Семинарът е организиран в рамките на два научни проекта, финансирани в Софийския университет. Проектът „Българският език в държавните институции и в публичното пространство“ е финансиран от ФНИ на МОН с Договор № КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г. и е с ръководител доц. д-р Владислав Миланов. Вторият проект е на тема „Текст и действителност. Действителност и текст“ и е финансиран в рамките на проекта SUMMIT на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, научен ръководител е проф. д-р Надежда Сталянова. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

На дискусионната среща присъстваха деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, д-р Цветослава Гълъбова, доц. д-р Мария Димитрова, д-р Стоянов от Клиниката по нервни болести на УМБАЛСМ „Пирогов“, д-р Ани Владимирова, проф. дфн Юлиана Стоянова и други специалисти. Присъстваха и студенти от няколко специалности на Софийския университет – „Българска филология“, „Философия“, Право“, „Медицина“, от няколко магистърски програми на Факултета по славянски филологии.

По време на дискусията е планирано да бъдат коментирани и актуални въпроси, свързани с превенцията срещу деменцията.

В дискусионния семинар са включени изказвания на невролози, неврохирурзи, психиатри, психолози, психолингвисти, логопеди и езиковеди. Идеята е да бъдат обединени усилията на специалистите и с оглед на съвременната наука и в двете направления (медицина и лингвистика) да се предложат работещи решения за възстановяването на речевите способности на болните хора, както и да се разработят практически съвети за техните близки, които са основен фактор при превъзмогването на проблемите.

Събитието бе открито от доц. д-р Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии, който приветства присъстващите и заяви, че в семинара си подават ръка две от фундаменталните науки в света на безграничното знание: медицината, натоварена с най-тежката задача, пред която е изправено човечеството от векове насам – да се бори всеки ден за здравето и живота на човека, и филологията, която е призвана като наука да мисли за говорещия човек в контекста на един все по-сложен за общуване свят.

„Този дискусионен семинар е важен днес повече от всякога не за да покаже колко напред стига научното мислене в грижата си за човека и за човечеството, в грижата за неговото здраве и неговата реч. Не. Науките се развиват и това движи света напред; приспособява го към новите предизвикателства на времето, които за науки като физиката и химията изглеждат по-ясно подредени, но за хуманитаристиката и за медицината – всеки ден поставя нови изпитания. Защото сложният свят води със себе си всички усложнения, които изграждат, но и често разрушават човека и човешкото“, каза още доц. Миланов. Той допълни, че идеята на срещата е да се постави началото на поредица от разговори, в които център ще бъде грижата за пострадалия от тежки болести човек, при когото е нарушена освен всичко друго жизнено важната функция да общува – да ни каже дали иска вода, да ни каже какво го боли.

Доц. Миланов посочи, че всички знаем, че без речта човекът живее трудно и затова науките трябва да бъдат в непрекъснат диалог.

„Неврологията и неврохирургията опознават все по-дълбоко човешкия мозък на центровете, които поддържат човешката реч. Лингвистиката и психолингвистиката пък достигат все по-далече в разработването на упражнения, с които помагат на човека да проговори“, допълни още доц. Миланов.

Проф. Амелия Личева благодари на всички участници и на доц. Владислав Миланов и на проф. Надежда Сталянова, които организират подобни събития, които са важни не само за факултета и университета, а изобщо за средата, за това, което се случва у нас. Тя обърна внимание върху интердисциплинарните подходи в днешния свят. „Все повече си даваме сметка за това колко е важно да осъществяваме този диалог между науките, между различните зони в сферата на хуманитаристиката и на природните науки най-вече. Една подобна кръгла маса показва наистина, че има смисъл от такъв диалог“, посочи проф. Личева и разказа накратко за работата със студентите в сферата на превода на медицинска литература и сътрудничеството им с действащи лекари. Тя обърна внимание, че от своя страна лингвистите се стремят да помагат и на самите лекари да развиват своите комуникационни умения, защото днешната медицина освен всичко друго, трябва да бъде изключително обърната към пациента и да може по един достъпен за него начин да му представи това, което му предстои.

Проф. Личева акцентира и за смисъла, за полезността на тяхната обща работа и заяви, че чрез такъв диалог, чрез изграждането на някакви конкретни решения, с които да се помогне на пострадалите, на болните и на техните близки. Накрая деканът на Факултета по славянски филологии изрази надеждата си след тази първа среща от тук нататък да бъде изградена работна атмосфера, която да доведе до практически успехи.

Проф. Надежда Сталянова от катедрата по български език на Факултета по славянски филологии, съорганизатор на събитието, също отправи своя поздрав и изрази задоволството си, че на събитието присъстват освен уважавани специалисти и студенти. Тя обърна внимание на научната работа по проектите и заяви, че лингвистите не работят самостоятелно, а са като парченце от мозайката, която обединява всички науки, представители на които присъстват в залата. Накрая проф. Сталянова изрази надеждата си срещата да е ползотворна и пожела успех на всички.

Дискусионният форум продължи с представяне на специалистите от различните области и техния опит по темата.