Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / В СУ се проведе международна научна конференция, посветена на 25-годишнината от демократичните промени в България

   
В СУ се проведе международна научна конференция, посветена на 25-годишнината от демократичните промени в България

доц. Румяна Коларова и доц. Мартин Иванов

В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе двудневна международна научна конференция на тема: „25 години промени – граници и периодизация на българския преход, институции и качество на демокрацията в България“. Организатори бяха Инициативата „25 години свободна България“ и Катедра „Политология“ на Философския факултет на СУ в партньорство със Софийска платформа и със съдействието на фондация „Америка за България“.

На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев, доц. д-р Мартин Иванов, секретар по култура, образование и национална идентичност на президента по на Република България, доц. д-р Румяна Коларова, секретар по връзки с гражданското общество на президента на Република България, проф. дфн Ивайло Знеполски, председател на Института за изследване на близкото минало, представители на различни български университети и институти, както и на българската, полската и руската академия на науките.

Конференцията бе открита от доц. д-р Румяна Коларова, която поздрави присъстващите в залата и заяви: “Конференцията беше планирана да бъде един от елементите на нашето общо спомняне, нашето общо преосмисляне на демократичните промени – такива, каквито започнаха преди 25 години. Датата, на която сме я насрочили, е неслучайна – 13 декември. На тази дата гражданското общество трябваше за първи път може би да потърси баланса между протеста, между натиска и между чувството за достойнство, чувството за необходимост промените да стават по един мирен начин. Както и управляващите за първи път трябваше да си отговорят на въпроса до каква степен трябва да се съобразяват със съществуващите норми, с планирания дневен ред на промените, планираната бързина и радикалност на промените. И, разбира се, необходимостта да се поддържа същия този мир в обществото, да се поддържа съгласие, да се върви заедно към промени“.

1

Доц. Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов прочете пред аудиторията поздравителен адрес от името на Росен Плевнелиев. В него той поздравява участниците в конференцията и заявява: „Винаги съм вярвал, че истината има силата да обединява, а не да разделя. Искрено се надявам, че с инициативата успяхме по достоен начин да отбележим 25-годишнината от началото на демократичните промени в България, но и да започнем един важен за обществото разговор. Крайно време е този разговор да обхване и експертната академична общност. Убеден съм, че дискусиите ви през тези два дни ще са важни не толкова за миналото, колкото за днешния ден на България. Защото вярвам, че единствено говорейки открито за миналото, ще сме в състояние да погледнем напред, освободени от предразсъдъци и заблуди“.

2

Проф. Иван Илчев

Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев поздрави присъстващите и отбеляза със съжаление, че голяма част от по-младите хора днес не знаят почти нищо за много от символите на наскоро отминалото време. В изказването си той разгледа мястото на университетския клуб „Яйцето” в контекста на настъпилите промени в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век, както и промяната в предназначението му през годините: „Думата е някак ежедневна. Не се връзва с университет, с Алма матер, още по-малко с демокрация. А имаше години, когато тя свистеше в ушите като думи, които официално не бяха забранени, но смисълът им беше друг. Като свобода, като инакомислие, като несъгласие. Години, когато „Яйцето“ бе знак, символ на нещо, което витаеше във въздуха като очакване, като надежда, като химера дори. Искам да кажа няколко думи за „Яйцето” и за онези години, които трябва да припомним преди да сме ги забравили окончателно, а не са малко онези, които биха искали да бъдат забравени, за да не личи липсата им в тях”.

По думите на проф. Илчев „Яйцето” винаги е било знаково за академична свобода, един оазис на свободомислието, където, немислимо свободно за онази България, е била обсъждана политиката: „Обичайно бе професори в лекции пред студенти да критикуват социалистическото право, трактовката на Октомврийската революция, ролята на Ленин и Сталин в историята. В известни граници, разбира се, които малцина се осмеляваха да прекрачват. И не малко от тези малцина се събираха в „Яйцето”. Според проф. Илчев не е сериозно да се казва, че „Яйцето” е свалило системата и макар голяма част от седящите край масите в университетския стол да участват в политическия живот на 90-те, то свободата на „Яйцето” си остава илюзорна.

През последните години „Яйцето” бе изместено от нови, по-модерни заведения, няма я притегателната сила на място, в което можеш да говориш свободно. Сега навсякъде може да се говори свободно, но какво от това, попита риторично ректорът.

„Павел Матев казва в едно от своите стихотворения: „Но помня, че морето съществува, че то бучи, макар да се не чува. Незнаещо покой и тишина, то вика мъжките ни имена”. Така и миналото вика мъжките ни имена. То иска да го браним. Да не разрешаваме да бъде изтривано, за да блаженстваме в настоящето. Защото целта на човешкото съществуване не е удобството и мързеливата, немислеща нега, а тревогата за бъдещето и стремежът към едно по-добро, не задължително по-богато, но по-одухотворено бъдеще”, каза в заключение проф. Илчев.

3

Конференцията „25 години промени – граници и периодизация на българския преход, институции и качество на демокрацията в България“ протече, в четири основни панела: „Българският преход“, „Българският преход и институциите на демокрацията“ , „Преходът в Източна Европа. България в сравнителна перспектива“ и „Преходът през призмата на политики“.