Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / В Софийския университет започна двудневна конференция в памет на проф. дин Милчо Лалков

   
В Софийския университет започна двудневна конференция в памет на проф. дин Милчо Лалков

Проф. Пламен Митев

В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” започна научна конференция в памет на проф. дин Милчо Лалков (1944-2000 г.).

Конференцията, чиято тема е „Централна Европа и Балканите XIX-XX век”, е посветена на паметта на един от най-изтъкнатите български изследователи на балканската история през XIX-XX век в нейния регионален и централноевропейски контекст. Професор Лалков ни напусна през лятото на 2000 г., а на 5 септември 2014 г. той щеше да навърши 70 години.

Във връзка с годишнината от рождението му неговите колеги от Историческия факултет на Софийския университет, както и приятелите му от други академични и изследователски институции в България, почитат с този научен форум неговата памет и постиженията му като изследовател.

Акцентите на докладите са свързани тематично с научните дирения на проф. Лалков - връзките между Централна Европа и Балканите през XIX и ХХ в., българо­ югославските отношения, националноосвободителните движения на Балканите през XIX в., Балканските войни и Първата световна война, 1912-1918 г.

1

Доц. Иван Първев

Събитието откри доц. Иван Първев, ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет, който благодари на всички присъстващи, уважили събитието.

В словото си ректорът на СУ, проф. дин Иван Илчев, се върна назад в спомените си от времето, когато е бил студент, а по-късно и асистент на проф. Лалков в Университета: „Той почти винаги бе усмихнат и обкръжен от приятели. Важното е, че винаги бе заобиколен от хора, които чакаха съвет, остроумна забележка, искаха и бяха уверени, че ще получат помощ, или просто им беше приятно в компанията на човек, чиято значимост чувстваха, макар и едва ли напълно осъзнаваха”.

Проф. Илчев, отбеляза, че и след промените през 1989 г. проф. Лалков е успял да запази добри отношения с почти всички колеги, без да отстъпи от позициите си, но приемайки позициите на другите.

„Не мен се пада да дам оценка на написаното от него. Само времето може да го стори. С годините ставам все по-скептичен към значението на това, което оставяме след себе си. „Мнозина са призвани, но малцина са избрани”, казва Библията и всяко следващо поколение се отнася с високомерие и гледа от високо и донейде иронично повечето от това, което са сторили предшествениците му. Остават донякъде тези, които са имали късмета да набележат нови направления, та няма как да не бъдат цитирани. Остават и тези, чиито работи са подплатени богато с фактически материал, та няма как да избягаш от свидетелството на извора. От интерпретацията можеш, но от същността му – трудно. Милчо, струва ми се, остави своя белег и в едната, и в другата област. Той бе сред първите, които се занимаваха с темата табу за българо-югославските отношения. В нея започна научните си дирения, към нея се завърна в края на живота си”, отбеляза проф. Илчев.

Ректорът подчерта, че престоят на проф. Лалков във Виена го е насочил към проблема за австрийската политика на Балканите. Проблем, който трудно би могъл да бъде наречен нов, но той е успял да го подплати с огромно количество материал, извлечен най-вече от австрийските, но и от българските архиви. В резултат на това двете му монографии на тази тема са здраво стъпили върху класическата сред историците емпирика.

12

Проф. Иван Илчев

Проф. Илчев отбеляза, че проф. Лалков е един от първите, които полагат началото на тенденция, която вече минава за почти задължителна – внимателното взиране в психологията на играчите в политическата сцена, признаването на ролята на личния фактор в политиката, който преди две-три десетилетия е изместен от официалната идеология в периферията.

„Всички знаем, че имаше щастливо и леко перо. Пишеше бързо, не отказваше молба за статия, за очерк, за вестникарско антрефиле. В основата стоеше удоволствието да пишеш, да можеш да изразиш мисълта си във форма, която ще е интересна и за другите, да привлечеш вниманието им, ако можеш да предизвикаш размисъл. Той беше радостен, когато видеше материализирания резултат от усилията си. Помня, донейде срамежливия му, щастлив израз, когато ми връчваше новата си книга с две-три фрази, с които сам омаловажаваше стойността на това, което бе направил. И когато се сещам за него, а не зная защо, напоследък се сещам често, го помня все с тази усмивка”, каза още проф. Илчев.

Деканът на Историческия факултет проф. д-р Пламен Митев благодари на своите колеги от факултета, организирали научната конференция в памет на проф. Лалков, както и на всички, отзовали се на поканата за участие в нея. Той добави, че присъствието на всеки в залата е най-доброто доказателство за уважението, което родната историческа колегия е имала и продължава да има към проф. Милчо Лалков и към неговото научно наследство.

В продължение на два дни 39 специалисти от шест университета и два института на БАН, представители на различни поколения и на различни научни направления, ще представят своите най-нови изследвания, които ще посветят на паметта на проф. Лалков“ – заяви проф. Митев. В словото си той отбеляза, че това обстоятелство превръща форума в радостно събитие, защото покрай духовната нищета, които вече четвърт век ни заобикаля и превръща ежедневието ни в низ от разочарования и страхове, покрай множеството по-малки и по-големи предателства, на които сме се нагледали, като че ли в годините на така наречения ни преход сме изгубили немалко от добродетелите на някогашните университетски и академични традиции. „Привикнахме да подминаваме бездарието и провинциализма в науката, допуснахме суетната юбилярщина, службогонството и политическия слугинаж отново да се възродят. Поддаваме се на изкушението да се самооценяваме като незаменими, безпогрешни и най-добри, забравяйки си собствените учители, забравяйки, че ако сме постигнали нещо, то в немалка степен успехите ни се дължат и на тези, които ни научиха на занаята, помагаха ни да проходим, да се развиваме“.

В приветствието си проф. Митев цитира мисъл на акад. Михаил Арнаудов: „За да достигнем небето, не е нужно да скочим. Достатъчно е да се опрем на раменете на нашите предшественици. Убедено вярвам в правотата на тази мисъл и все по-често се замислям за това колко лесно и колко бързо оставихме да потънат в забрава имената на заслужили университетски професори, оставили в своето си време ярка следа и допринесли за изграждането и утвърждаването на Историческия факултет като водещ център на историческото образование и на историческата наука у нас“.

Деканът на Историческия факултет припомни на колегите си за приятеля, колегата и преподавателя Милчо Лалков, който, ако съдбата беше отредила да бъде днес сред нас, с присъщото си чувство за ирония щеше най-вероятно дълго и искрено да се забавлява с желанието ни да почетем неговата 70-годишнина. Той напомни на по-младите колеги-историци, че биха могли да се докоснат до големия учен чрез неговите многобройни публикации: „За 30 години изпод перото му излязоха близо 250 научни текста, монографии, студии, статии и рецензии“. Проф. Митев допълни, че проф. Лалков е бил търсен от много издатели и журналисти като интересен събеседник и анализатор: „Словото му беше силно, завладяващо, запомнящо се. Студентите го обичаха, търсеха го. Чакаха неговите лекции и тайно се надяваха да се появи на купоните им, защото той притежаваше свой собствен чар и силен магнетизъм. Защото можеше с една дума да те окуражи и да те подкрепи в труден момент, да те разбере, да ти даде съвет, да те накара да се усмихнеш“.

3

Проф. Андрей Пантев

Проф. Андрей Пантев започна разказа си за проф. Лалков с думите: „Неговият кабинет приличаше на светилище на поклонници. Всеки един, който се е докосвал до неговото перо, слово, присъствие, носи част от този стил. Носи част от този талант, пресъздавайки го. И това е продължението на един учен. Един учен ще го познаеш не само по това какво е направил със, чрез и за себе си, а това какви наследници оставя. В това отношение Катедрата по история на Византия и балканските народи е един забележителен споменик за това какво представляваше някога Милчо Лалков”.

Проф. Пантев акцентира в изказването си на това какво поднесе, внесе и дори утвърди Милчо Лалков като обичан преподавател и като проникновен изследовател в българската историография. „Колко странно днес, че колкото повече се повишава иронията към професионалната история, толкова повече се захващат към нея като аргументация и сфера на изява. Много странно, защото е много лесно да кажеш какво е било грешка в миналото. Изкуството е да кажеш какво днес ще бъде мерзко етикизирано като грешка, глупост и дори престъпление. Така че това, което наричаме уроци на историята, е какво не трябва да се прави. Какво трябва да се прави казват другите, опрени на нашия опит”.

Проф. Пантев подчерта, че проф. Милчо Лалков е успял да внесе в българската историография един особен стил, който се е приемал за неакадемичен съвсем – лекотата на публицистичното писане, подплатено с дълбок академичен анализ. „Трябва да вникнем в полифоничната същност на историческия процес. Историята не е едносезонен Вилвалди. Тя е многосезонен Вивалди. И в това отношение личностен, морален и научен принос имаше Милчо Лалков”, с тези думи проф. Пантев завърши словото си.

Присъстващите в Конферентната зала на СУ поздрави и г-жа Антоанета Чолакова, дългогодишен сътрудник на Българския изследователски институт в Австрия, негов директор между 1999-2009 г., заместник-председател на дружеството „Приятели на Дом Витгенщайн” и съосновател на българското училище във Виена.

„Всеки от нас има в живота си срещи с хора, за които най-точната дума е съдбовна. За мен срещата с Милчо беше точно такава. Първо като студентка, а по-късно за мен той стана не само преподавател, а истински учител”, отбеляза г-жа Чолакова.

4

Антоанета Чолакова

Тя разказа за съвместната им работа в Българския изследователски институт в Австрия - една от не съвсем познатите страни от дейността на проф. Милчо Лалков. Той е заместник-директор на Българския изследователски институт в Австрия в периода от 1977 до 1980 г. Носител е на престижната международна награда „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет. Участник е в многобройни научни конференции, изнася редица доклади в Австрия пред българската и австрийската общност.

Антоанета Чолакова запозна публиката с това какво всъщност се крие зад тези сухи биографични данни. Проф. Милчо Лалков поема цялата административна и организационна работа по създаването на института в неговите първи и най-важни години. Той успява да създаде голяма база данни от австрийски и германски учени, занимаващи се с история на Балканите и Югоизточна Европа. Хора, които по-късно стават партньори на Института и българските учени. Редица млади учени от това време по-късно стават едни от най-известните учени-историци в Австрия.

Една от основните задачи на Института е събирането на документи върху българската история от австрийските архиви. Проф. Лалков е човекът, който поема голямата тежест през тези първи години и създава много научни връзки в Австрия. Направеното от него през тези години след това е здрава основа за по-нататъшното развитие на Института.

11

„Идвайки често на редица научни форуми след 1990 г., той никога не подминаваше българската общност. Винаги намираше време и това беше радост за всички българи, които имаха възможност да се срещнат с него. Винаги беше готов да говори на теми, свързани с българската история. Тези вечери бяха винаги многобройно посещавани, защото всеки, който веднъж го беше чул, не искаше да пропусне възможността отново да се наслаждава на неговата начетеност и на прекрасния му български език. Милчо умееше да говори популярно на важни научни теми и всичко това с един изключително богат език, който впечатляваше с простотата си, с образността си, в който липсваха повторения и клишета. Това беше един водопад от прекрасни думи и слушайки го, човек можеше да си представи всичко”, каза Антоанета Чолакова и добави: „Искам да благодаря на инициаторите на конференцията и на всички участници за възможността да бъдат тези дни с Милчо Лалков. Мисля, че той още дълго време ще живее сред нас. Всеки има някакъв спомен и се надявам, че не само днес, а постоянно ще имаме поводи да си спомняме за него”.