Празничният ден започна в Богословския факултет на Алма матер, където бе отслужена Светата Божествена Литургия, възглавява от Главния секретар на Св. Синод Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим. След това по традиция се проведе и литийно шествие до паметника на Св. Климент Охридски. Ректорът и Академичният съвет на Софийския университет поднесоха венец на паметника на св. Климент Охридски.
На тържеството в Аулата присъстваха заместник-председателят на Народното събрание Кристиян Вигенин, заместник министър-председателят г-жа Марияна Николова, заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов, заместник-председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Васил Николов, членовете на Академичния съвет, преподаватели, студенти и гости.
Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков поздрави присъстващите и отбеляза, че патронният празник тази година идва само дни след избора на органи за управление на Софийския университет. Завърши един успешен за Университета мандат, време е за равносметка и още по-смели планове за бъдещето, посочи ректорът и допълни, че през последните четири години Алма матер е получил нова институционална акредитация с оценка 9,61. Университетът продължава да бъде на първо място в най-много професионални направления в Националната рейтингова система на висшите училища, в много направления с голяма преднина пред втория класиран.
По думите на проф. Герджиков, Софийският университет запази позициите си в световните рейтингови класации на университетите и е единственият български университет в първите хиляда в световните класации. Това означава, че Университетът е в първите 4 процента на световните университети, а в някои направления - в първите 2 процента, изтъкна ректорът.
Той посочи още, че продължават да бъдат разкривани нови специалности и да се обновяват ежегодно учебните планове и програми. Университетът предлага образование в 119 специалности в образователно- квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование и в над 400 магистърски програми, отбеляза проф. Герджиков и изтъкна, че броят на новоприетите студенти и в бакалавърска, и в магистърска степен през последните години се запазва, независимо от ежегодните сензации за незаетите места. Общият брой на студентите в Софийския университет в момента е над 20 600, като 1115 от тях са чуждестранни студенти.
„Софийският университет запазва мястото си на национален лидер в областта на докторантското обучение, където подготвят своите дисертационни трудове близо една трета от всички докторанти в страната. Университетът предлага най-големия брой докторски програми в страната - 184 акредитирани програми, а 5 нови програми са в процедура. Общият брой на действащите докторанти е 933“, каза проф. Анастас Герджиков.
Ректорът акцентира върху факта, че Университетът традиционно има отлични постижения в областите на следдипломната квалификация, професионалната квалификация и езиковото обучение. Сертификатът по български език на Департамента за езиково обучение се признава за балообразуваща оценка във висшите училища за българите от чужбина при липсваща оценка по български език в дипломата за средно образование и е включен в програмата Печат за двуезичност вече в 11 американски щата.
„Софийският университет разполага с 18 учебни сгради, десетки лаборатории, 10 студентски общежития и 3 стола, учебно-научни бази и почивни станции и обхваща 16 факултета, 3 департамента, множество центрове и обслужващи звена“, каза проф. Герджиков и допълни, че Алма матер има още свой Университетски център за управление на качеството, Университетски център за информационни и комуникационни технологии, Център за дистанционно обучение, Център за славяно-византийски проучвания, шест кариерни центъра, Университетско издателство, което само през 2018 г. е издало над 340 научни книги, Културен център, който вече 10 години с разнообразни събития допринася за културния живот на Столицата и страната, четири музея, университетски медии, театър @лма @лтер, Университетски ботанически градини, Университетска библиотека, която с фонда си от над 2 500 000 библиотечни единици продължава да бъде втората по големина библиотека в страната, а със своите 30 000 читатели - първа по посещаемост.
Проф. Герджиков посочи, че Софийският университет продължава да е водещият университет в България по научни публикации (близо 30% от тези на всички български университети) и цитирания (около 40% от тези на всички български университети). Научната продукция на Университета в списания с импакт фактор и импакт ранг продължава да нараства. Неговият индекс на цитируемост в Scopus през 2016 г. се повишава от 53 на 57, през 2017 г. - от 57 на 64, а през 2018 г. - от 64 на 76 с цели 12 пункта. Седем от 15-те най-цитирани български учени са от Софийския университет, подчерта ректорът. „Софийският университет има най-големия брой успешни проекти по програма Хоризонт 2020, участва и в трите центъра за върхови постижения в страната, в два от които като водещ партньор, както и в центрове за компетентност. Проектът GАТЕ на Факултета по математика и информатика се класира между 14 от над 200 кандидати по програмата Теаming 2 на Хоризонт 2020. Общият брой на изпълняваните в момента научни проекти е над 300“.
Ректорът на Алма матер отбеляза, че научните продукти и услуги на Университета отбелязват най-голяма ползваемост от бизнеса - ниво 59 през 2018 г., при обичайно ниво за останалите висши училища между 0.5 и 7. Научноизследователският ни сектор е постигнал финансиране от над 40% от приходите си от договори с бизнеса. По думите му, университетът е един от най-успешните в Европа по отношение на студентската и преподавателската мобилност. В момента имамe действащи 770 договора с над 400 университета – партньори от 32 европейски държави, а само за последните четири години са сключени 193 нови договора.
„Софийският университет продължава дейността си като член в престижни международни университетски организации като Мрежата на университетите от европейските столици, Агенцията на франкофонските университети, Балканската университетска асоциация, Мрежата на Черноморските университети и др.“, каза проф. Анастас Герджиков и подчерта, че Университетът постига тези успехи благодарение на своите 1600 преподаватели и изследователи, много от които са носители на националните награди за наука „Питагор“ и на престижни международни награди.
Ректорът изтъкна, че през този мандат Алма матер се е присъединила към принципите на Европейската Харта на изследователите и Кодекса на поведение при назначаване на изследователи. На 4 октомври тази година Софийският университет получи логото „НR Ехсеllence in Research“, с което вече има и европейско признание като престижна институция, осигуряваща възможности и условия за развитие на водещи изследователи, подчерта проф. Герджиков.
По думите му, след финансовото стабилизиране на Университета целта трябва да бъде изграждането на нова смела визия за бъдещето. Ректорът обърна внимание на технологичната революция, която променя света около нас по-бързо от всеки друг период в историята. „Непредвидимо е какво ще е бъдещето на професиите, къде изкуственият интелект ще измести човека и къде – не, и кои са качествата, които един завършил висше образование специалист трябва да има, за да може да сменя професии и да се учи цял живот. Необходимо е да готвим за бъдещето гъвкави и любознателни хора, с интерес към новото и способни да се променят“, подчерта проф. Герджиков и добави, че независимо каква специалност изучават, студентите на Софийския университет трябва да се научат да бъдат креативни и отговорни личности с оригинално, творческо мислене. Той посочи, че в Алма матер вече има два центъра, свързани с изкуствения интелект, подготвя се трети и изрази надежда усилията за развиване на естествения интелект да не остават по-назад.
„Пожелавам на всички колеги - преподаватели, изследователи, студенти и докторанти, заедно да съхраним и развием това, което машините никога няма да могат-да мечтаят. Честит празник!“, каза в заключение проф. дфн Анастас Герджиков.
Цялото слово на проф. Герджиков можете да видите тук .
Заместник-председателят на 44-то Народно събрание на Република България Кристиан Вигенин поздрави присъстващите в Аулата и заяви, че за него е привилегия, чест и удоволствие да присъства на тържеството по повод патронния празник на първото и най-авторитетно българско висше училище. Той заяви, че патронът на Софийския университет св. Климент Охридски е първият, който проповядва на старобългарски език и един от най-значимите автори на старобългарската литература и призова днес да си припомним неговата роля за утвърждаването на старобългарския език като богослужебен и литературен, за създаването на българско училище и на книжовна школа. Той припомни, че учениците на светите братя Кирил и Методий, които създават и разпространяват българската писменост. Техните ученици, сред които е Климент Охридски, с нови идеи и упоритост и вяра тръгват да предават своите знания, да образоват и да възпитават поколения в любов към учението. „Вие, техните последователи, продължавате достойно тяхното дело. Днес, когато сме изправени пред нови предизвикателства на един сложен, променящ се свят, Софийският университет с още по-голямо усърдие следва мисията си – да изгражда високообразована българска интелигенция, която е морален и културен коректив, да създава наука и осигурява образование на световно ниво“.
Кристиан Вигенин изтъкна, че Софийският университет е възпитал кадри, без които е немислима българската държавност, както и международното признание на родината ни. Той подчерта, че в него са се учили и са преподавали видни учени, общественици, интелектуалци, писатели, политици и че имената и на много негови възпитаници са оставили дълбоки следи не само в българския, но и в европейския обществен и политически живот.
„И днес той продължава да бъде средище на научна дейност, на прогресивни идеи на свободомислие и достойнство. Доказателство за това са възпитаниците на висшето училище, които заемат място сред духовния и управленския елит на нацията.“, каза още заместник-председателят на Народното събрание и допълни, че Софийският университет „Св. Климент Охридски“ днес е утвърден образователен, научно-изследователски и културен център с национален и международен престиж. По думите му, с висококвалифицирания си научно-преподавателски състав, с добре организираната образователна и научно-изследователска дейност, Университетът отговаря на нуждите и задачите на висшето образование в България и е конкурентоспособен в Европейския съюз.
„Ролята на Алма матер и многобройните студенти, получили дипломата си тук, е решаваща, за да можем да изграждаме модерна европейска държава. Убеден съм, че и в бъдеще академичната институция ще създава образовани личности, които с ум и разум и себеотдаване ще работят за развитието на България“, каза още Кристиан Вигенин.
Обръщайки се към преподавателите, той изрази уважение и респект пред всеотдайността и усърдността в дейността им за развитието на българската наука и образование. „Защото авторитетът на университета се основава именно на вашия висок професионализъм. Уверявам ви, че ние ценим усилията, които влагате и всичко онова, което правите, за да увличате младите по пътя на знанието“, каза Вигенин. Той се обърна и към студентите, като заяви, че няма по-голяма награда за преподавателите им от техните успехи, енергия и талант. „С дипломата от Софийския университет много врати ще бъдат отворени за вас. Продължавайте да се учите от своите бележити преподаватели и бъдете сигурни, че само знанието може да ви направи силни, уважавани, достойни и ценени“, каза накрая Кристиан Вигенин, честити празника и пожела на всички здраве, творчески успехи, неуморен дух и личен и професионален просперитет.
Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика г-жа Марияна Николова благодари за възможността да присъства на патронния празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и поднесе поздрав от свое име и от името на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов.
Тя припомни накратко важността на делото на св. Климент Охридски, първия епископ, проповядвал на български език и ученик на светите братя Св. Св. Кирил и Методий и заяви, че неговото дело е образец на подражание на всички нас.
„Св. Климент Охридски и днес продължава да вдъхновява всички нас по пътя на духовността и знанието. Софийският университет е първото българско висше училище и неслучайно носи името на един от най-видните книжовници в царството на цар Симеон Велики. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната култура и просветна традиция на българския народ. Вече 131 години Университетът е българският храм на просветата и знанието. Той е и ковачница на най-изтъкнатите академични хора в Република България“, каза г-жа Николова и допълни, че отдавна университетът е завоювал своето място на авторитетен образователен и научен център с международно значение. По думите й, неговото име е престижна визитна картичка на представителите на академичния състав и неговите възпитаници. „Образованието и образоваността са ценности сами по себе си. Университетът е средището, където младите хора не само се образоват, но и формират начин на мислене“, каза още вицепремиерът.
В края на приветствието си тя пожела здраве и много успехи, на всички на образователното и академичното поприще и честити празника.
Проф. д-р Петя Осенова от Факултета по славянски филологии изнесе академично слово на тема: "Езикът в ерата на дигиталните технологии и изкуствения интелект".
В словото си проф. Осенова акцентира върху понятието „изкуствен интелект“, което съществува поне от 60-те години на XX век, но с увеличаването на компютърната изчислителна мощ се изпълни с ново съдържание (или просто се преосмисли в новите условия) и показа реалните си възможности успешно да подпомага редица важни дейности с приложения в електронното образование, неинвазивната медицина, единния дигитален пазар, борбата с фалшивите новини, екологията и т.н. Проф. Осенова говори за тъмната страна на изкуствения интелект: „Много от методите, които се използват, макар да дават изключително добри резултати, представляват своего рода „черни кутии“. По тази причина процесите в тях трудно могат да бъдат разбрани, проследявани и управлявани, а това смущава, защото е важно да се знае как се взима дадено решение. Затова в момента в световен мащаб се работи интензивно по посока на преодоляване на тези слабости“.
Проф. Осенова посочи, че дигиталните технологии, от друга страна, позволиха масовия ни достъп до различна по тип информация, тъй като и самата информация вече е основно дигитална и следователно - лесно преносима, се приближихме не само до различни тематични области, но и до различно време и пространство.
„Разбира се, трябва да се отчете и негативният страничен ефект, при който огромните, разнообразни и бързо разпространяващи се потоци дигитална информация (особено чрез социалните медии) доведоха и до по-големите възможности за манипулация и пропаганда сред хората поради незнание или с цел заблуда“, отбеляза тя. Проф. Осенова каза, че разглежда езиковите технологии като съществена част от дигиталните технологии и като хуманитарната сърцевина на изкуствения интелект. По думите й, езиковите технологии се отнасят най-общо до събирането, подготовката, обработката и оценката на езикови данни (текст, реч, образи), както и до разработването на софтуерни модули за анализ и генерация на текст, извличане на ново знание и други, но също така успешно подпомагат и неезикови приложения, позволяват търсенето и извличането на релевантно съдържание, проследяването на важни тенденции или мнения по определен въпрос и др.
Проф. Осенова посочи, че самите езикови ресурси включват основно два типа: корпуси и речници, а обработващите средства се разделят най-общо на методи с правила и на статистически методи. Тя посочи, че напоследък модерни са станали методите с невронни мрежи, които обработват езикови данни, представени като вектори: „Превръщането на думите и изреченията, а и цели документи, във вектори, позволи на алгоритмите да вземат предвид контекстите им на употреба, да изчислят близост или отдалеченост в този контекст и да постигнат нечувани досега резултати. Така в компютърните науки само преди 3-4 години беше направен значителен пробив в обработката на големи масиви от данни“.
Проф. Осенова говори за важния въпрос за мястото на езика в политиките, свързани с изкуствения интелект и дигиталните технологии и изтъкна, че ролята на езиковите ресурси и средства е централна в ерата на дигиталните технологии и изкуствения интелект. Тя илюстрира думите си с няколко мита, от областта, в която работи, сред които са – митът, че машинният превод от всички езици към всички езици е достатъчно добър и няма нужда от преводачи (или преводачите са редактори на машинния превод); митът, че създаването на езикови ресурси е много скъпо и нелеко начинание и затова е ненужно или нежелателно и други.
„За щастие, в съвременността голямо значение имат и методите, основани на знание (включително и лингвистично). Тези методи също разчитат на невронните мрежи и на векторизацията на данните, но те отчитат и експлицитно кодираното експертно знание“, посочи проф. Осенова и допълни, че неслучайно живеем и в ерата на свързаните отворени данни. Вече преживяваме бума на огромните, разнородни количества данни, които са непосилни за критическо наблюдение и осъзнаване от човека. Затова сега идва ред на свързването им в мрежа от знания с цел постигането на съвместимост и по-добър информационен поток от данните към човека, посочи тя.
По думите й, трябва винаги да се отчита фактът, че езикът е преди всичко социално явление, че той изразява голяма част от човешкото знание, но същевременно голяма част от релационното и ситуативното знание остава скрита. „Затова езикът е толкова различен от обектите на изследване в химията, физиката, математиката, биологията. Затова той толкова трудно се поддава на формализация, но пък моделирането му (макар и с редицата съпътстващи несъвършенства), остава една доста перспективна област“, каза проф. Осенова.
Според нея бъдещето е в комбинираните методи на работа с данни. Както алгоритмите, така и езиковите модели имат своето място в зоната на изкуствения интелект, а силата на езиковите технологии е именно в интердисциплинарните тематики, цели и задачи, в смесените екипи от специалисти: математици, компютърни инженери, езиковеди, филолози, юристи, политолози, медици, журналисти, педагози, социолози, икономисти и много, много други.
„За българския език вече има създадени много лингвистични ресурси и средства за автоматичен анализ. Те се вграждат в различни приложения и са тихите помагачи в социално значимите задачи за обществото. Разбира се, предстои да се създадат още, както и да се интегрират наличните в мрежа от знания“, каза в заключение проф. Осенова и изрази радостта си, че е била и продължава да бъде част от подобна мисия.
Цялото слово на проф. Осенова можете да видите тук .
По време на тържественото честване на патронния празник на Софийския университет заместник-ректорът на Университета доц. Елиза Стефанова съобщи имената на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2018 г. до 25 ноември 2019 г. Те получиха удостоверенията си от проф. Анастас Герджиков.
Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2019 г. получиха д-р Лили Грозданова от Историческия факултет и д-р Иван Лесов от Факултета по химия и фармация. Заместник- кметът на София доц. Тодор Чобанов поздрави академичната общност по повод празника от свое име и от името на кмета на Столична община. „За нас е чест и радост да подкрепяме младите учени с тези стипендии“, каза той и връчи плакетите и грамотите на младите учени.
Номинирането на д-р Лили Грозданова се основава на значимите й постижения в нейното цялостно развитие и особено през последните три години, през които тя се е доказала като талантлив и уважаван в международен план изследовател основно в три научни области – дигитална хуманитаристика, антична нумизматика и история на кризисния за Римската империя III в. сл. Хр.
Лили Грозданова има докторат по Антична история. Като докторант на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (с подкрепата на Excellence Cluster Dialogue Europe, София) изследва развитието на Римската империя и по-конкретно тракийските ѝ провинции през втората половина на ІІІ в.сл.Хр. – времето на т. нар. „войнишки императори“.
Прави пост-докторантура върху монетосеченето на Пауталия в рамките на проекта (B-4-2) Region and Memoria: Local History and Local Myths on Thracian Provincial Coins (с подкрепата на Excellence Cluster Topoi, Берлин). Понастоящем продължава проучванията си върху пауталийското монетосеченето. Нумизматичните материали се обработват и анализират чрез изследователски инструменти като нумизматичната онлайн платформа www.corpus-nummorum.eu и GIS software. Основната цел е да се направи изследване на печатите на градското монетосечене чрез прилагането на нови методи за анализ базирани на дигиталните технологии.
Научни интереси: интердисциплинарния подход в историческите изследвания и приложението на дигиталните технологии в хуманитаристиката; римска провинциална система – развитие и характеристики на икономическата, политическа и административна структура на провинциите; локални и централни монетарници – техните особености и значение.
Научно-изследователските проекти, в които тя участва, й предоставиха възможност да експериментира с имплементирането на новаторски дигитални средства в иначе традиционните по своя характер изследователски области на проучванията на античността и нумизматиката в частност. Този подход е в основата на разработвания от нея корпус на печатите на монетосеченето на античния Улпия, Пауталия (съвременен Кюстендил). Този корпус притежава потенциала да предостави ключова информация за развитието на римската провинция Тракия през II и началото на III век.
С изключителна стойност е и работата й в областта на проучването на времето на войнишките императори през втората половина на III в. сл. Хр., която в последните години е особено актуална.
В системата тя работи още като магистрант и докторант и има публикации във висококвалитетни международни издания, а нейната експертиза е търсена и ценена.
Научните й търсения включват новаторски подходи в хуманитаристиката. Освен с научни постижения, д-р Грозданова има и изключителни организаторски качества в областта на научното администриране на изследователски проекти, с което допринася техния успех.
Много важен аспект от нейното участие в научния и академичния живот на Софийския университет е работата й със студентите, които тя успява да мотивира и вдъхнови за ангажираност в усвояването на историческите знания и умения.
Изследванията на д-р Иван Лесов са в областта на дисперсните системи, като той активно участва в разкриването на ново явление, при което емулсионните капки променят формата си при охлаждане както и при разработването на нов метод за получаване на емулсионни капки със субмикронни размери посредством охлаждане на емулсиите. Тези две изследвания са в основата на двете статии, публикувани в престижните списания Nature и Nature Communications. Д-р Лесов е и активен член на изследователския колектив, разработил нов метод за получаване на порьозни материали от неорганични суспензии, който е патентован в САЩ, Франция, Япония и Китай.
Д-р Лесов е придобил авторитет в своята област на изследване и допринася за увеличаване на престижа на българската наука и за издигане на нивото на научните изследвания в България.
Има 11 реферирани научни публикации в Scopus. Има 155 цитата по данни на Scopus. Член е на изобретателския колектив на 2 международни патентни заявки, едната от които има придобит статус на патент в САЩ, Китай, Япония и Франция. Участник е в 12 научни проекта, сред които проекти по програмите Horizon 2020, FP7, Sciex и др., спечелил е SCIEX стипендия за 1-годишна постдокторантура в ЕТН – Цюрих, Швейцария. Бил е гост-преподавател във Франция и Англия.
В рамките на тържествената церемония проф. Мария Стойчева обяви имената на студентите, носители на награди по повод патронния празник, а ректорът им връчи грамотите.
Традиционно на патронния празник бе връчена Годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент от Карлово. Тази година стипендията спечели Яна Златанова, студентка в трети курс в специалност „Скандинавистика“ във Факултета по класически и нови филологии.
Проф. Лилия Райчева връчи Годишната стипендия на името на Надежда Дженева на Ангелина Грозева, четвъртокурсник в специалност „Журналистика“, профил "Телевизия". Проф. Райчева припомни голямата журналистка от Българското национално радио, един от златните гласове на радиото и автор на публицистичното предаване „Писма за Надежда“, което е обърнато към болките и неволите на хората. Стипендията е дарена от съпруга на Надежда Дженева Кеворк Кеворкян. Проф. Райчева представи стипендиантката, като подчерта, че я получава, защото не само вярва, че културата, изкуството и образованието трябва да бъдат по-често срещани в програмите на Националното радио и Националната телевизия, но и го доказва със своята практика. Проф. Райчева съобщи, че заедно с преподавателката си доц. д-р Поли Иванова и други студенти, Ангелина Грозева ентусиазирано работи за създаване на Музей на телевизията и за платформа за студентски продукции.
Ангелина Грозева заяви, че за нея е чест да получи такова признание на името на Надежда Дженева. Благодари на Катедрата „Радио и телевизия“ и поздрави академичната общност с празника. Тя цитира думите на Надежда Дженева: „Цял живот се опитвам да запазя пентиментото себе си“ и уточни, че това е техника в изобразителното изкуство - наслагването на боя върху бялото платно. И след години, когато специалистите се опитват да премахнат слой след слой, стигат до първата идея на художника. „В моята последна академична година благодаря за това пентименто, което са оставили в мен всички преподаватели и всички журналисти, с които съм работила през тези години“, каза Ангелина и изрази надежда, че тази мисия ще продължи и че ще остави едно пентименто към Софийския университет и към Факултета по журналистика и масова комуникация с идеята за Телевизионния университет заедно с доц. д-р Иванова, колегите й и проф. Вълканова. Накрая тя благодари за признанието и изрази надеждата си, че наистина журналистиката ще върви в добра посока, като се уповаваме на великите имена в нея.
Годишна стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков получи Доротея Цветанова, специалност „Журналистика“, 4 курс, профил „Радио". Наградата й бе връчена от Явор Цаков, който, припомняйки си годините назад, заяви, че Софийският университет върви не само в крак с времето, но и напред във времето.
Георги Младенов връчи Годишната стипендия съвместно с Българската национална телевизия на името на д-р Младен Младенов за студент от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация. Стипендията получи третокурсникът Стефан Йорданов, специалност „Журналистика“, профил „Телевизия“. Георги Младенов обърна внимание, че 19 години продължава тази традиция между БНТ и Факултета и че за тези години всеки един от стипендиантите е минал през БНТ. Той изрази надежда сътрудничеството да продължи и занапред.
Ректорът проф. дфн Анастас Герджиков връчи грамотата за Годишна стипендия на името на доц. д-р Вероника Вълканова за отличен успех и студентски постижения в областта на педагогиката на масовата и художествената комуникация на Елисавета Кожухарова, студентка в 4 курс, специалност „Педагогика на масовата и художествената комуникация“.
Доц. Огнян Ковачев обяви победителя в Националния студентски конкурс „Петър Увалиев“ за проучване на творчеството и дейността на Петър Увалиев, организиран от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Фондация „Увалиеви” - Антонина Лозанова, студент в УНСС, специалност „Журналистика и медии“, която участва в конкурса със собствен документален филм, който ще бъде представен от БНТ. Тя получи грамотата от ректора на Софийския университет.
Антонина Лозанова изрази вълнението си да получи това отличие още в началото на своето обучение. Тя разказа, че преди два месеца идва от Видин в София, за да започне следването си. Сподели, че е била развълнувана от възможностите на големия град, но и се е страхувала дали ще успее да се справи. Тя заяви, че може би главната причина, поради която има възможността днес да бъде в Аулата на Софийския университет и да държи грамотата в ръцете си, е че никога не е изгубила надежда, че може да намери мястото си и в големия град. „И тук ще си позволя да кажа по спомен едни мои любими думи на Петър Увалиев: Ако бих могъл да послужа като пример, колкото и нахално да звучи, то нека е като пример на надеждата. Или като пример за отрицание на безнадеждността, ако щете. Ето и животът ми в едно изречение, казано по шопски: „Епа, не се давам!“. Тя честити празника на Софийския университет.
Тържеството завърши с музикална програма на Университетския състав за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
По традиция и тази година по случай патронния празник на Софийския университет в Университетската ботаническа градина - Екопарк Варна беше изнесен тържествен водосвет и проведено литийно шествие.
Предвождани от кръста, иконите и хоругвите на православни светци и съпроводени от песните на църковния хор, всички служители и гости на Университетските ботанически градини се отправиха към параклиса „Св. Климент Охридски“, разположен на най-високия хълм в ботаническата градина.
Благодарствена реч към всички присъстващи изнесе директорът на Университетските ботанически градини д-р Красимир Косев.
Раздаден бе рибен курбан за здраве.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер":