На тържествена церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 доц. Цветан Василев, ръководител на Катедра „Класическа филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бе удостоен от държавния глава Румен Радев с Почетен знак на президента.
Доц. Василев получи отличието за своята основна роля в превеждането на български език на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, както и за академичен принос към развитието на българската наука и съхраняването на културно-историческото наследство на нацията.
„Петър Богдан е безспорен феномен на своето време и заслужено заема почетно място в пантеона на великите българи“, посочи държавният глава и определи събитието като особено важно за националната ни памет, себепознанието и самочувствието ни като нация. По думите на държавния глава, благодарение на заслугите на откривателя на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева и нейния екип, преводача и изследовател доц. д-р Цветан Василев и покойния историк проф. Божидар Димитров, забравата никога вече няма да покрие неговия труд.
Роден и починал в Чипровци, Петър Богдан е ярък представител на плеяда заслужили български католически дейци от 17 век, чиято активна дейност в тъмните години на османското владичество остава открит прозорец към достиженията на европейската мисъл, отбеляза президентът. Той открои завършилия престижен университет в Рим Петър Богдан като ерудиран духовник и интелектуалец, високо просветен общественик, патриот и вещ дипломат. „През целия си живот той активно гради мостове към Европа в търсене на път за освобождението на България и ревностно отстоява честта на Отечеството“, подчерта президентът и цитира думите на Петър Богдан, че „защитата на честта, още повече тази на Родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени“. По думите на Румен Радев има особена символика във факта, че три века и половина по-късно наскоро откритото произведение на Петър Богдан, този пръв софийски католически архиепископ, пристига отново в София, в сърцето на българската държавност.
„За древността на бащината земя и за българските дела“ е високоинтелектуален труд със силни универсални общочовешки послания за свобода и достойнство“, подчерта президентът и прикани всички българи да се докоснат до изключителния текст не само заради неговата висока научна и културна стойност, а като свидетелство за дълбоките ни корени. „Подобно на Паисиевата история, това произведение, написано около век преди нея, ни напомня, че в онази епоха тук не е било просто едно безлично и примирено време, тук блестят най-светлите умове, част от елита на Европа, превърнали се в духовни светилници за своите сънародници“, посочи Румен Радев. Той изрази увереност, че все по-често ще намираме поводи да се докосваме до забележителния принос на Петър Богдан към християнството, отечеството и националната ни памет и както самият той казва „не подобава да щадим усилия за общото благо, както и за прославата на бащината земя“.
Снимка: Прессекретариат на президента
В благодарственото си слово доц. Цветан Василев отбеляза, че значението на този текст се е разкривало пред него в продължение на три години, докато го е превеждал. Той изрази надеждата си с общи усилия на държавата, на българските културни институции, на българските учени, тези усилия за издирване, популяризиране на оригинални български ръкописни паметници, документи да продължи успешно, защото само заедно, както казва и самият Петър Богдан, можем да успяваме в това общонародно дело и то е преди всичко любовта към Отечеството.
Ръкописът на Петър Богдан започва с цитат от Марк Тулий Цицерон, който гласи: „Скъпи са децата, скъпи са родителите, скъпо е семейството, скъпи са приятелите, но Родината е тази, която обхваща любовта на всички към всичко. Кой добър граждани, при това положение, би се поколебал да даде живота си за Родината, стига да бъде полезен“, каза още доц. Цветан Василев.
По-рано през деня в Гербовата зала на президентската институция бе представена репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е първият исторически трактат, посветен на България. Трудът, написан на латински език от Петър Богдан и завършен около 1667 г., е един от най-ценните български писмени паметници. В рамките на 200 страници, ръкописът разглежда християнското минало и настояще на българските земи и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество. Дълго време в научните среди се смята, че трактатът е загубен във времето и до нас не е достигнал негов екземпляр. През 70-те години на миналия век проф. Божидар Димитров открива единични страници от негов редактиран препис в библиотеката на Ватикана. Единственият, известен до момента екземпляр, е издирен от проф. д-р Лилия Илиева през 2017 г. Той е част от богатата колекция на маркиз Кампори, завещана на Библиотека „Естенси Университария“ в гр. Модена, където се съхранява от 1887 г. до днес.
На 21 май 2024 г. от 18.00 часа в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките ще бъде представена репродукцията на историческия труд на Петър Богдан. Събитието се посвещава на 155 години Българска академия на науките и 145 години Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е под патронажа на държавния глава. Представянето на ръкописа се съпътства от две изложби – „За древността на бащината земя и за българските дела“ и „Католиците в България XVII -XX в.“. Трактатът и изложбите ще могат да бъдат видени в Централна зала на Националния археологически музей от 22 май до 22 септември 2024 г.