В проекта участват научни групи от CNRS-Франция, Университета в Кил-Германия, Института "Йозеф Стефан" - Словения, Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", фирмата CHARGE 2C-Newcaplda и Института за плазма и термоядрен синтез на Техническия университет (IST) в Лисабон, Португалия, който е водещата организация на проекта. Създател и координатор на проекта е д-р Елена Татарова, която е главен изследовател и ръководител на Лабораторията по плазмено инженерство на IST, Лисабон и е възпитаник на Физическия факултет на Алма матер.

На събитието присъстваха над 70 гости от Химикотехнологичния и металургичен университет, Софийския университет, Института по физика на твърдото тяло – БАН, Института по електрохимия и енергийни системи – БАН, много докторанти и студенти. Сред гостите бе и доц. д-р Б. Жеков - национално контактно лице за "Бъдещи и навлизащи технологии-FET-Open". Всички те се запознаха с лекциите, включени в програмата на информационния ден, посветен на графена и графеновите наноструктури.

Докладите бяха представени от българските участници в проекта от IST, Лисабон и от Физическия факултет на Софийския университет. Информационният ден бе открит с лекцията "Микровълнови плазми за синтез на графен" на координатора на проекта д-р Елена Татарова, в която бяха представени целите и задачите на проекта, разнообразните приложения на графена и N-графена в микроелектрониката, съхранението на енергия, композитните материали и медицината. В този проект се предлага нова високоефективна технология на базата на микровълнова плазма за производство при атмосферно налягане на изключително чист графен в индустриални количества чрез специално проектирана машина ПЕГАСУС. Микровълновата плазма е среда за ускорено производство, чрез контрол на енергийните и материални потоци, на графен и графенови наноструктури. Представени бяха експериментални резултати, потвърждаващи чистотата и качествата на получения графен.

Лекцията "Система за отлагане на въглеродни наноструктури при атмосферно налягане" на доц. Ж. Кисьовски представи разработената нова система във Физическия факултет на Алма матер за отлагане на вертикални графенови листи върху метални подложки. Прилагането на графена в електродите на суперкондензатори и батериите многократно увеличава техния капацитет и се очаква да ускори масовото използване на електромобили, като намали тяхното тегло и съкрати времето за зареждане.

Проф. М. Абрашев представи Рамановата спектроскопия и как тя се прилага за изследване структурата на графен, N-графен и вертикалните листи, получени при различни експерименти в проекта „Пегасус“. Лекцията на д-р Н. Бундалеска от Лабораторията по Плазмено инженерство на IST (Лисабон) бе посветена на плазмен метод за третиране на графен и производни наноструктури с азот с цел получаване на нови свойства на материалите. В последната лекция проф. Е Вълчева представи резултати от изследване на електричните свойства на графена, който въпреки голямата си проводимост показва неметални свойства при ниски температури.

През 2010 г. Константин Новоселов и Андре Гейм получиха Нобелова награда за физика за откриването на новия материал графен - едноатомен слой от въглеродни атоми, подредени плътно в хексагонална решетка. Само за десет години той се превърна в основен материал за приложения във високите технологии.

Участието на българските учени в производството и приложенията на графена и откриващите се възможности за нови направления във високите технологии в България бяха обсъдени на отворена дискусия след лекциите.