Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / FEBA TV - видео новини / Видео-новини и медийни участия / Интервю с доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ в БГ наука

   

13.09.2021

 

Списание Българска наука (БГ наука) проведе интервю с доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Копие-на-Снимки-Интервюта-100-лица-6

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания...

Времето ми в Стопанския факултет е разделено между административна работа, стратегиране, нетуъркинг, преподаване и научни изследвания.

Като декан на Стопанския факултет и ръководител на катедра работя за сплотяването на екипа към общи цели и създаването на подходящи условия, в които всеки изследовател и преподавател да реализира възможно най-голяма част от потенциала си. Нашият общ стремеж е да сме водещи изследователи и преподаватели по Икономика (което се оценява чрез първото ни място в рейтинга на МОН) и да работим за синергии в национален и международен план с партньорски университети, компании, институции и неправителствени организации. Стопанският факултет постепенно се позиционира като важен партньор за съвместните изследователски центрове на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, както и ключови европейски компании като Тотал, Атос, Шварц груп и други.

В момента ръководя проекта SCHOLARNET.eu, финансиран от програмата на МОН „Европейски научни мрежи“ – в рамките на 24 месеца работим за повишаване на изследователския и преподавателския капацитет на Стопанския факултет с помощта на два партньорски университета – FAU (Германия) и UVSQ, Paris-Saclay (Франция). Чрез този проект подпомогнахме много докторанти и наши колеги-преподаватели да публикуват в списания и конференции, включени в световните бази Scopus и Web of Science. Надявам се, че скоро в проекта ще се включат и представители на компании, които работят в две или три от държавите, от които са университетите в консорциума.

Другият ключов проект, в чието управление участвам, е Transform4Europe – част от инициативата за европейски университетски алианси. В него участват седем европейски университета: Университета на Саарланд (Германия), Университета в Аликанте (Испания), Естонската художествена академия, Университета на Силезия в Катовице (Полша), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (България), Университета в Триест (Италия) и Университета „Витаутас Магнус“ в Каунас (Литва). Визията на Т4Е и мисията на Алианса изискват трансформация от самите университети и начина на сътрудничеството помежду им. Чрез поредица от трансформационни задачи и дейности Алиансът цели да създаде устойчив модел на Европейски университет със съвместно ръководство и структури на обслужване.

Като изследовател и преподавател, съвместно с колеги от Катедра „Икономика и управление по отрасли“, участваме в научноизследователски проекти и създаваме учебни програми за енергетика и климат, устойчиви финанси, модели за отговорно и устойчиво управление и други свързани теми.

С колегите ми от Стопанския факултет се опитваме и да търсим повече синергия с останалите факултети в СУ „Св. Климент Охридски“. Например, обсъждаме съвместни инициативи и програми с Физическия факултет и с декана проф. Райновски организираме срещи между нашите колеги. С Факултета по науки за образованието и изкуствата стартираме съвместна магистърска програма по Музикален артмениджмънт. С Геолого-географския факултет и SAP България създадохме съвместен „Национален университетски център SAP Next-Gen“ за образователни и научни инициативи. А с Юридическия факултет създадохме преди няколко години Югоизточноевропейски институт по право, икономика и интелектуална собственост.

 

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моите изследвания са свързани с управлението и развитието на енергийните пазари, регулирането на електроенергийни и газови компании, климатичните регулации за енергетиката и сигурността на енергийните доставки.

Енергийният отрасъл е един от най-динамично развиващите се през последните две десетилетия, като трансформацията му е свързана с климатичните предизвикателства и мерките за справянето с тях, както и с въвеждането на правила за конкурентна търговия в рамките на Европейския съюз.

Надявам се, че с изследванията ни (моите и на колегите от Стопанския факултет) в тази област допринасяме за по-добро разбиране на икономическите процеси, обществените разходи, настоящите и бъдещите предизвикателства, свързани с тези процеси. С преподавателската ни дейност и с програмите, които развиваме (не само в ОКС Магистър и ОНС Доктор, но и като следдипломни квалификации) работим за изграждането на ново поколение специалисти, които да са подготвени да работят в енергийния сектор при тази динамична среда, както и за укрепването на нови позиции като мениджъри „Устойчивост“ в бизнеса – там, където предстои да се взимат все повече решения, свързани с изпълнението и отчитането на Целите за устойчиво развитие.

 

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Може би най-краткият отговор е „любознателността“. Винаги съм искал да разбера повече за механизмите (не само социалните, но и природните), по които е устроен нашият свят. И явно още не съм се наситил от това, което съм научил, защото колкото повече узнаваме за света, толкова повече въпроси си задаваме за него.

Може да се каже и че е донякъде семейна черта – дете съм на музиканти, които дълги години преподаваха в Музикалната академия. Като малък обикалях по коридорите на Консерваторията – слушал съм репетиции на студенти, техни концерти, понякога съм бил на лекции. Като дете съжалявах, че нямам таланта на родителите си, за да бъда музикант като тях. Но впоследствие, стъпка по стъпка, при това доста неусетно, тръгнах по техния път като университетски преподавател. Съдбата си знае работата.

 

В момента работя върху...

В момента работя най-вече като фасилитатор на процесите, които се случват в нашата катедра и нашия факултет – както вече казах, целта ми е институцията ни като цяло, както и всеки един от нас в Стопанския факултет, да реализира възможно най-много от идеите и проектите си. Мисля, че с проектите, инициативите, научните ни изследвания и непрекъснатото развитие на учебните ни програми (ОКС Бакалавър и Магистър, ОНС Доктор и следдипломни квалификации), както и с партньорствата ни, успяваме да се доближим до тази цел.

Основен фокус на всичките ни инициативи и проекти е да повишим международната разпознаваемост на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като водеща изследователска и академична институция в Югоизточна Европа и като равностоен партньор на останалите икономически и бизнес университети по света. Успяваме да привличаме чуждестранни студенти и докторанти от над 20 страни. Наши възпитаници са дипломати и изпълнителни директори на компании в България и по света, а така също и университетски преподаватели и декани на факултети в чуждестранни университети.

 

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Голяма част от трудностите са свързани с бавните промени. Университетите са консервативни институции, особено големите. Висшето образование като цяло е консервативно. Но това може да бъде и възможност – за тези, които знаят какви промени да инициират и как да катализират процесите за тяхното случване.

През повечето от годините на прехода, включително до съвсем скоро, университетските преподаватели нямаха нормални базови доходи, което доведе до нисък интерес и слаба конкуренция при реализация в тази сфера. Надявам се, че с последните промени, както и с възможностите за научни проекти, мобилност и други международни инициативи тази тенденция вече е обърната. Виждаме все повече примери, включително в нашия факултет – по програмата „Петър Берон и НИЕ“ на ФНИ, когато млади изследователи се завръщат от водещи западни университети в своята Алма Матер и влагат всичко научено, за да ни изведат на по-предни позиции.

Изследователските теми все още са твърде локални, но съм убеден, че след 5 години ще имаме много повече статии и книги върху европейски и световни проблеми, а не само върху България.

Необходимо е още малко, за да „изравним“ базовите условия с университетите в останалите развити страни – научната инфраструктура. Немалко от проблемите на изследователите са „битови“, свързани с остарелия сграден фонд, липсата на целеви средства за нови университетски и изследователски центрове, липсата на професионален фасилити мениджмънт във висшето образование и науката. Ако първите грижи на преподавателя и изследователя всеки ден са дали работното му място е чисто, безопасно, добре отоплено/охладено и оборудвано, е необходима много силна самодисциплина (и донякъде непукизъм), за да пренебрегнеш всичко това и да се съсредоточиш върху основната си дейност. Нашият факултет е привилегирован, защото работим с водещи компании, които непрекъснато ни помагат за ремонт и оборудване на зали, с дарения и др., но не всички факултети и университети се радват на същото внимание. Длъжници в това отношение са и държавата, и отговорният бизнес – те трябва да погледнат по-сериозно на условията на труд в науката и висшето образование.

 

Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трудно е да се правят генерализации, но аз вече засегнах една болна тема – материалната база. Това е нещо, което трябва да се промени коренно и то час по-скоро. Темата с базовите заплати също засегнах по-рано – националните минимални заплати са добро начало, но трябва да се направят и следващите стъпки.

От гледна точка на финансирането – в нашия факултет възприехме подход, при който вместо да се финансират много на брой малки изследователски проекти, избираме 2-3, които имат най-голям потенциал. Това е друг принцип, който може да се приложи – например при влагането на средства от националния бюджет.

Определено би било добре и да се формират по-големи национални университети (консорциуми), които с по-големия си общ ресурс да се борят за по-добро място в европейската и световната научна общност.

 

Знаете ли че... (малко известен и интересен факт за специалността):

…България изпълнява европейската цел за възобновяема енергия в крайното енергийно потребление основно с изгаряне на „биомаса“, т.е. с дърва за горене в сектора на домакинствата?

 

В свободното си време обичам да (хоби, спорт):

Издавам две списания – „Ютилитис“ и „Фасилитис“. В по-общ план, с тях помагам за създаването и поддържането на професионалисти, които да обменят знания и опит в различни формати – публикации, обучения, семинари и конференции.