Начало / Новини / Новини и събития / Научна конференция „Културно-историческото наследство на Странджа в условията на миграции и демографски отлив“

   
Научна конференция „Културно-историческото наследство на Странджа в условията на миграции и демографски отлив“

В Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе конференция, посветена на първите резултати от реализацията на проекта „Комплексни и иновативни методи за диагностика и изследване на материалното и нематериално културно наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и демографски отлив“. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката на Република България (ДН № 10/16 от 21. 12. 2016 г.).

Непосредствено преди откриването на конференцията в Централното фоайе на Ректората бе представена и постерна изложба под същото заглавие. Тя може да бъде разгледана до 15 декември 2017 г., след това експозицията ще бъде изложена и във фоайето на Южното крило на Ректората.

2

По време на откриването на изложбата деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев отбеляза впечатленията си от направеното от колегите му по проекта и изложбата и изрази надеждата си хуманитарната наука да разполага с все повече млади и ентусиазирани колеги. По думите му, настоящата експозиция е истински подарък за целия Университет и искрено благодари на колегите си и им пожела и занапред да ги водят мислите и добрите намерения, които са имали до сега.

1

Доц. Ангел Николов от Историческия факултет отбеляза, че изложбата има илюстративен характер и маркира с какво са се занимавали в проекта през последната година. Той изрази надеждата си да се привлече вниманието на обществеността към проблемите на Странджа – обезлюдена територия, пълна с природни и културни богатства.

3

По-късно доц. Ангел Николов откри конференцията „Културно-историческото наследство на Странджа в условията на миграции и демографски отлив“ и очерта основните акценти в реализацията на проекта. Той обърна внимание на процеса на обезнаселяване на Странджанския регион и посочи, че до момента по проекта са реализирали две теренни експедиции на територията на общините Средец и Малко Търново, посетени са повече от 25 населени места и много археологически обекти на територията на тези две общини.

4

Доц. Николов подчерта, че проектът има комплексен характер и се занимава с всички възможни аспекти на местната традиционна култура, която вече не е толкова лесно доловима, предвид обезнаселяването на региона. По думите му, местните традиции продължават да се възпроизвеждат и има уважение към онова, което представлява Странджа като мит, легенда и предание, което е изключително силно със своите послания. Доц. Николов посочи, че в начина, по който в публичното ни пространство се възприема тази планина, има много мистицизъм.

Той отбеляза още, че в Странджа има забележителни паметници на възрожденската култура и на късния XIX и ранния XX век и обърна внимание на интересен феномен на миграция на традиционната култура на Странджа – трансгранична миграция – странджанското нестинарство днес продължава да живее сред потомците на странджанските гърци, които в началото на XX век се изселват на няколко вълни в различни села в Северна Гърция.

Според доц. Николов нестинарските общности в Северна Гърция са живи и активни и имат самочувствието, че продължават една автентична странджанска традиция.

В края на изказването си той благодари на всички членове на научния екип за участието им в различните начинания на проекта.

Конференцията продължи с представяне на докладите, които представиха наблюдения върху съвременното състояние на някои археологически структури и обекти на територията на общините Средец и Малко Търново, трансформациите на фолклорната и религиозната култура в Странджа, състоянието на материалното културно-историческо наследство на Странджа и други.