Начало / Новини / Новини и събития / Софийският университет „Свети Климент Охридски“ отбеляза патронния си празник

   
Софийският университет „Свети Климент Охридски“ отбеляза патронния си празник

В тази трудна година не бе възможно Софийският университет да проведе традиционното академично тържество по познатия начин с шествие и голямо събиране в Аулата на Ректората, с което всяка година на 25 ноември академичната общност отдава почит към патрона Свети Климент Охридски.

Празникът започна в академичния параклис „Св. Климент Охридски" на Богословския факултет, където с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит бе отслужена тържествена света Литургия от ставрофорен иконом Михаил Михайлов, докторант към Богословския факултет, и доц. д-р дякон Иван Иванов, преподавател по Литургика.

111-300
112-300

Ректорското ръководство и Студентският съвет поднесоха венци на паметника на свети Климент Охридски. Цветя поднесе и ръководството на Богословския факултет.

Ректорът проф. дфн Анастас Герджиков поздрави академичната общност със слово. Във видео поздрава към всички преподаватели, служители, студенти и приятели на Софийския университет ректорът посочи, че тази година празнуваме патронния си празник по необичаен начин, защото основният приоритет е опазването на здравето на преподавателите, студентите и служителите на Университета. Това, за съжаление, доведе до отменяне на редица събития, с които традиционно отбелязваме важни за академичната общност дни.

3

Ректорът подчерта, че Софийският университет съхрани качеството на образованието и на научните изследвания въпреки кризата, беше издействан значителен ръст на средствата за висше образование, бе постигната електронизация на много от административните дейности, броят на чуждестранните студенти е нараснал на повече от 1450, Алиансът „Трансформация за Европа (Т4Е)“ с участието на Софийския университет беше одобрен от Европейската комисия в рамките на инициативата „Европейски университети“, за първи път в своята история Университетът премина границата от 1000 публикации в Web of Science за една година, за 2020 г. Софийският университет заема първо място в 23 професионални направления в Рейтинговата система на висшите училища в България и се изкачи със 150 места в световната класация на университетите QS World University Rankings.

5

Бих могъл да изтъкна още много постижения на Университета, но ми се струва, че в година на криза като тази, подобава вместо да се хвалим с успехите, да преклоним глава и отново да си припомним самоотвержения живот и дело на нашия патрон“, посочи проф. Анастас Герджиков. Ректорът припомни, че Св. Климент Охридски е един от учениците на Св. Св. Кирил и Методий. Сведенията за неговата личност са оскъдни – според проф. Дуйчев за това допринася и „иноческата скромност“, с която той избягва да споменава каквото и да било за себе си в своите писания.

Основните източници за живота на Климент са две средновековни жития на гръцки. По-ранното е „Пространното житие“, написано от охридския архиепископ Теофилакт, живял през 11 век. „Краткото житие“ или т. нар. „Охридска легенда“ е от друг охридски архиепископ – Димитрий Хоматиан от началото на 13 век, посочи проф. Герджиков и допълни, че се смята, че Климент е роден около 840 г., а според „Пространното житие“ той умира през 916 г.

6

Той припомни предположението на някои изследователи, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик, посочи проф. Герджиков и добави, че в някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан в Рим. След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. Климент и другите ученици придружават Методий отново в Панония и Великоморавия.

След смъртта на Методий Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, продължава споровете с франкските духовници и новия моравски княз. През 885 г. папа Стефан V забранява богослужението на славянски език и Климент, Наум, Ангеларий и други ученици първо са хвърлени в затвора, после изпратени в изгнание и избягват през Дунава в Белград, който по това време е български“, подчерта проф. Герджиков.

1

Ректорът припомни думите на Теофилакт, според когото княз Борис „жадувал за такива мъже“ и всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници в две просветни средища – Наум остава в Плиска, а Климент е изпратен в Кутмичевица, където създава Охридската книжовна школа. Той се грижел преди всичко да привлече към Христовата вяра непокръстените, но и обучавал всички на славянската писменост – „Никога не го видяхме празен, защото дене и нощя или обучаваше деца и то по различни начини, като на едни показваше образа на буквите, на други пък разясняваше смисъла на написаното, а на трети управляваше ръцете да пишат, или пък се отдаваше на молитва, занимаваше се с четене или пишеше книги. Понякога вършеше и двете неща едновременно: пишеше и разясняваше на децата нещо от науките“. Неговите ученици станали „отлични измежду всички по своя живот и своето учение“. За седем години той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. Тяхното богословско обучение подпомага осъществяването на амбицията на Борис да подмени гръцките духовници с местни свещеници.

DSC_0338-300
vitarag foae-300

През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където по думите на Теофилакт е ръкоположен за „пръв епископ на български език“. Учените не са единодушни относно местонахождението на Климентовата епископия, но явно е била недалеч от Охрид. Три десетилетия той работил неуморно за утвърждаването на християнската вяра и същевременно бил „баща на сираците и помощник на вдовиците, като всячески се грижел за тях; вратата му била винаги отворена за всеки беден и странник не оставал да нощува вън“, едновременно се занимавал с облагородяване на дивите плодни дръвчета и с това „да насочи човешките души към по-голяма кротост и човещина“.

Наум заема неговото място в Охрид за 7 години до смъртта си през 910 г. След това Климент се връща в Охрид, където умира на 27 юли 916 г. Погребан е в притвора на манастирската църква „Св. Панталеймон“ в основания от самия него манастир. След османското нашествие и разрушаването ѝ мощите му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Перѝвлепта“, наречена след това „Св. Климент“.

Скоро след смъртта си Климент е канонизиран. Най-късно от началото на 11 век неговото Успение се чества на 27 юли. През 2002 г. манастирската църква „Св. Панталеймон“ е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там.

Проф. Анастас Герджиков подчерта, че освен организатор и учител Св. Климент Охридски е преди всичко плодовит книжовник. Няма съмнение, че е започнал книжовната си дейност още преди да пристигне в България, тъй като създаденото от него впоследствие го представя като опитен писател. Той е един от най-значимите автори на старобългарски език, пише жития, поучителни и похвални слова, множество химнографски творби, превежда църковни текстове. В книжовната си дейност винаги имал за образец Св. Методий и се стремял да бъде достоен за него. По думите на проф. Дуйчев забележителна е и възхвалата на Св. Кирил, съставена от Св. Климент: „там той, като преплита благодарности за себе си и за своя народ, е изплел богато славословие на своя учител и наставник“.

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет на 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици. Според проф. Иван Снегаров „Софийският университет е приел името на Св. Климент Охридски, защото вижда в него първия български учен преподавател или, на днешен език казано, професор, сиреч тачи го за родоначалник на българските служители на науката“, изтъкна проф. Герджиков.

Той посочи, че днес честваме патронния си празник заедно с Университета в Битоля, който също носи името на Св. Климент Охридски в знак на признание за тридесетгодишната всеотдайна дейност на светеца в Охридския край.

Софийският университет и Битолският университет са отдавнашни партньори, които освен академичната мисия, споделят и името на епископа, книжовника и учителя Св. Климент Охридски. Двата университета ще организират и съвместна научна интердисциплинарна конференция на 3, 4 и 5 декември в София“, подчерта ректорът.

Според проф. Анастас Герджиков празникът за двата университета е повод и отлична възможност за сближаване чрез образование, наука, създаване на положителен климат и по-голяма свързаност.

Ректорът завърши словото си с думите: „Великите хора с делото си преодоляват границите на времето и пространството и паметта за тях обединява народите. Честит празник!“.

Цялото слово можете да видите тук

Специален поздрав изпрати ректорът на Университета „Св. Климент Охридски“ в Битоля проф. д-р Сашо Коруновски.

Проф. д-р Сашо Коруновски се обърна към академичната общност на Софийския университет и изрази радостта си от възможността да я приветства в този така важен и значим ден за всички нас. Той изтъкна, че нашите два университета споделят гордостта да носят името на патрона Св. Климент Охридски. В изказването си проф. Коруновски обърна внимание на църковното, книжовно и просветно дело на св. Климент Охридски. Той говори за неговата просветителска мисия като автор на много поучителни жития и похвални слова. По думите му, днес живеем във време на бързи промени, бурно развитие на технологиите, а образованието, усъвършенстването и напредъкът са станали императив в живота на всеки от нас повече от всякога, и подчерта, че нашите два университета работят в името на осъществяването на своята мисия.

UB_1-400

Проф. Коруновски изтъкна, че основна цел в този момент е да се мобилизират преподавателите и студентите да вземат активно участие в посока на осъвременяване и модернизиране на университетите, но също така и утвърждаване на международната репутация на университетите в региона и в чужбина. По думите му, именно на университетите се пада водещото място в обществото. В този смисъл отвореността и достъпността не трябва да бъдат само празни думи, а наш истински modus vivendi, за да успеем да привлечем всички онези, които имат желание да се образоват и усъвършенстват, всички онези, които със своите интелектуални и морални качества, искат да допринесат за развитие на висшето образование и науката.

Ректорът на Университета „Св. Климент Охридски“ в Битоля изтъкна още успешното сътрудничество между нашите два университета, обмена на студенти, знания и свързаност на академичните ни общности. Днешният празник е още една възможност да си припомним, че всички заедно трябва да се стремим към по-добри резултати в областта на образованието, науката, да надградим знанията си, посочи още той.

По думите му, кризата символизира трансформация, възможност. Той отправи своя апел да приемем кризата като една възможност за развиване на нашия капацитет за креативност, иновативност и да се върнем към основите на нашата мисия като университети – да излезем от познатите практики и да предлагаме решения с полза на обществото. Затова е нужна много енергия, това ще покаже и нашите слабости – личностни и колективни, каза проф. Коруновски и добави, че винаги, когато сме били солидарни, сме постигали бърз напредък. Той заяви, че трябва да знаем силните си страни, но да познаваме и слабостите си. Именно тук е предизвикателството, тук е възможността да се осмелим да излезем от рамките, да продължим да работим и да сме солидарни, само така кризата ще стане истинска възможност за нашите университети, да се развием и обновим, за да станем по-добри, подчерта проф. Коруновски. Той призова да насочим усилията си към знание, успех, професионализъм, отговорност и компетентност, да спазваме европейските ценности, но да не забравяме своята специфичност и различност. „Нека живее и се развива вашият университет, вашата Алма матер, нека живее и се развива нашето приятелство и партньорство, скъпи приятели!“, каза в заключение проф. Сашо Коруновски.

Специален поздрав към академичната общност поднесе и Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“: Да пребъде делото и мисията на нашия университет, който благослови и вдъхна живот на училището ни! Класическата гимназия остава предана и всеотдайна на Софийския университет и академичната общност, където младостта среща зрелостта, а духът е свободен да покорява новото познание! И на този ден приемете нашите искрени пожелания за здраве и късмет, за вяра и сила, за вдъхновение и благослов от небесния покровител, чиято боговдъхновеност и нравственост са пример за благочестие! Пример, който ни крепи и днес, напомняйки ни за духовното наследство на един забележителен Светител и Учител на четмо и писмо за българския народ! Честит празник!“.

По традиция в навечерието на празника бяха обявени и носителите на Голямата награда за научна и изследователска дейност “Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. За 2020 г. това са проф. Иван Христов от Физическия факултет, отличен за своите високи и международно признати научни постижения в областта на кохерентната и нелинейна оптика и физиката на ултракъсите лазерни импулси и проф. дфн Георги Попов от Богословския факултет, най-успелият съвременен изследовател в областта на църковната песенна поезия от епохата на "Златния век" на старобългарската книжнина.

ivan_christov

Проф. Иван Христов е високопродуктивен учен, работещ в областта на няколко взаимно свързани съвременни научни и научно-приложни области на модерната физика: квантова електроника и лазерни технологии, лазерна физика при свръхсилни полета, физична (вълнова) оптика, нелинейна и кохерентна оптика, квантова оптика и фотоника, кохерентни взаимодействия на лазерното лъчение с материята. Това е комплексна област – изключително актуална в момента и иновативна, много бързо развиваща се, с важно фундаментално и приложно значение и в процес на интензивно развитие в последните години, с необозрими перспективи за практическо приложение на получените резултати в редица области от приложната физика, наука и технология, като, но не само: лазерни технологии, енергетика, биомедицината, оптични комуникации, оптично-индуцирано модифициране на микро- и нано-обекти, квантова информатика, оптична криптография, високоточна метрология и др.

Общият брой на научните публикации на проф. Иван Христов, в рецензирани и реферирани специализирани научни издания, както и доклади на конференции, отпечатани в пълен текст в тематични сборници, от 1983 г. до днес, е 153 – индексирани в световните наукометрични информационни системи. Съответните наукометрични данни са впечатляващи. В представения от него списък на научни публикации за конкурса, 92 от тези статии имат много висок общ импакт фактор – над 370, а останалите са с висок импакт ранг.

Професор Христов е автор и на 3 глави/студии по покани в научната поредица Progress in Optics (1991г.), в книгата Femtosecond Optical Frequency Comb: Principle, Operation and Applications (2005г.) и в книгата Strong Field Laser Physics (2009г.) на реномираните международни издателства Elsevier, Kluwer и Springer.

Справка в база-данни SCOPUS показва за проф. Иван П. Христов (ID:7005799761) 143 реферирани научни публикации, над 4500 независими цитирания (след изключване на самоцитиранията от всички съавтори) и индекс на Хирш h = 30 (без самоцитирания). Това е един много висок резултат за съответната специфична научно-изследователска област. Според Google Scholar (система, която търси и включва допълни източници, като книги, дисертции, издадени патенти, и др.), цитатите достигат до още по-впечатляващия брой 7551, и h = 38.

Проф. Христов бе идеологът и ръководителят на проекта „Съвременна лаборатория по фемтосекундна фотоника”, финансиран от Националния фонд „Научни изследвания”, по който във Физическия факултет на Софийския университет бе сложено началото на изграждането на първата (и единствена работеща понастоящем) в България Лаборатория по фемтосекундна фотоника с мощна фемтосекундна лазерна система.

Проф. дфн Георги Попов от Богословския факултет на Софийския университет е сред най-видните слависти-химнолози със световно признание. Неговите открития и проучвания в областта на песенната поезия довеждат изследванията в тази област до принципно нов етап, което изключително допринася за авторитета на българската наука в чужбина. Той за пръв път вписва в историята на средновековните славянски литератури и по-специално в историята на старобългарската литература оригиналните песнопения на българските автори от X век, разгръща теорията за развоя на химнографския жанр и очертава голямото му значение за цялостната панорама на средновековната литература. Неговите енциклопедични познания – не само върху класическите езици, но върху теорията на литературата – се простират далеч над традиционните занимания на съвременния медиевист.

Popov

Световно известен български езиковед – медиевист и текстолог. От самото начало на научните си занимания той, благодарение и на богословското си образование, започва да се изгражда като специалист в областта на славянската и на византийската химнография. В резултат от неговите изследвания през последните повече от 40 години палеославистиката беше успешно обогатена с изключително важни открития. Приносите на проф. Попов се състоят основно в това, че той успя да открие десетки оригинални български химнографски творби от периода IX-X в. и да проследи тяхното разпространение сред православните славяни. Тези открития наистина внесоха прелом в палеославистиката по отношение на химнографското творчество на старобългарските писатели, обогатиха познанията за организацията на богослужението и на просветния живот в българската държава след 886 г., за конкретните носители на кирило-методиевските традиции, за типологията и поетиката на старобългарската поезия.

Проф. Георги Попов започва своята научна кариера в Института за български език при БАН през 1974 г. лектор е по български език в Университета в Залцбург, Австрия (1988-1992). Работи в КМНЦ (1993-2001). От 2002 до 2011 г. е редовен професор в Богословския факултет на Софийския университет. Член е на редколегиите на сп. Palaeobulgarica, „Кирило-Методиевски студии“ и „Богословска мисъл“. Автор е на над 50 публикации, сред които е и участието му в изданието „Старобългарски речник“, т. I и т. II (1999; 2009). Монографията му за Константин Преславски е отличена с наградата „Акад. А. Теодоров-Балан“ на БАН и СУ през 1987 г., а книгата, посветена на Климент Охридски (в съавт. С Красимир Станчев) е отличена с Кирило-Методиевска награда (1989). Наградата на Националния фонд „Научни изследвания“ към МОН му е присъдена за значими научни резултати по проекта „Старобългарски химнографски произведения на Кирило-Методиевите ученици (1998). Награден е с Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента (2008) и с орден на Българската православна църква, I ст. (2013).

Проф. Попов има принос в откриването и въвеждането в научно обръщение на нови паметници на старобългарската книжнина, както и нова интерпретация на вече известни паметници. Най-обемното химнографско произведение – цикълът великопостни трипеснеци и четирипеснеци от Константин Преславски – е открит от проф. Георги Попов през 1978 г. Благодарение на своите задълбочени познания в областта на средновековното песенно творчество той успява да разчете и възстанови акростиха на триодния цикъл и заедно с текста да го въведе в научно обръщение с критическо издание от 1985 г. Акростихът, който е съставен от първите букви на повече от 440 тропара, е най-обширният в славяно-византийските литератури.

Изследванията на проф. Попов същностно допринасят през последните четири десетилетия за установяване на мащаба и характера на химнографската дейност в България през втората половина на 80-те и 90-те години на IX и X век. Той въвежда и изследва един цялостен жанр на литературата, непознат до тогава, чертае нов дял в средновековната култура.

Цялостното творчество на проф. Георги Попов представлява съвършено нов етап в медиевистиката, с откритията на неизвестни по своето богатство произведения, важни както от литературна гледна точка, така и за проучване на старобългарския език, съхранен в най-ранните преводи на богослужебни книги и в оригиналното наследство на Константин Преславски и Климент Охридски. Заслугите му в областта на кирилометодиевистиката са безспорни. С научните си изследвания създава школа и стимулира следващи изследователи а ги продължат. За своите приноси получава заслужено национално и международно признание, издига престижа на старобългаристиката на ново равнище.

Всяка година на патронния празник на най-стария български университет се връчва и наградата на Столична община за най-добър млад учен на Софийския университет. Тази година носителят е д-р Любомир Стоянов, физик в катедра „Квантова електроника“ към Физическия факултет.

Любомир-Стоянов

Д-р Стоянов е млад учен, придобил международен авторитет в областта на сингулярната линейна и нелинейна оптика и с впечатляващата за възрастта му научна и публикационна дейност е дал своя достоен принос за увеличаване на престижа на българската наука и за издигане нивото на научните изследвания в България. Интересите му са в областта на сингулярната и нелинейната оптика с тенденция да се развият в областта на оптиката на свръхкъсите фемтосекундни снопове/импулси.

Сред експерименталните му изследвания се открояват тези по контролирана промяна на формата на оптични снопове чрез създаване на големи оптични „кристали”, съставени от стотици оптични вихри. В тези изследвания, вместо ползваните дотогава компютърно-синтезирани холограми, той ползва съвременни (по стандарт HD) двумерни пространствени модулатори с течни кристали. В зависимост от геометрията на „кристалите” (напр. квадратна, хексагонална), както и в зависимост от комбинациите между тях, д-р Стоянов получи важни нови резултати, публикувани в Journal of the Optical Society of America (vol. B 35, pp. 402-409 (2018)), в Journal of Optics (vol. 20, Art. Nr. 095601 (2018)) – издание на Institute of Physics, Англия, и в списание Scientific Reports на издателската група Nature (Scientific Reports vol. 9, Art. Nr. 2128 (2019)). Друга важна група негови резултати са на основата на идеи от сингулярната оптика. Той по прецизен и неоспорим начин показа, че недифрагиращи на големи разстояния Гаус-Беселови снопове могат да бъдат генерирани чрез анихилиране на оптични вихри с високи топологични заряди (напр. >30). Резултатите му са подкрепени не само от физическата интуиция, но и от известните теореми за Фурие-трансформацията. Получените резултати са публикувани в списание Optics Communications (vol. 480, art. 126510 (2012)) и за втори път, през м. 11.2020г., са приети за публикуване в списание Scientific Reports на групата Nature.

Отделно направление в изследванията му, изцяло инициирано от него, е създаването и манипулирането на поляризационни сингулярности (напр. на снопове с радиална и с азимутална поляризация) в далечна зона или в изкуствена далечна зона – т.е. във фокуса на леща. Такива поляризационни сингулярности д-р Стоянов успя да генерира и в полетата на Гаус-Беселови снопове. Понастоящем в напреднала фаза е разработването на аналитичен модел. Предстои оформяне на резултатите. Доктор Стоянов е автор на 21 статии (11 статии с импакт-фактор, 6 статии в списания с импакт-ранг, 4 статии в реферирани списания; 2 от тях – в Bulgarian Journal of Physics) и на 26 доклада на специализирани международни конференции. Според базата данни на Google Scholar, към датата на кандидатстването му за наградата, неговите трудове са цитирани не по-малко от 38 пъти.

Д-р Стоянов е спечелил пост-докторска стипендия на Фондация „Александър фон Хумболт“ (Германия) за научна специализация в Университет Фридрих Шилер (Йена, Германия), в Института по оптика и квантова електроника на Факултета по физика и астрономия, в Катедрата по нелинейна оптика, ръководена от професор Герхард Паулус – почетен доктор на Софийския университет.

На патронния празник на Софийския университет - 25 ноември, беше обявен победителят в конкурса за награда „Проф. дфн Александър Федотов 2020”. Наградата се връчва от Факултета по класически и нови филологии за най-добра студентска разработка в сферата на изтокознанието. Студенти от бакалавърски и магистърски програми към Софийския университет кандидатстваха със свои разработки на теми, свързани с Азия.

Почетното отличие, грамота и парична сума в размер на 700 лв., бяха присъдени на Мартин Луканов, студент в магистърска програма „Медии, комуникация, култура“ към Катедра „История и теория на културата” на Философския факултет, за работата му „Живот с чудовищния друг. Тревожният образ на нацията и проекцията на нейните страхове в кайджу/гуесу филмите от периода на Студената война”.

По повод празника бяха получени поздравителни адреси от заместник-председателя на Народното събрание г-н Кристиан Вигенин, от Темиртай Избастин, посланик на Република Казахстан в Република България, от президента на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ доц. д-р Красимир Недялков и от неговия ректор проф. д-р Петър Христов, от ректора на Университета по хранителни технологии проф. д-р Пламен Моллов, от директора на Националния военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова, от председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Георги Щерев, от изпълнителния директор на „Сиела Норма“ АД Веселин Тодоров.