Защо "Религия и публичност : интердисциплинарни подходи"?

Разположена на кръстопътя между мюсюлманския Близък изток и Западна Европа, след своето приемане в Европейския съюз България се оказва въвлечена в нов тип, непознати досега мрежи от транснационални отношения, дискурси и влияния, в които влиянието на "публичната религия" – предимно християнството, исляма и т.нар. нови религиозни движения – ще става все по-видимо. В глобален план най-силно изразени са възраждането на исляма и мощната вълна на развилия се върху протестантска основа евангелизъм. В България обаче масовото навлизане на религиозни емисари от различни деноминации не доведе до създаване на "свободен пазар" на религиите. Напротив – наблюдава се по-скоро тенденция на завръщане към традиционните религиозни изповедания, което прави изследването на тяхното участие в публичността още по-наложително.

Както в почти целия източноевропейски регион, в България се налага преодоляването на някои конвенционални теории за модернизацията и секуларизацията. Те все още доминират в отделни дисциплинарни академични сфери у нас, където се изповядва схващането, че религията е част от една идейна надстройка, която е осъдена да изчезне заедно със социалните и икономически формации, които стоят в основата ѝ. Така всъщност – подобно на други "преломни идеи" от миналото – съдържащите се в теориите за модернизацията тези за наличието на "неизбежни" процеси, свързани с "развитието", се оказват пречка за разбирането на религиозните общности.

Тезите за съществуване на характерни за българската социална среда добросъседски отношения между християни и мюсюлмани, обозначавани като "комшулук", както и шумно прокламираният "български етнически модел", също се нуждаят от преосмисляне. Освен че са спорни от академична гледна точка, те не разполагат с необходимия потенциал за изграждането на реални политики, върху които да се основава една последователна българска стратегия за управление на различията, произтичащи от религиозната принадлежност. Вместо това официалните послания в публичната сфера хаотично се движат между либерален универсализъм и мултикултуралистки инклузивизъм. Ето защо е необходима нова концептуализация, нов сравнителен подход и нова интердисциплинарна методология за изследването на този проблем.

Методи

Методите на проекта са иновативни във фундаментално-изследователска и емпирична плоскост, като се простират от похвати на историята, културната антропология и политическата философия до социологията и етнологията. Проектът е свързан със сравнителен подход и открояването на нови, неизследвани контексти в синхрония и диахрония – от България през Гърция до Русия. Съобразно своите цели и научни задачи проектът бе осъществен посредством дейности с изследователска и образователна насоченост. В резултат на изследването, както и на последвали го научни дейности, бе публикувана колективна книга в академичното издателство "Брил".