Занятията на Висшия педагогически курс започват на 1 октомври 1888 г. съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Това е рождената дата на българския университет.
Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров – директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

Студентите са 43, само мъже. В приетия Временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика.

На 31януари 1889 г. седмината са назначени за първи преподаватели на Висшето училище, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването й с периодични издания, както и за изработването на правилник за Висшето училище. Те призовават към академична автономия в управлението и организацията на Висшето училище. За пръв Ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет (1884), преподавател по езикознание, диалектология и общославянска етнография.