Ректорът на СУ проф. дин Иван Илчев не скри радостта си от препълнената зала и приветства един от най-известните учени в областта на обществените науки в света – проф. Юлия Кръстева, която е почетен доктор на Софийския университет.

Директорът на Културния център на СУ, проф. Александър Кьосев, отблеяза, че проф. Кръстева гостува в България в рамките на серията „Българските учени в чужбина“. По думите му, това начинание е замислено като бърз и ефективен начин на комуникация между българската академична общност и онези български учени, които правят академична кариера в различни части на света. Проф. Кьосев допълни, че проф. Кръстева не е просто български учен: „Тя е глобален и световен учен. Тя е космополит по душа. Нейната основна академична и интелектуална кариера е протекла във Франция, тя пише главно на френски език. В този смисъл е пресилено да се каже, че тя е само български учен”. Проф. Кьосев изказа благодарност на целия екип, който е подготвил и организирал пристигането на проф. Кръстева у нас, но най-вече на проф. Миглена Николчина – нейна лична приятелка и философски съмишленик.

Проф. Иван Илчев, проф. Юлия Кръстева и проф. Александър Кьосев

Проф. Николчина запозна публиката с научната и обществена дейност на проф. Юлия Кръстева през годините. Родена е в Сливен. Завършва френска филология и става докторантка в Литературтния институт в БАН. Междувременно се е вписала в младите български литературни среди от това време и започва активно да публикува в литературния и културния печат. С посредничеството на проф. Емил Георгиев, който е неин научен ръководител, тя получава стипендия и заминава за Франция, където за кратко време става част от една изключително бурна интелектуална философска епоха, която според някои мнения днес трябва да бъде наредена като третата след епохата на Платон и Аристотел и немския класически идеализъм. Тя е част от кръга на списанието „Тел Кел”. Става известна не само във Франция, а и в САЩ с публикациите си в периодиката още преди публикуването на първата си книга през 1969 г. Изиграва ключова роля за разпространението на идеите на Михаил Бахтин на запад.

„Още в тези ранни години революцията влиза като важна тема в нейното творчество. През 1974 г. излиза нейният голям докторат „Революцията в поетическия език”. Днес ще чуем един текст, който е плод на дългогодишно завръщане към тази тема”, каза още проф. Николчина.

Проф. Александър Кьосев

През 2004 г. Юлия Кръстева става първата носителка на наградата „Холберг“, създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда. Получава награда на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и награда на името на Вацлав Хавел през 2008 г.

Автор е на над 30 книги, изцяло преведени на десетки езици. Сред тях са „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български) и др.

Проф. Миглена Николчина

В началото на лекцията си проф. Юлия Кръстева отправи своята признателност към Френския институт, посолството на Франция в София, Софийския университет, ректора проф. дин Иван Илчев, цялата академична общност и всички организатори, направили събитието възможно.

„Моето хегелиано-марксистко образование, което подчиняваше личното на колективното, ме кара да кажа, че съм исторически продукт: Втората световна война, конференцията в Ялта, поделянето на континента ни на Източна и Западна Европа; мечтата на генерал дьо Гол, който вече виждаше Европа да се разпростира от Атлантическия океан до Урал и даваше докторантски стипендии на младите студенти от Изтока, говорещи френски; след това май 1968; падането на Берлинската стена; перестройката; гласността; пробуждането на Китай и възникващите нови световни сили; структурализма, постструктурализма; фройдизма; сблъсъкът на религиите; хиперсвързаността; финансово-икономико-политическо-обществено-метафизично-екзистенциалната криза... Ще спра дотук.

В това ускоряване на историята, което ми даде шанса да си създам своеобразно място, никога няма да забравя какво дължа на страната на моя произход, България: страна кръстопът, с бунтовен народ, която е моята родина”, с тези встъпителни думи проф. Юлия Кръстева започна своята лекция.

Едни от основните въпроси, засегнати в лекцията, бяха за мястото на бунта в днешния глобален свят - ще успее ли бунтът, наричан в Мрежата „riot”, да събуди пресметливoто човечество в цифровата ера от хиперсвързания му сън? Или бунтуването е само хитрост на спектакъла, необходима му, за да продължи?

Проф. Кръстева отбеляза, че не е достатъчно да заменим старите ценности с нови „решения”. Тъй като всяко решение, което се превръща в „ценност“ и възнамерява да замести старите рецепти, всяко решение застива на свой ред в – потенциално тоталитарни – догми и безизходици.

Основно място в лекцията на проф. Кръстева бе отделено на темата на бунта в психоанализата: „Психоанализата не е, както твърдят някои, метод, който позволява най-добре да се „приспособиш” към обществото. Тъкмо обратното: тя е средство да преоцениш миналото си, за да утвърдиш своеобразието му чрез онова, което е най-оригинално в теб самия, което разкрива най-присъщото за теб, и в този смисъл е революционно. Фройд е един от най-язвителните, най-разбунтуваните умове на своето време, и съвсем не е основател на някаква нова религия, както го обвиняват. По време на анализата прераждането на пациента винаги преминава през новите връзки, които той успява да създаде с другия. В този експеримент (expérience) се състои възможният бунт. Той не е непосредствено политически, а допринася за едно продължително и дълбоко етическо изменение”.

Тя аргументирано отстоя своята позиция, че е належащо да се прокарат мостове между светския и християнския хуманизъм, както и с другите религии и призова да се върнем към радикалните форми на бунта, които са присъщи на чоевка. Именно тези радикални форми, според проф. Кръстева, ще гарантират независимостта на духа и творческите му способности; проблематизирането на ценностите и идентичностите; интимното преживяване (expérience intérieure); новото поставяне под въпрос на приетото, на клишетата, на „езиковите елементи”.

Друг съществен компонент на лекцията бяха въпросите за нуждата да вярваш и желанието да знаеш, за нихилизма и болестите на душата, за радикалното и крайното зло.

В края на лекцията си проф. Кръстева призова всички да не капитулират пред злото: „Но да продължаваме търпеливо търсенето – не на някаква сигурност, не на някакво си утопично равновесие или система, а на онази крехка точка, която, френският математик и философ от XVII век, Блез Паскал описва като „вечно движение”: „Който е открил тайната да се наслаждава на доброто, без да се ядосва на противното му зло, ще е намерил точката. Това е вечното движение.” Ами ако бунтът, който ни липсва днес, е тъкмо тази „точка”, това „вечно движение” към „тайната да се наслаждаваме на доброто, без да се ядосваме на злото” ... Определено интимно преживяване...”.

Цялата лекция на проф. Юлия Кръстева можете да прочетете тук .