На тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, нобеловият лауреат по физика за 2018 г. проф. Жерар Муру бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото българско висше училище е на Физическия факултет.
Церемонията бе открита от декана на Физическия факултет проф. дфн Георги Райновски, който представи проф. Муру.
Жерар Албер Муру е световноизвестен френски физик, работил през голяма част от живота си в Съединените щати. Роден е на 22 юни 1944 г. в Албервил. През 1967 г. получава бакалавърска степен по физика в Гренобълския университет. През 1970 г. завършва Университета „Париж - VI: Пиер и Мария Кюри“, където три години по-късно защитава докторска дисертация.
Проф. Райновски допълни, че Жерар Муру работи в Лабораторията за приложна оптика в Палезо, Рочестърския университет и Мичиганския университет, след което за няколко години оглавява Лабораторията за приложна оптика. Работи главно в областта на лазерната оптика и физиката на електрическите полета. През 2005 г. се връща във Франция и става директор на Лабораторията по приложна оптика в Ecole Polytehnique.
Деканът припомни, че през 2018 г. Жерар Муру заедно с Артър Ашкин и Дона Стрикланд получава Нобелова награда за физика за преломни открития в областта на лазерната физика. Той стои в основата на изобретяването на метод за усилване на свръхкъси лазерни импулси, позволяващи достигане на безпрецедентни мощности и интензитети на светлинните полета.
Още през 70-те години на миналия век пиковите мощности на лазерите със свръхкъси импулси достигат границата, над която по-нататъшното усилване би разрушило оптичните материали на ползваните прибори. През 1985 г. Муру и Стрикланд, която по това време е негова докторантка, изобретяват метод, който преодолява проблема. Първо импулсът се удължава, с което пиковата му мощност спада. Следва етап на усилване, последван от обратно компресиране на импулсите. Понастоящем методът се ползва в много области на науката, индустрията и медицината, включително и в очната хирургия.
Проф. Райновски подчерта, че проф. Муру има огромен принос за ускоряването на изследванията в областта на физиката на лазерите в Европа, създавайки проекта „Инфраструктура Екстремна Светлина“ (Extreme Light Infrastructure). Тази инфраструктура понастоящем се състои от три изследователски центъра с екстремно мощни лазери, изградени в Чехия (Прага), Румъния (Мъгуреле) и в Унгария (Сегед).
Сътрудничеството с учени от Физическия факултет датира от съвместната работа на проф. Муру с вече покойния проф. Соломон Салтиел в Ecole Polytechnique около 2000 г. Впоследствие през 2007 г. след обявяването на проекта „Инфраструктура Екстремна Светлина“, именно във Физическия факултет в Лабораторията по фемтосекундна фотоника бе проведена първата работна среща по проекта, на която проф. Муру възложи на българския екип, воден от проф. Салтиел, отговорната задача да избере местата, където да бъдат построени споменатите три изследователски центъра. Това е несъмнено международно признание за ролята на Софийския университет в този проект като представител в консорциума на страната-съосновател.
Проф. Жерар Муру бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков.
Изтъкнатият учен благодари на академичната общност за оказаната голяма чест и не скри вълнението си от факта, че получава това отличие от толкова престижен и авторитетен университет като Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той произнесе академично слово на тема: „Searching for Extreme Light and Application“.
Постижението на проф. Муру е в областта на фотониката. Преформулирайки мотото в спорта „по-бързо, по-високо, по-далеч”, част от изследванията в лазерната физика и техника се развиват под мотото „по-високи енергии, по-къси импулси, по-високи интензитети на светлината”. Какво значи „бързо” в съвременната фотоника? С хронометър може да се измери една секунда или част от нея. Бързият затвор на обектив на камера реагира за около една милисекунда (1ms=10-3s). Химическата експлозия се развива за около една микросекунда (1ms=10-6s). Бързата цифрова електроника (например съвременен компютърен процесор) извършва една елементарна операция за типично време около (и по-малко от) една наносекунда (1ns=10-9s). Характерното време за ротация и вибрация на молекули е от порядъка на пикосекунди (1ps=10-12s). Такива къси времена са недостижими за съвременната електроника, но са обичайните при лазерите със синхронизация на модовете.
Пределът на тази техника е генерирането на импулси с един цикъл на носещата вълна под обвивката на импулса (single-cycle pulse), разбира се със специални активни елементи. Типичните продължителности на тези свръхкъси импулси са под 10 фемтосекунди (1fs=10-15s). В тази и в суб-фемтосекундната скала са времената, характерни за „движенията” на електроните. Може би малко по-интуитивен е следният пример: 10 фемтосекунди се отнасят към 1 минута както 1 минута се отнася към възрастта на Вселената. Наистина интересно… Но има малък проблем… Типичната енергия на такива импулси е единици наноджаули (1nJ=10-9J), т.е. тя е … незначителна… Да, така е. Но мощността на тези импулси, с други думи тяхната енергия, разделена на продължителността им, надхвърля милион Вата (107 W).
Могат ли да бъдат постигнати и по-високи мощности? Дори при тези стойности светлината започва да разрушава оптичните материали. Да, възможно е. Отговорът е даден от Жерар Муру и неговата сътрудничка Дона Стрикланд в тяхна статия от 1985г. Формално, идеята се състои в правилното подреждане на три думи „разшири, усили, скъси”. Щом интензитетът при директно усилване става толкова висок, че оптичните среди се повреждат, импулсът предварително може да се удължи във времето, за да се намали интензитета му. При усилването той остава дълъг (и дори става още по-дълъг), но многократно се увеличава енергията му. Когато е постигнато възможното, усиленият импулс се скъсява (компресира), но вече само с отражателна оптика (напр. с двойка дифракционни решетки). Компресията води до драматично увеличаване на интензитета на импулсите.
На базата на предложената от Нобеловите лауреати техника се изграждат трите стълба на консорциума „Екстремна светлина” (ELI, Extreme Light Infrastructure), финансиран от Европейския съюз. Този в Прага (Чехия) ще се фокусират върху развитието на вторични източници на къси импулси от лъчения и частици. Инсталацията в Сегед (Унгария) ще предоставя на изследователите екстремно широко пренастройваеми източници на фемтосекундно и атосекундно лъчение (1as=10-3fs) при висока честота на повторение. Изследванията в Мъгуреле (Румъния) ще се фокусират върху лазерно-индуцирани ядрени реакции. За пълнота трябва да се отбележи, че Република България, представяна от Физически факултет на Софийския университет, е сред съоснователите на консорциума „Екстремна светлина”. В катедра „Квантова електроника“ бе изградена и първата Лаборатория по фемтосекундна фотоника в страната.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер":