Образуване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.)
Прабългари и славяни през епохата на „Великото преселение на народите" (IV–VII в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на IX – първите три десетилетия на X в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927–1018)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий II.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през XV–XVII в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирска мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през XV–XVII в.
Българската антиосманска съпротива през XV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през XVI–XVII в.
Ранно българско възраждане
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на XIX в.
Кримската война (1853–1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821–1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източната криза (1875–1878) и българският политически въпрос
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание 1876 г. Руско-турската война 1877–1878 г. и Освобождението на България.
Възстановяване и развитие на българската държава (1878–1885)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885). Признаване на Съединението.
България в края на XIX век (1887–1899)
Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878–1903)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на XIX и началото на XX век. Илинденско-Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908–1913)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912–1913). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918–1923)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС – реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939–1944)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. „Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.
Формат на изпита
Кандидатстудентският изпит по История на България е писмен и се състои от два компонента: 1. Развиване на тема по даден исторически проблем и 2. Тест. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебното съдържание по История на България за XI клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VII до средата на XX в.
Изпитната комисия формулира темите и вариантите на теста в деня на изпита, така че те да покриват цялото учебно съдържание, заложено в програмата по История на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях, както и един от тестовите варианти, който се раздава на кандидат-студентите. Тестът включва въпроси от отворен и затворен тип от областта на политическата, стопанската, църковната и културната история на България през Средновековието, Възраждането и Новото време.
Основни цели на изпита:
- да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище;
- да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;
- да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.
Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа
Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите. Проверяват се техните умения за:
- представяне на ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;
- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;
- анализ и обобщения върху определени събития, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси на темата;
- представяне на забележителни личности от българската история и осмисляне на тяхното дело;
- познаване и коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по История на България за XI клас на СОУ - задължителна подготовка;
- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;
- изводи и обобщения по темата;
- познаване на основните факти на българската история от Средновековието, Възраждането и Новото време;
- езикова и стилистична грамотност в изложението на темата;
Оценката се изгражда според резултатите от темата и теста по шестобалната система със стъпка от 0.25 стотни.
Методически указания
За успешното представяне на изпита на кандидат-студентите се препоръчва:
- да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по История на България;
- да използват тестовата форма за проверка на знанията;
- да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните проблеми и въпроси;
- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложението и заключението на темата.
Забележка: От кандидат-студентите не се изисква в увода на писмената тема да посочват автори и изследвания по нея.
Литература:
История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. София: Планета 3, 2001.
История и цивилизация. Учебник за 11 клас на СОУ. Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. София: Просвета, 2001.
История и цивилизация. Учебник за 11 клас на средните общообразователни училища. Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Xр. Матанов, И. Илиев, А. Василев. София: Анубис, 2001.