Обучението по геология у нас започва през 1891 година, когато към Висшето училище е открит отдел по естествена история и се четат първите лекции по геология и минералогия. Днес в специалност геология се подготвят специалисти, които се занимават с изучаване на:
- строежа и геоложката история на Земята;
- процесите, които се извършват във вътрешността на планетата и на нейната повърхност;
- закономерностите на натрупване и разпространение на полезните изкопаеми - рудни, нерудни, въглища, нефт и газ.
Обучението по геология се извършва в две образователни степени - бакалавър и магистър, съответно в 8 и 3 семестъра. Бакалавърското ниво дава фундаментални знания във всички области на геоложките науки. Студентите завършват с писмен държавен изпит. Магистърското образование по геология дава възможност на студентите за профилиране в следните основни направления:
- палеонтология и стратиграфия;
- геотектоника;
- минералогия и кристалография;
- нефтена и въглищна геология;
- рудология и геохимия;
- геология и околна среда.
Магистърската степен завършва с магистърска теза, която се разработва през третия семестър на обучение успоредно с учебните занятия.
Учебната и научно-изследователската работа се осъществяват в специализирани, добре оборудвани лаборатории: шлифовопетрографска, химическа, рентгенова, спектрална, инфрачервена и Раманова спектроскопия, атомна абсорбция и пламъчна фотометрия, руднопетрофизична, лаборатория по въглищна петрология и органична химия, в които се изследват скали, руди и минерали.
В помощ на учебния процес са двата музея по Палеонтология и геология и по Минералогия, петрология и полезни изкопаеми.
Завършилите специалност геология могат да работят в:
- геолого-проучвателните и минно-добивните предприятия в страната;
- лаборатории и ведомства, свързани с опазване и възстановяване на природната среда;
- лаборатории за изследване на веществения състав на скали, руди и минерали, нефт и газ;
проектантски организации, институти и фирми.