Начало / Новини / Новини и събития / Втора международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“

   
Втора международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“

Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“, посветена на 30-годишнината от откриването на специалност „Китаистика“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, беше проведена на 19-20 ноември 2021 г. в онлайн формат.

В конференцията участваха около 85 учени – китаисти и изтоковеди от над 15 страни в света, в това число изследователи от България, Китай, Русия, Германия, Италия, Англия, САЩ, Мексико, Индия, Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Турция, Гърция, Армения, Грузия и др. На юбилейния форум бяха представени най-новите изследвания по актуални въпроси в българската и световната китаистика. Събитието предостави платформа за научни дискусии в отделните тематични направления на изтокознанието с цел да обедини различните поколения български китаисти и изтоковеди и да даде възможност за изява на млади учени в областта на китаистиката и изтокознанието.

1

Конференцията беше открита от ръководителя на катедра „Китаистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Антония Цанкова.

2

На церемонията по откриването приветствени адреси отправиха зам.-ректорът на Алма матер проф. д-р Мария Стойчева, Н.Пр. посланикът на Китайската народна република в България г-н Дун Сяодзюн, доц. д-р Надя Чернева, зам.-ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, проф. дфн. Магдалена Панайотова, декан на Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, проф. д-р Лин Уъншуан, зам.- декан на Факултета по европейски езици в Пекинския университет по чужди езици, доц. д-р Искра Мандова, катерда „Класически и източни езици и култури“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Специално поздравително писмо към конференцията изпрати проф. дфн. Бора Беливанова, един от доайените и основатели на българската китаистика.

3

Тематичните панели на конференцията обхващаха широк спектър от научни проблеми и направления, от традиционно филологическите, посветени на изследвания на китайския език, литература и култура, философия и изкуство, до секции по въпросите на съвременното обществено и икономическо развитие на Китай, политически, икономически и дипломатически отношения, образователни политики, здравеопазване и др.

4

Основни доклади на пленарните сесии на конференцията изнесоха проф. дфн. Владимир Курдюмов от Московския градски университет на тема „Типология на китайския език – митове и реалност“, проф. д-р Дун Шухуей от университета Нанкай, Тиендзин (Китай) на тема „За ролята на европейските магически разкази в историята на културния обмен между Китай и Европа“, доц. д-р Антония Цанкова от Софийския университет с доклад на тема “30 години Китаистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – история, опит, перспективи“, проф. д-р Шъ Джън-ю от Пекинския университет с доклад на тема „Преподаване и изследване на китайския език в ранния период след създаването на Китайската народна република“ , проф. д-р Виктория Богушевская от университета Католика дел Сакро Куоре (Италия) с доклад на тема „Креативността в езика: какво се крие в китайските палиндроми?“ и проф. д-р Ли Сюетао с доклад на тема „Му Ци и неговата картина „Шест райски ябълки“.

Академичното събитие предизвика голям интерес сред българските и международни синологични кръгове, в сесиите на конференцията бяха представени и обсъдени нови изследвания в различни направления на китаистиката, създадоха се научни контакти и възможности за нови изследователски партньорства, апробирани бяха резултати от научни изследвания и новаторски подходи. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в юбилеен сборник от Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“.