Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Катедри и Академичен състав / Катедри / Икономика / Публикации / Излезе от печат книгата на гл.ас. д-р Владимир Пеовски "Икономика на институциите"

   

28.08.2013

 

Гл.ас. д-р Владимир Пеовски (Стопански факултет на СУ, катедра Икономика)

Икономика на институциите

Рeзюме

В книгата е направен детайлен и системен преглед на изследвания на връзката между икономическото поведение на индивидите и институциите, които структурират техните взаимодействия. Специално внимание се отделя на методологическия аспект на тези изследвания, като се търси отговор на въпроса за характера на промените, които включването на институциите в предмета на икономическия анализ налагат на неокласическата парадигма, или за това може ли да причислим икономиката на институциите към официалната наука (т. нар. „mainstream economics”).
Предложеният текст е структуриран по следния начин:
Предмет на първата част е икономическата методология, нейното оформяне като обща тълкувателна схема, а също и промените, които тя претърпява в процеса на „отварянето” на икономиката за институционалната проблематика. Глава 1 съдържа аргументация в полза на тезата, че идентичността на икономическа наука може да бъде определена по-прецизно въз основа на специфичната й методология, от колкото от гледна точка на нейния предмет. Икономическият начин на мислене е представен като система от постулати, философски принципи и базови модели, чиито съдържания са логически взаимосвързани. В Глава 2 на основата на обща формална структура на научните теории се съпоставят изследователските програми на неокласиците, традиционните институционалисти и неоинституционалистите. Втората част съдържа икономически анализи на институции, които оформят фундамента на обществения ред и структурират всички икономически значими взаимодействия между хората. В книгата е възприета разширената трактовка на институциите, при която с това понятие се обозначават не само социалните правила, но и организациите. В Глава 3 икономическите правила се разглеждат като условие и предпоставка за установяване на собственически права. Специално внимание е отделено на използването на режимите на собственост за интернализация на външни ефекти. Сред цялото многообразие от социални организации семейството, фирмата и държавата (политическите институции) са главните институционализирани субекти на икономически взаимодействия. Глава 4 е посветена на фирмата. Тя е представена първо като субект на технологичен и пазарен избор (неокласическия подход), а след това като непазарна институция (подхода на икономиката на транзакционните разходи и на икономиката на договорите). Предмет на Глава 5 е семейството. То се разглежда като производствена единица, или социална структура на разделението на труда, а след това и в контекста на неговото демографски поведение. Очертани са и възможните перспективи пред тази институция. Глава 6 е посветена на икономически анализи на политически институции. Специално внимание е отделено на поведението на основните политически субекти (избиратели, групи с концентрирани интереси, политици, партии и бюрократи). В заключението е направен обобщаващият извод, че определящи за научната стойност и „дълголетието” на една теория (изследователска програма) са широтата на спектъра на нейното приложение и нейната „методологическа гъвкавост”, или способността й да приспособи първоначалната си тълкувателна схема към нови обекти на изследване за да отразява нарастващата сложност на обществото. От тези позиции се очертават перспективите и предизвикателствата пред икономиката на институциите, включително и пред участието й в междудисциплинарното сътрудничество.