълнения" в "Под игото", повечето от нас простодушно смятат, че двамата равноапостоли само са измислили буквите и с това се изчерпва всичко”, каза проф. Тотоманова. В словото си тя представи историята на създаването на четвъртата азбука в света: заменянето на глаголицата с кирилицата по време на Първото българско царство, отпадането на гръцките букви, въвеждането на новия правопис през 1945 г.

Според проф. Тотоманова с отпадането на двойното „е” - „ятът”, „юсовете” и задължителното поставяне на „еров” знак в края на думите, които завършват на съгласна, България окончателно скъсва с почти хилядолетната си правописна традиция. Въпреки това, по нейните думи, духът на Кирило-Методиевото дело живее и днес: „Защото двамата светители не само изнамират буквите, но и създават образеца за книжовен славянски език, като превръщат познатия им славянски солунски диалект в съвършен инструмент за предаването на посланието на нашия Спасител”.

Проф. Тотоманова подчерта важността на превода на Евангелието от Константин-Кирил за българската книжовност и просвета и припомни, че преводите и тълкуванията на книгите на Светото писание от Светите Седмочисленици нареждат старобългарския език като богослужебен и свещен, който може да се мери с латинския, гръцкия и еврейския.

Проф. Тотоманова представи ролята на Светите братя за създаването и отстояването на първия славянски книжовен език, както и на политическата мъдрост и прозорливост на първите християнски владетели цар Борис и цар Симеон. Тя обясни, че започнатото просветителско дело по време на Първото българско царство дава своите плодове и при техните наследници от Втората българска държава. По време на управлението на цар Иван Александър въпросът за буквите и за достойнството на езика отново е в центъра на духовния живот на българите. Този въпрос се повдига отново през Възраждането, когато след почти четири века на чуждо владичество и духовно подчинение на Цариградската патриаршия българите се пробуждат и се борят за своята църковна независимост и за правото си в храмовете им да се служи на разбираем за тях език.

„Всичко започва с пламенното слово на Хилендарския монах, който казва: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език” и в своята кратка книжица привежда доказателства за достойнството на българския народ и за славата на неговите царе и духовни водачи”, каза проф. Тотоманова и подчерта, че „История славянобългарска” не само полага началото на Българското Възраждане, но и подтиква интереса на българите към книжнина, просвета и образование.

Проф. Тотоманова акцентира върху важни за развитието на българската просвета произведения като "Рибният буквар" на Петър Берон, написан на новобългарски език, и първото правописно указание с автор Александър Тодоров-Балан.

Проф. Тотоманова отбеляза, че 2016 г. е официално обявена от ЮНЕСКО за година на св. Климент Охридски и зададе риторичните въпроси: „Достойни ли сме да бъдем наследници на единайсетвековната си писмена и културна традиция? Достойни ли сме като Търновците, като Светите братя и техните ученици да я предадем на своите деца? Достойни ли сме...?”.

По време на академичното тържество гл. ас. Камелия Спасова обяви победителите в Десетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него.

Д-р Камелия Спасова поздрави присъстващите с празника на славянската писменост и припомни думите на Горгий, че езикът със своето малко тяло е един от най-големите властелини, един от най-важните суверени, защото с него могат да се направляват както историята, така и това, което можем да наречем вътрешно израстване. Тя призова присъстващите на днешния празничен ден, отвъд еуфорията и тържествените речи, да си купят книга от съвременен български автор, за да видят кои са майсторите, които продължават да пишат на български език днес.

Заедно с проф. Амелия Личева и ас. Кристина Йорданова д-р Камелия Спасова е част от журито на конкурса. Тя отбеляза високото ниво на авторите, включили се в конкурса през тази година – над 170 души от всички университети в България. По думите й начинът, по който младите хора се изразяват и могат да направят един разказ, може да ни обнадежди за това какво се случва с българския език днес. Д-р Спасова отправи своето пожелание в един следващ етап на конкурса наградата да бъде издаване на книга.

Ректорът на Университета награди Теодора Лалова, победител в категорията „Стихотворение“, и Божидар Георгиев – отличен в категория „Разказ“. Двамата са студенти в специалност „Право“ на Юридическия факултет на Софийския университет. Наградените студенти поздравиха аудиторията за празника и прочетоха част от произведенията си.

В рамките на академичното тържество бе отличена и езиковедската книга на годината на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, изрази радостта си, че в деня на най-българския празник може да обяви традиционната за факултета награда за книга с езиковедска или литературоведска проблематика, издадена през последните две години. Той подчерта, че за първи път наградата се връчва именно в Аулата и то на 24 май: „Това е мястото, на което следва да бъде оценен един научен труд, който разширява и задълбочава нашето познание за българската словесност“. Ректорът връчи грамотата на проф. дфн Искра Христова-Шомова за книгата й „Бог бе слово“, която благодари на своите колеги от Факултета по славянски филологии, оценили високо книгата й, както и на своите студенти.

По традиция в деня на светите братя Кирил и Методий бе връчена стипендия на Фондация „Блага Димитрова“ за студенти от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Наградата връчи Тихомир Юруков, председател на Фондацията. Той поздрави гостите със светлия празник и подчерта, че наградата се връчва за десета поредна година. Тази година носители на стипендията са двама - Анна Лазарова от специалност „Българска филология“ и Венцеслав Шолце от магистърска програма „Литературознание“.

За втори път Българското национално радио връчи награда на студент в специалност „Журналистика“, профил „Радио“. Инициативата е в памет на проф. д-р Веселин Димитров и цели насърчаване на обучението по радиожурналистика. Генералният директор на Българското национално радио Радослав Янкулов връчи наградата на Теодора Патронова, трети курс в специалност „Журналистика“, профил „Радио“.

„Веселин Димитров написа, измисли или остави поне няколко букви в голямата радио азбука. Нашият ангажимент и нашето задължение е ние да се грижим за краснописа в тази азбука и за правописа ѝ”, каза Радослав Янкулов и изрази надежда с помощта на Българско национално радио, Факултета по журналистика и масова комуникация и на присъстващите, да успеем да запазим чист радио правописа и правилно да изписваме неговите букви.

Тържеството завърши с музикална програма, изпълнена от Университетския хор за старинна музика.

Приветствено слово на ректора проф. дфн Анастас Герджиков

Академично слово на проф. дфн Анна-Мария Тотоманова