Начало / Новини / Новини и събития / Акад. Мишел Зенк бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Акад. Мишел Зенк бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония в Аулата в Ректората проф. Мишел Зенк, член на Френската академия, бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии.

Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Мадлен Данова откри събитието, като поздрави присъстващите с „Добре дошли“ и отбеляза, че церемонията е част от събитията, отбелязващи 100-годишнината на специалност „Френска филология. Тя представи накратко акад. Зенк.

1-1

„Избирането на Мишел Зенк на място 37 във Френската академия на 14 декември 2017 г. увенчава една забележителна кариера. Благодарение на баща си - професор по германистика, Мишел Зенк открива немската филологическа традиция, чиято еталонна стриктност остава образец за него. Лауреат на националния конкурс по класическа литература за преподаватели в средното и висшето образование, защитил (държавен) докторат през 1975 г., той става професор в Университета в Тулуза, след това в Сорбоната, преди да заеме през 1994 г. Катедрата по литератури на средновековна Франция в Колеж дьо Франс, където в продължение на 12 години изпълнява и функцията на заместник-председател на Общото събрание на професорите“, започна словото си проф. Мадлен Данова и припомни, че след като през 2000 г. е избран за член на Академията за надписи и художествена проза, а през 2012 г. Мишел Зенк става постоянен секретар на тази престижна институция.

1-2

Деканът на Факултета по класически филологии изтъкна, че международната репутация на акад. Зенк е подкрепена от чуждестранните академии, които го избират за свой член. Трудовете му са многократно превеждани, а Мишел Зенк изнася лекции из цял свят. Той е гост-професор в университетите Йейл, Бъркли, Констанц, Джон Хопкинс, Рим, Неапол, Женева и е представлявал френската литература в Съединените щати, Полша, Италия, Япония, както и тук, в София.

Невъзможно е да се изброят всички отличия, с които е удостоен: Командор на ордена „Академични палми“, ордена за изкуство и литература и Националния орден за заслуги, Велик офицер на ордена на Почетния легион, той също така е удостоен с дискретния, но не по-малко значим „Златен клематис“ на Академията на поетическите флоралии в Тулуза“, изтъкна проф. Данова.

22

Тя акцентира и върху романите на Мишел Зенк. По думите й в тях понякога са скрито втъкани лични спомени или недоловими автопортрети, също вземат за свой предмет средновековната традиция, която филологът пренаписва, за да я предаде по-успешно, подобно на поетите от Средновековието. „Жонгльорът от „Нотр-Дам“, Третината любов, Деодат или прозрачността: толкова много литературни метаморфози на средновековната ерудиция, която Мишел Зенк не само е овладял, а и е превърнал в модус на връзката си със света“, каза още проф. Данова.

В своето слово деканът на Факултета по класически и нови филологии обърна внимание и на научното творчество на Мишел Зенк. По думите й то е толкова внушително и многообразно, че би било трудно да се определи кой от неговите трудове изразява най-цялостно неговата оригиналност.

1-4

Проф. Данова припомни, че през 2007 г. Мишел Зeнк е удостоен с бележитата награда „Балзан“ за фундаментален принос в разбирането на френската и окситанската литература от Средновековието, които са определящ етап от изграждането на съвременната европейска литература; за новаторското му тълкуване на връзката между средновековната и съвременната литература; за пионерското му дело за връщането на средновековната литература в лоното на френската и европейската културна традиция. Трудовете на Мишел Зенк илюстрират тези три основни насоки.

1-3

Като един от директорите (заедно с Женвиев Азнор) на списанието за романска филология Romania между 1999 и 2012 г. той подготвя стриктни издания на Аполоний Тирски и на събраните съчинения на Рютбьоф, като с тях не само предоставя на читателите две фундаментални произведения на средновековната литература, но и установява нов подход във филологията, при който прецизността на екдотиката става достъпна за масовия читател чрез изяществото на превода и богатството на критическия апарат.

Мишел Зенк е пренесъл духа от тези две творби в цялата серия „Готическа литература“ - първата поредица от средновековни текстове, преведени на съвременен френски език, която той основава. Особено забележителна е книжката, малка по обем, но голяма по обхват, публикувана на основата на радиопредаването „Добре дошли в Средновековието“ и преведена на български език от професор Стоян Атанасов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и неотдавна излязлата книга „Тристан и Изолда. Лек за любовта“. Заглавието на книгата му от 2017 г. „Смирението, Средновековието и ние“ красноречиво свидетелства за постоянството, с което Мишел Зенк изгражда жива връзка между средновековната литература и днешния читател, днешния човек“, изтъкна проф. Данова.

1-6

Тя обърна внимание, че субективността е едно от централните понятия в творчеството на Мишел Зенк, който още през 1985 г. й посвещава труда си Литературната субективност. Около века на Свети Луи. В него той разглежда възникването и развитието през XIII век на нов начин на писане, който възприема индивидуализирането на авторския поглед към света. Този частен поглед поражда нови положения в поетическото творчество, насърчава възхода на някои жанрове като сказа (dit), привилегировано място за представяне на аза, и съвпада с истинското начало на това, което може да се нарече „френска литература“.

Проф. Данова заяви, че тази литература, чиито първи агиографски прояви са литургични, а впоследствие апологетични с епическите песни, и която най-често е дело на клирици, може да бъде разбрана само „в хоризонта на своята вяра“. Ето защо връзките между литературата и нейния духовен контекст преминават през цялото творчество на Мишел Зенк, който посвещава още докторската си дисертация на проповядването на романски език преди 1300 година. През 2000 г. Мишел Зенк събира в едно издание поредица от статии със същата насоченост под заглавието: Гласовете на съвестта: Словото на поета и словото Божие в средновековната литература. През 2003 г. в труда си Поезия и покръстване през Средновековието Мишел Зенк осъществява внушително проучване, в което представя средновековната литература, от началото й до последните векове на Средновековието, чрез връзките й с вярата, която я подкрепя. По думите на декана на Факултета по класически и нови филологии той показва, че няма основания религиозната поезия от онова време да се отделя от нерелигиозната, тъй като цялата литература е пропита от християнското съзнание, дори когато се разграничава от него. Този труд обаче не се увлича в систематизиране на разсъжденията, а се гради върху грижливо анализирани казуси: всяка поетическа разработка се разглежда през призмата на своята християнска памет, изследвана в цялата палитра на нюансите и тънкостите си. Тази християнска археология на френската литература е последвана от друго произведение, този път посветено на християнското изобразяване на природата, без аналогия с това, което Русо прави през XVIII век: Природа и поезия през Средновековието. Образец и глас на поета, природата, която се разкрива в средновековната литература, е плод не толкова на наблюдението, колкото на една богословска мисъл, която я разглежда преди всичко като проява на Бога. Затова тя е постоянната подкрепа на поета, чрез която той търси и определя своето място в света, но и своя творчески почерк.

Накрая проф. Мадлен Данова посочи, че трудовете на Мишел Зенк винаги са написани на ясен език, винаги предлагат ново и изключително проницателно виждане за литературата, което анализират с безспорни доказателства, и никога не отстъпват пред стадния ефект или изкушението на специализирания език. Ето защо, въпреки изключителната си ерудиция и задълбоченост на мисълта, те винаги остават четени от широката публика, която г-н Зенк винаги се е стремил.

Текстът, прочетен от проф. Данова е съставен от Валери Фасьор, 25 февруари 2023 г. Превод от френски език: Весела Генова

1-8

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков удостои акад. Мишел Зенк с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

Проф. Зенк отбеляза, че почетната степен „доктор хонорис кауза“ винаги е изключително голяма чест и поражда у онзи, на когото е присъдена, основателна гордост и радост – гордост от признанието и уважението, получени вън от малката му професионална и национална сфера. „Радост от усещането за действителна универсална общност на духа и знанието отвъд националните, езиковите или цивилизационните граници. Лауреатът изпитва тези чувства, тъй като един престижен университет, който би имал всички основания изобщо да не го отличава - по простата причина, че той дори не говори езика на неговата страна, не може да следва дори един цикъл лекции в него, а и никога не е учил в него - го признава за един от своите, като му присъжда най-високото си звание“, каза проф. Зенк.

1-9

Той отбеляза, че днес усеща тази гордост и тази радост по-силно, отколкото би могъл да ги изрази и може би в много по-голяма степен, отколкото от други почетни докторати в други университети, защото има специални основания затова. По думите му астрофизикът или онкологът биха могли да получат почетна докторска степен от всеки голям университет по света, тъй като всички големи университети имат факултети по астрофизика или по онкология. Но средновековната френска, окситанска или дори латинска литература не се изучава във всички университети по света. Той изрази голямото си вълнение, че тези изследвания са жизнени в университет, който е можел да се откаже от тях, ако с френската култура не го свързваше дълга традиция: „София е славянски и византийски град, православен, а не римски, гръцки дори в името си, а не латински, и колко признателна може да му бъде Франция, че не я е забравил! И колко съм развълнуван в този момент от честта, която тя ми оказва!“.

1-10

Проф. Зенк изтъкна, че от своя дългогодишен опит знае до каква степен френският език е жизнен в Софийския университет и колко блестящи са преподавателите, които работят в него: „Превъзходството на Софийския университет не е просто ласкателно и за него, и за мен, а качеството на преподаването на френския в него не ласкае някакъв мой националистически рефлекс“. Той посочи, че заличаването на френския език по света го тревожи, но не толкова, колкото заличаването на миналото. Той изтъкна, че представлява тук именно миналото на френската литература, вековете на нейния първи разцвет на френски и окситански, но и на латински език, който е майчиният език на тази литература и е част от нея. Според него това минало е застрашено - не само на френския, но и на всички езици, всички литератури, всички цивилизации. „Съхраняването - в университетите и в образованието като цяло, по целия свят,- на дисциплини, които не изглеждат „от определящо значение“ и които биват пожертвани първи, или още по-зле, които изглеждат вредни и които хората искат да премахнат, тяхното съхраняване е жизненоважно“, каза проф. Зенк и посочи кои са тези дисциплини. Застрашени според него са всички изследвания, които се основават в историята, но не самата история в нейната цялост. Историята се толерира, когато изучава цивилизации, които, често съвсем неоснователно, изглеждат напълно унищожени и откъснати от нашата: пирамидите и фараоните очароват невежите по начин, който им се струва безобиден, посочи проф. Зенк и допълни, че веднага щом ясно доловим приемственост между себе си и миналото, доминиращата мисъл властно ни призовава да не го опознаваме, а да съдим за него, прилагайки пряко нашите ценности, без да се опитваме да разберем неговите. „С други думи, днес над историческия метод тегне заплаха от забрана, а понякога и от наказателни санкции. Заличаваме изцяло миналото и така не ни се налага да си даваме сметка, че нашите възгледи и ценности често са възникнали съвсем неотдавна, а следователно са призвани да се променят и може би е неразумно да се обявява краят на историята“, каза проф. Зенк.

23

Според него това отношение поставя в особено деликатно положение литературния историк и критик, защото, за разлика от чистия исторически документ и когато не я разглеждаме само като такава, литературната творба приканва към някаква форма на приобщаване. Проф. Зенк попита защо да четем стихове и разкази от далечното минало, ако не ги разбираме, ако ни отегчават и не пробуждат нищо в умовете и сърцата ни? „Ако ги четем, то е, защото ни вълнуват, интригуват ни, стимулират мисленето ни. Ние обаче ги тълкуваме погрешно. Неспособни сме на друго, освен непрекъснато да изопачаваме смисъла им. Те не са писани за нас, а са съчинявани преди толкова много време от автори, които дори не са можели да си представят нашето съществуване. Така че трябва да открием и да разберем техния свят, преди да ги препрочитаме. И тогава става чудо!“, каза проф. Зенк и посочи, че измамното удоволствие, което бяхме изпитали при простодушния си първи прочит, не е изчезнало. Продължаваме да го изпитваме, но по-силно, по-жизнено, по-интелигентно. С право разпознавахме себе си в тези стихове, но не по причините, за които си мислехме. Откриваме тези толкова далечни автори като едновременно по-различни и по-близки до нас, отколкото сме си представяли.

В словото си той отбеляза, че това, което е валидно за произведенията, отдалечени във времето, е валидно и за произведенията, отдалечени в пространството. „Ние постоянно говорим за многообразие, престорено се побратимяваме с цялата земя, а не сме в състояние да се поставим на мястото на нашите предци. Още по-зле, бихме се почувствали опозорени да го направим. Затова смятам за важно и достойно за възхищение, че Софийският университет е избрал да отличи един професор по литература на Средновековието, който и да е той, дори това да съм аз“, каза проф. Зенк и изтъкна, че ясно осъзнава и една допълнителна отговорност, тъй като е приобщен към честването на стогодишнината на специалността „Френска филология“ в Софийския университет.

„Колкото и да съм стар, спомените ми не ме връщат цял век назад. Но още щом станах на възраст, на която вече донякъде разбирах разговорите около мен, т.е. преди около седемдесет и пет години, разбрах, че близките отношения с България са най-естественото нещо на света“, каза проф. Зенк и разказа за личните си срещи с България и за човека, разкрил пред него България - Стоян Атанасов, като се върна в спомените си назад в годините.

1-11

Проф. Зенк отбеляза, че Стоян Атанасов не е единствената му връзка с България. „Когато бях избран за професор в Сорбоната, където дойдох, след като повече от десет години бях професор в университета в Тулуза, най- блестяща и усърдна сред студентите в моя семинар беше една млада българка, Весела Генова, която днес е все така млада и присъства в тази зала. Нейното внимание и приятелство ме съпътстват вече тридесет и пет години“, подчерта той.

В благодарственото си слово той обърна внимание на чувството си за близост към България.

Накрая той зададе въпроса заслужена ли е тази почетна докторска степен? „Съзнателно не си задавам този въпрос. Моят професор по философия ни казваше, че, слава Богу, ние не трябва да съдим себе си, тъй като другите го правят много успешно вместо нас. Не мога обаче да не отбележа, че почестите водят до нови почести и първите, получени може би случайно, след това предизвикват все нови и нови, така че накрая можем да забравим коя е първопричината за тях и дали някога е съществувала. Което все пак е по-добре, отколкото в крайна сметка да повярваме, че тези почести ни се дължат“, каза проф. Зенк и подчерта, че това не изключва пълноценната радост от тях и осъзнаването на тяхната ценност. „Именно това изпитвам сега, когато ме приемате като един от Вас и ми позволявате да изживея това академично честване“, каза още той и искрено благодари.

Цялото слово на акад. Мишел Зенк може да бъде прочетено тук .

1-12

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":