Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Представяне на книгата "Езикови портрети на български политици и журналисти. Част втора"

   
Представяне на книгата "Езикови портрети на български политици и журналисти. Част втора"

В Заседателна зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе представена книгата на преподавателите от Факултета по славянски филологии на СУ д-р Владислав Миланов и доц. Надежда Сталянова "Езикови портрети на български политици и журналисти. Част втора".

Книгата е издадена от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч и издателство „Парадигма”. Тя продължава идеята, заложена в първата част, да представя избрани моменти от речевото поведение на актуални български политици. В книгата авторите търсят отговори на въпросите: Какво говорят политиците? Как говорят политиците? Колко говорят политиците? Защо говорят така?

Доц. Надежда Сталянова откри събитието и заедно с д-р Владислав Миланов представи най-важните акценти в книгата. Във второто издание освен български политици този път са включени и български журналисти. Акцентите в представянето бяха върху разколебаването в политическото слово - защо вчера беше едно, а днес е друго - езиков проблем или проблем на политическата култура; обидата, женското говорене, новите думи в съвременния политически език; езикови портрети на български политици и журналисти, преводачи, журналисти, общественици, университетски преподаватели, актьори и спортисти за политическия език.

DSC_0679_600x400

„Най-тъжният извод, с който ще започнем това представяне е, че българските политици категорично не проявяват интерес към анализите, които се отнасят до речта им. За нас тъжен извод е, че слабата политическа култура и слабата езикова култура са най-лошата комбинация за управниците на един народ”, каза д-р Владислав Миланов.

Друг тъжен акцент според авторите е, че българското политическо говорене се лута между крайностите – от една страна са наукообразните и свръхабстрактни изрази, зад които има думи, но няма съдържание, а от другата страна са непремерените, спрямо официалната ситуация, езикови конструкции, характерни за по-ниските стилове на общуване и за неофициална ситуация; неумението да се използват богатствата на езика; да се съобразяват употребите на словното богатство със ситуацията, събеседниците и обстановката.

Д-р Владислав Миланов отбеляза, че за лингвистите става все по-трудно да разберат какво стои зад думите на българските политици. Силната промяна в политическите настроения, нестабилната политическа ориентация, оправдавана непрекъснато с „волята на избирателя”, водят до езика на колебанието, до езика на противоречието, а тези модели оформят нови и различни послания всеки ден.

Той обърна внимание и на предизборната надпревара за евродепутати, която според изследователите, е показала повече езикова агресия в сравнение с борбата за депутатски места в българския парламент. Преобладава острият тон и неумението да изслушваш събеседника си, невъзможността да водиш силен полемичен разговор.

Д-р Миланов подчерта още, че все по-трудно се различават политическите и журналистическите модели на речево поведение: „Принципът на рефрена, на повторените клишета, на обиграната и ловка политическа манипулация да избягаш от отговора на въпроса се превръщат в стратегия”.

Доц. Надежда Сталянова запозна аудиторията с някои акценти от съдържанието на книгата. Тя отбеляза, че в електронния архив на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч за всеки политик има десетки страници анализ върху речевото поведение. В настоящата книга са представени портретите на част от тях – Мая Манолова, Лютви Местан, Георги Близнашки, Валери Симеонов, Николай Бареков и др., както и речевите портрети на някои български журналисти – Светослав Иванов, Милен Цветков, Мартина Вачкова и др.

За първи път в изданието са публикувани и интервюта с български актьори, поети, спортисти, журналисти и преводачи, в които акцентът е политическата реч – Любинка Няголова, Иван Гарелов, Венелин Петков, Бойко Василев, Ани Цолова, Цветанка Ризова, Нина Александрова, Валерия Велева, Георги Господинов, Амелия Личева, Донка Александрова, Стефка Костадинова и др.

Доц. Сталянова подчерта, че книгата не анализира езиковите факти с оглед на назидателност, а целта е преди всичко да се илюстрират тенденциите в публичното говорене. В книгата са разгледани още новите думи, навлезли в политическия език, които все още не са отразени в речниците, прякорите на българските политици, езикът на протестите и др.

Д-р Владислав Миланов изтъкна, че за първи път, с помощта на студенти на Софийския университет, в настоящото издание е направен парламентарен езиков дневник, в който е описана накратко речта на лидерите при откриването на 43-то Народно събрание – президентското слово, изказванията на партийните лидери Бойко Борисов, Михаил Миков, Лютви Местан, Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Светлин Танчев, Ивайло Калфин.

Други теми, които разглежда книгата са въпросът за обидата и обидните думи в 42 Народно събрание, както и темата за жените и женското говорене в политиката.

„Не долавяме никакво желание и стремеж на политиците да коригират говоренето си, по начин, който да бъде не само книжовен, но и по-приемлив, по-красив, по-разбираем и най-общо казано по-адекватен. Ние все още сме в очакване на такъв тип политическо слово, което може да не ни убеди, може да не застанем на страната на човека, който го изговаря, но поне ще ни заинтригува и ще ни заинтригува по положителен начин”, каза доц. Надежда Сталянова и допълни „Чакаме този политик, който ще може да говори метафорично, интересно, изненадващо и едновременно с това точно и конкретно. Едновременно с това заставайки зад думите си и понасяйки отговорността си като личност, а не криейки се зад клишетата и общата партийна незаинтересованост. Аз вярвам и сме с положителна настройка, че все пак на нашия български политически небосклон ще има такива хора”.

В заключение д-р Владислав Миланов отправи специална благодарност към всички студенти, които не спират да помагат и да ги подкрепят в тази тяхна инициатива.

DSC_0705_600x400

Проф. дфн Василка Радева, лексиколог и дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ, отбеляза, че с книгата си авторите потвърждават една мисъл на проф. Александър Балан: „Учих се, за да знам. Учих се, за да уча другите”.

„Радвам се, че те продължават така упорито и вярват, че ще дойдат времена на по-добри политици, по-смислено политическо говорене. Аз също вярвам”, каза проф. Радева.

DSC_0720_600x400

Доц. д-р Гергана Дачева, ръководител на Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ, поздрави от името на цялата катедра своите колеги за усилията, които полагат и за работата, която вършат със студентите. Тя отбеляза с радост, че студентите работят с желание по разглежданата тема и пожела на авторите здраве и бъдещи успехи.

DSC_0685_600x400