Университетското географско образование в България води началото си от 1898 г., когато в Историко-филологическия факултет се създава катедра по география и етнография. Днес обучението по география се осъществява от преподаватели от пет катедри.
Бакалавърското обучение има продължителност 8 семестъра (4 учебни години) и целта му е подготовката на широкообразовани специалисти в областта на географията. Заедно с това студентите могат да получат педагогическа правоспособност, което им дава възможност да работят в системата на средното образование в страната.
От учебната 2001-2002 г. в Геолого-географския факултет започва обучение по специалност География, магистърска степен. Кандидатите за магистърско обучение се класират по документи, като балът се формира от оценката от държавния изпит или защитата на дипломна работа и средния успех от всички семестриални изпити. Записването на класираните студенти става до 1 октомври.
Магистърското обучение е тясно специализирано и се провежда по профили. Изборът на съответен профил се извършва още при записването на кандидатите, които подреждат профилите в зависимост от своите предпочитания. Профилите в магистърското обучение са:
- географски информационни системи (ГИС) и картография;
- геоморфология;
- управление на хидроклиматичните ресурси;
- физическа география и ландшафтна екология;
- регионална и политическа география;
- регионално развитие и управление;
- управление на човешките ресурси;
- гражданска регистрация и административно обслужване;
- географско образование.
Продължителността на магистърското обучение е 3 семестъра по 15 седмици. Образователно-квалификационна степен Магистър по география се придобива след успешно положени семестриални изпити и защита на дипломна работа.