Организатори на събитието са специалност „Иранистика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Центърът за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа с подкрепата на посолството на Ислямска Република Иран в София, Техеранския университет, Гиланския университет, университета Косар, Иранското историческо дружество и Дружеството на приятелите на персийски език и култура в Република България.

Конференцията бе открита от проф. Иво Панов, ръководител на специалност „Иранистика“ във Факултета по класически и нови филологии. Той поздрави гостите и участниците във форума и отбеляза, че след конференциите „Иран и България в огледалото на историята“ през 2011 г. и „Иран и Балканите в огледалото на историята“ през 2013 г., „Иран и Европа в огледалото на историята“ – 2016 г., това е четвъртата поред конференция по иранистика на българска територия.

Проф. Панов посочи, че за настоящия научен форум са постъпили 120 научни доклада, от които 68 са били одобрени за печат, но до участие в конференцията научното жури, състоящо се от 9 професори, 6 доценти и 5 асистенти от четири университета, допуснало 40 от тях. Проф. Панов допълни, че заявки са пристигнали от общо 16 държави, като само от Иран те са били 22.

Ръководителят на специалността отбеляза, че в конференцията участват учени от различни университети и научни институти от България, Иран, Румъния, Сърбия, Полша, Грузия, САЩ, Англия и изрази надеждата си, че това говори за нарастването на международния авторитет на българската иранистика.

Проф. Иво Панов припомни накратко историята на специалността „Иранистика“. Той посочи, че на фона на 130-годишнината на Софийския университет, 25 години изглеждат като прощъпулник. „Но все пак този четвърт век е достатъчен да придобием самочувствието, че сме навлезли вече в дебрите на едно необятно духовно пространство, да разберем какъв тежък, но и благодарен път ни предстои“ – отбеляза ръководителят на специалността.

Той припомни, че преподаването на персийски език води началото си у нас от 1959 г., когато в Софийския университет започва изучаването на езика като факултативна дисциплина в специалност „Тюркология“, по-късно влиза и в учебните планове на други специалности, а през учебната 1991-1992 г. е открита „Персийска филология“ като втора специалност. Като редовна специалност „Иранистика“ се открива през учебната 1993-1994 г. в рамките на Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии. Оттогава Софийският университет ежегодно обявява редовен прием за студенти в специалността.

Проф. Панов се спря на дисциплините, които се изучават в специалност „Иранистика“, представи преподавателите и посочи, че днес випускници на специалността са повече от 150 дипломирани иранисти, реализиращи се в най-различни сфери на обществения живот – в Министерството на външните работи на Република България, в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната, в сферата на културата, на науката, в системата на държавната сигурност, на туризма и търговията, както и извън пределите на страната.

Проф. Панов отбеляза, че колеги от Софийския университет многократно са участвали в научни форуми у нас и в чужбина и са изнасяли свои доклади. Той не пропусна да спомене и публикациите – преводни и авторски заглавия, три от които са издадени в Ислямска Република Иран. Той припомни за първия том на „Шах-наме“ („Книга за царете“) на персийския класик Абулгасем Фердоуси, който бе отличен от Съюза на преводачите в България със специална награда за изключително високи постижения, а книгата получи Голямата годишна награда „Бронзов лъв“ 2012 на Асоциация „Българска книга“ за издание с оригинален замисъл и с приносен характер за българската култура. През 2014 г. двутомният „Българо-персийски речник“ спечели Голямата световна награда на 21-та секция на Книга на годината в областта на иранистиката, присъждана от Министерството на културата и ислямските контакти на Иран.

Гостите и участниците в научния форум бяха поздравени и от заместник-ректора на Софийския университет проф. Мария Стойчева, от декана на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова.

Посланикът на Ислямска Република Иран в България Сейед Мохаммад Джавад Расули също поздрави присъстващите в Аулата и изрази благодарността си към всички, дошли от други страни, за да участват във форума. Той отбеляза, че са се събрали в академична среда, за да почетат една култура, една от най-древните цивилизации в света. По думите му, тя е успяла да надмине всякакви географски граници и да покори най-високи културни върхове. Посланикът благодари на организаторите на конференцията и изрази надеждата си конструктивното взаимодействие и сътрудничество между иранските и българските университетски да продължава.

Посланикът завърши приветствието си с думите: „Там, където другите създават стени, вие създайте мостове“.