Стремежът на конференцията е да се отдаде почит на делото на преподавателите, създали и допринесли за издигането на най-голямото филологическо звено в български университет, като това се обвърже с представяне на съвременните тенденции в областта на филологията. Научният форум предлага възможност за представяне на изследвания в следните тематични направления: лингвистика; литературознание; език, история, култура; лингводидактика.

Тържественото откриване на събитието бе в Аулата на Ректората. Присъстваха чл.-кор. проф. дбн Румен Панков, зам.-ректор на СУ, проф. д-р Димитър Веселинов, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии, представители на деканските ръководства на различни факултети на СУ, Латифа Ахарбаш, посланик на Кралство Мароко в България, Антон Пъкурецу, посланик на Румъния в България, много студенти и преподаватели, свързали живота си с историята на Факултета по класически и нови филологии.

Празникът откри зам.-деканът на ФКНФ проф. д-р Димитър Веселинов, който направи ретроспективен анализ на историята на филологическото образование в Софийския университет.

На 1 септември 1888 г. Министерството на Просвещението публикува обявление № 5627 за откриване на Историко-филологическото отделение на Висшия педагогически курс. Откриването на Висшия педагогически курс става на 1 октомври 1888 г. Началото на курса по езикознание се поставя от проф. Александър Теодоров­ Балан, по всеобща литературна и културна история - от проф. Иван Шишманов, по френски език - от франкофона Иван Данев, по старогръцки език и литература - от извънредния преподавател Никола Михайловски и по немски език - от Иван Георгов.

Пpeз 1950 г. от Историко-филологическия факултет се отделя самостоятелен нов факултет под името Филологически факултет. Идеята за създаване на самостоятелен Факултет по класически и нови филологии се ражда в началото на 1965 година. Обособяването на Факултета като самостоятелна университетска структура става с разпореждане на Министерския съвет и заповед на Министерството на народната просвета. Определя се номенклатурата на специалностите, които обхващат следните шест филологии: "Френска филология", "Испанска филология", "Немска филология", "Английска филология", "Класическа филология" и "Ориенталистика". Името си Факултетът по западни филологии запазва до 1978 г., когато с решение на Академическия съвет от 31 май 1978 г. е преименуван във Факултет по класически и нови филологии.

„Днес Факултетът по класически и нови филологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски" със своите дванадесет катедри, двадесет специалности в образователно-квалификационната степен "бакалавър", над тридесет програми в образователно-квалификационната степен "магистър", както и с почти четиридесет изучавани чужди езика заедно с Факултета по славянски филологии са едни от най-бързо развиващите се научно-изследователски филологически центрове в България“, подчерта проф. Веселинов и добави, че това е един силен факултет с много перспективни учени, доказали и доказващи постоянно своя потенциал на национално и международно равнище.

Проф. Веселинов подчерта, че стимулирането на изследователската и публикационна дейност на студентите, докторантите, нехабилитираните и хабилитираните преподаватели е част от стратегията за поддържане на водещата роля на Факултета в областта на филологическото познание. Настоящата юбилейна конференция е поредното доказателство за творческия дух във факултета. Тематиката на докладите е представителна за изследователските търсения в отделните национални филологически центрове и показва стремеж към системност, задълбоченост и търсене на теоретико­ практическа приложимост в разработването на конкретни въпроси, каза в заключение проф. Веселинов.

Чл.-кор. проф. дбн Румен Панков

Заместник-ректорът на Софийския университет чл.-кор. проф. дбн Румен Панков прочете поздравителен адрес от името на ректора на СУ проф. дин Иван Илчев, в който се изтъква, че за пет десетилетия един от най-големите факултети в Софийския университет се е доказал като интеркултурен център, в който се строят здрави мостове и приятелски отношения с държави, достатъчно отдалечени от нас в географско отношение.

„Половин век не е голям период от време. Но това е период на неуморен труд на преподавателите и студентите на факултета. Труд, допринасящ не само за науката, но и за обществото, труд, който е над времевите и пространствени измерения. Изследванията в областта на епиграфиката и тракологията разкриват миналото на българските земи. Проучванията, посветени на съпоставянето на българския език и българската литература с езиците и литературите на други страни помагат да разберем къде се намираме в настоящето. Създаването на двуезични речници и изследванията върху чужди езици и литератури ни помагат да премахнем географските граници. Това са години, в които любопитството ви не е спирало никога, защото откривайки една истина, вие веднага се втурвате да търсите следващата“, се казва още в поздравителния адрес.

Доц. д-р Донка Мангачева прочете приветствие от проф. дфн Цветан Теофанов, декан на Факултета по класически и нови филологии. В поздравителния адрес се отбелязва, че обособяването на ФКНФ в самостоятелен факултет е по-скоро символичен акт, защото продължава да се развива под крилото на Алма матер в рамките на направление филология заедно с Факултета по славянски филологии. Отделянето през 1965 г. предоставя широко поле за разгръщане и задълбочаване на научно-изследователските и преподавателски компетентности на колегията на факултета.

„Факултетът, драги колеги, не е някаква неодушевена роботизирана машинария. Той - това сме всички ние, всеки от нас, със своята висока квалификация, култура, ерудиция, амбиция, всичко онова, което ни обединява и превръща в интелектуален елит”, се казва в поздравителния адрес на проф. Теофанов.

Доц. д-р Борис Вунчев прочете приветствие от г-жа Катя Тодорова, заместник-министър на Външните работи на Република България. В приветствието се казва, че дипломата от Факултета по класически и нови филологии на СУ е критерий за образование по най-високи стандарти. Езиците, които студентите научават и усъвършенстват, им откриват привлекателни перспективи за професионално израстване. „Чрез обучение във Вашия факултет тези млади хора се докосват до цивилизации, ценности и култури, които отварят за тях нови хоризонти, които улесняват приобщаването им към днешния глобален свят, дават им свобода на комуникация и възможност да са пълноценни участници в световните политически и културни процеси”, подчертава г-жа Тодорова.

В писмото си тя благодари за отличната подготовка на младежите, които завършват ФКНФ, за широката обща култура, която получават и за високия професионализъм на преподавателския състав. Г-жа Тодорова изтъква възможностите за професионална реализация, които стоят пред абсолвентите на факултета – в областта на многостранната дипломация, двустранните отношения, културната дипломация, в консулските отношения. В края на приветствието си г-жа Тодорова пожелава на всички преподаватели във ФКНФ здраве, вдъхновение и удовлетворение от благородния труд.

Латифа Ахарбаш

По повод празника на Факултета по класически и нови филологии бяха поднесени поздрави от Латифа Ахарбаш, посланик на Кралство Мароко в България и Антон Пъкурецу, посланик на Румъния у нас.

Антон Пъкурецу

Проф. Александър Шурбанов

Специално приветствие към колегите си поднесе и проф. Александър Шурбанов. Преподавателите и студентите от ФКНФ бяха поздравени от колегите си от Историческия факултет, Факултета по славянски филологии, Факултета по педагогика, Богословския факултет, Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Приветствия бяха поднесени и от Филологическия факултет на Югозападния факултет „Неофит Рилски“, от Съюза на българските преводачи, от Студентския съвет на ФКНФ. Ръководството на ФКНФ получи поздравителни адреси и от други български университети и институции.

Научният форум продължи работа в следните тематични направления: Езикознание, литературознание, Език, история и култура и Лингводидактика.

Програма