Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет се проведе международна тридневна конференция, посветена на Просвещението

   
В Софийския университет се проведе международна тридневна конференция, посветена на Просвещението

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на международната интердисциплинарна конференция The Еnlightenment from a non-western perspective. Събитието бе организирано от Философския факултет и Културния център на Университета.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков откри конференцията и отбеляза, че за него е огромно удоволствие да приветства участниците в най-престижното висше училище в България. Според него тематиката за Просвещението е важно изследователско поле за европейското историческо развитие от интелектуална и философска гледна точка.

„Не мисля, че Просвещението създава такива идеи като свобода, морален закон, равенство, толерантност и представителна демокрация. Всички тези идеи са родени в Античността и са преродени през Ренесанса”, подчерта ректорът. Според него Просвещението има важен ефект върху Модерността, създавайки идеологическата връзка с научната революция, която е в помощ на по-нататъшното развитие на научните методи, базирани на рационалност и обективно проучване.

55

Ректорът отбеляза, че доказателство за значимостта на конференцията е участието на български и чуждестранни експерти в областта на философията, културологията, културната антропология, историята на културата и други области на хуманитарните науки. Проф. Герджиков представи многообразието на темите в програмата на конференцията – от историческото наследство и приемането на просветлението до новите алтернативни политически проекти, от европейските интелектуалци до латиноамериканската независимост, от Югоизточна Европа до Русия, Украйна, Мексико, САЩ и Япония.

Проф. Герджиков изрази надежда, че конференцията ще допринесе за преосмислянето на модерните концепции за Просвещението и ще предложи нови перспективи за начина ни на мислене. Той благодари на организаторите от Философския факултет и Културния център и пожела на участниците приятна дискусия и нови научни прозрения.

2

Деканът на Философския факултет проф. Димитър Денков отбеляза, че идеята за конференцията е на проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет. Първоначалният план е бил да се организира конференция между два университета – един от Мексико и един от Източна Европа, на която да бъдат обсъдени общото минало и бъдещето на регионите. В последвалото търсене на допирни точки се е зародила идеята като тема на семинара да се посочи Просвещението и да участват изследователи от други части на света. Проф. Денков отбеляза, че изразите за Просвещението на всеки език имат различно значение и изрази надежда конференцията да даде яснота в разнообразните аспекти и начини на мислене и да постави началото на дълго приятелство и бъдещи конференции между университетите.

3

Проф. Кавамура от Университета в Токио благодари на организаторите на конференцията и представи идеите и проблематиката на Просвещението в Япония.

4

Проф. Кристофър Брит, преподавател в Университета „Джордж Вашингтон” подчерта, че Просвещението има екзистенциално значение. Той отбеляза, че конференцията цели да представи широко Просвещението от незападна перспектива, но това включва предефиниране, концептуализиране и критика на начина на мислене за Просвещението. Проф. Брит подчерта двойното значение на анализа на Просвещението в САЩ – от една страна е англо-саксонското просветителско влияние, а от друга - испанската идея за просвещение. Други два аспекта на Просвещението според проф. Брит са от една страна защитата на човешките ценности и права, а от друга – развитието на индустрията и технологията.

Проф. Александър Кьосев потърси нова поетическа перспектива към темата. Той подчерта, че Просвещението създава епистемологична парадигма и тя е движеща сила за технологизацията и индустриализацията, за техния прогрес, но и за катастрофите, които следват от тях.

Проф. Кьосев проследи историята на метафората на Просвещението през погледа на автори от различни държави и представи нейното политическо значение. Той направи кратък исторически преглед на развитието на светлината като метафора и нейното революционно значение за Просвещението. В духа на празника на славянската писменост и култура проф. Кьосев подчерта, че стихът от песента на Стоян Михайловски „Напред, науката е слънце, което във душите грей” отразява двустранността на Просвещението в неговия научен и духовен аспект.

5

Просвещението е интелектуален и философски връх в европейското историческо развитие. По време на тази епоха се възраждат редица идеи и идеали като свобода, морално право, братство, равенство, представителна демокрация и толерантност, наред с идеите за прогреса и рационалното държавно управление на обществото. Едновременно с това Просвещението легитимира евроцентристката доминация в света, служейки си с универсални оправдания за всички имперски завоевания, за унищожението на местните традиции, за безскрупулното технологизиране и експлоатация на разнообразни не-европейски култури, както и за енергичния експорт на „цивилизация“ и „модерност“.

Днес идеите на Просвещението изглеждат двусмислени – разпространение на литературен, научен и икономически прогрес, правото на закона и движения за независимост наред с вековно колониално господство, бурните политически промени, катастрофалните световни и локални войни. Идеите на Просвещението вдъхновяват редица революции – политически, философски и технологични. Те са нормативната основа на демокрацията, свободния пазар, технологията и капитализма, те легитимират колонизацията и в същото време са в основата на анти-колонизационни и анти-капиталистически съпротивителни движения. Философи, писатели и публични фигури на Просвещението разпространяват в света идеалите за човешкото достойнство, суверенитета и еманципацията. Въпреки това техните тъмни двойници евроцентризмът, национализмът, расизмът и ксенофобията се коренят в същите интелектуални, морални и политически обекти и продължават да влияят на нашето настояще.

Всичко това показва, че Просвещението все още е актуален, дискусионен въпрос, който има своите важни политически и интелектуални последствия, то повдига въпроси и съмнения – приключила ли е модерността или все още продължава? Отговорът на тези въпроси означава не само да мислим за своя произход, но да обясним нашето настояще и планираме своето бъдеще.

Целта на конференцията бе не само да бъдат преосмислени вече известните и несъмнени противоречия, но също така да се де-европеизира историята на Просвещението и неговото съвременно състояние – да се предложат нови гледни точки от неговите „периферии“, които да проучат двойствените последствия от Просвещението по един нов евристичен начин.