На тържествена церемония, която се проведе в Аулата, проф. д-р Анхел Лопес Гарсия-Молинс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението по удостояването с почетното звание на най-старото българско висше училище е на Факултета по класически и нови филологии.
Церемонията бе открита от проф. д-р Милена Братоева, заместник- декан на Факултета по класически и нови филологии, която представи проф. д-р Анхел Лопес, академичната му кариера и научните му интереси.
Проф. д-р Анхел Лопес Гарсия-Молинс е заслужил професор на Университета във Валенсия, Испания, член-кореспондент на Северноамериканската Академия за испанския език, „доктор хонорис кауза“ на Националния университет за дистанционно обучение (UNED), Испания.
В словото си проф. Братоева изтъкна, че предложението за удостояване на проф. д-р Анхел Лопес Гарсия-Молинс с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е мотивирано от изключителните му научни постижения във всички области на филологическото познание: теория на езика, история на езикознанието, испанско езикознание, испанска семантика, социолингвистика на испанския език, история на испанския език, литература на испанския език, теория на литературата и масовата култура, дидактика на испанския език, а така също и в новаторски области, като еволюционна лингвистика, невролингвистика, психолингвистика и други.
Проф. Анхел Лопес е професор по общо езикознание в Университета във Валенсия. Бил е гост-професор в университетите във Вирджиния, Майнц, Минесота, Орхус, Тукуман, в Университета Карлос ІІІ в Мадрид и в Шанхайския университет за международни изследвания. Чел е лекции в множество испански и чуждестранни университети, сред които и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Проф. Братоева акцентира върху интензивния академичен живот и забележителното научно творчество на проф. Анхел Лопес. Той е ръководител на магистърски програми, създател и директор на научни институти, член на редица национални комисии по оценяване на научни проекти, ръководител на изследователски проекти, ръководител и член на консултативни органи на научни списания и поредици, председател на научни форуми, специален гост на над 90 научни форума, ръководител на 36 защитени успешно докторски дисертации. Автор е на 40 книги, рецензирани в престижни научни списания, на повече от 200 статии от различни области на филологическото познание и съавтор на шест учебника. За особените си научни постижения е удостоен с редица престижни национални и международни отличия и звания, сред които наградата Honoré Chavée на Академията за изящна словесност на Френския институт, обединяващ пет авторитетни френски академии, и почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Националния университет за дистанционно обучение в Мадрид (UNED).
„Най-забележителният принос на проф. Анхел Лопес към езикознанието е неговата лиминарна граматика – лингвистична теория, изградена върху взаимоотношенията между език и езиково съзнание, формализирани математически върху принципите на общата топология“, каза проф. Братоева и допълни, че върху изработените принципи са построени много от произведенията му, както и разработки на негови ученици и последователи. Създател на т.нар. Валенсианска лингвистична школа, призната на национално и международно равнище и включена в енциклопедията Lexikon der Romanistischen Linguistik и в редица речници и справочници по съвременна лингвистика, проф. Лопес е първият испански учен, получил престижната награда Honoré Chavée от Френската Академията за изящна словесност като оценка на приноса му в съвременната лингвистична теория. Отличието е присъдено за книгата му Gramática del español, обширен труд в три тома (1994, 1996, 1998), съдържащ постановките на разработената от него теория.
Проф. Братоева посочи и другите научни области, в които проф. Анхел Лопес развива изследователския си интерес, които са свързани с произхода на езика и връзките между генетичния и езиковия код, и невролингвистиката
„С огромната си ерудиция проф. Анхел Лопес прекроява пространствата на човешкото знание, за да предложи една напълно новаторска научна хипотеза за възникването на отличителната ни способност да говорим, придобита благодарение на преминаването от биологичния код към граматичния код, от кода на живота към кода на езика, като се опира на данни от всички сфери, които имат отношение към произхода на езика – биология, химия, физика, математика, биохимия, генетика, невролингвистика, психология, социология, лингвистика, религия, митология, палеонтология и пр.“, посочи още проф. Братоева и обърна внимание, че в поредица от статии и книги испанският учен изследва явлението спанглиш (неофициален език, смесица от английски и испански, говорен от латиноамериканците в САЩ).
В своето приветствие проф. Братоева говори и за активното участие на проф. Лопес в обществения живот. Плод на социалната му ангажираност са две книги, получили високи отличия: „Ропотът на изгонените“, Барселона, 1985, удостоена с наградата на Тринадесетото издание на Anagrama, и „Мечтата на испаноезичния свят на кръстопътя на съвременния расизъм“, 1991, удостоена с наградата на Осмото издание на Constitución. Участва активно в създаването на Института за езиците на Иберийския полуостров и в Мултидисциплинарния семинар по многоезичието в Испания – инициатива, подкрепяна от Фондация Ортега и Фондация Жоан Боска. Основател е и директор на Валенсианския институт за езици и култури на американските индианци, съиздател на поредицата „Езици и култури на американските индианци“. Този институт е единственият испански орган, занимаващ се с езиците на американските индианци, който организира конгреси, подкрепя културния обмен и стимулира отношенията с Латинска Америка. Сътрудник е на вестниците Levante-EMT и El País.
Специален акцент проф. Братоева постави върху приноса на проф. Анхел Лопес за развитието на научното и академичното сътрудничество между Софийския университет и Университета във Валенсия. През ноември 2007 г. по предложение на Катедрата по испанистика и португалистика проф. Анхел Лопес чете лекция в Института Сервантес, София. През май 2003 и март 2015, по покана на Катедрата по испанистика и португалистика, чете цикъл лекции за лиминарната граматика и за произхода на езика и неговите генетични основи. На Международния симпозиум, посветен на 55-годишнината на специалността Испанска филология, участва с пленарен доклад. През 2008 г. между ръководената от него Катедра по теория на езика и Магистърската програма по приложна лингвистика е подписано двустранно споразумение за срок от пет години за мобилност на преподаватели и студенти. Ръководената от проф. Анхел Лопес Катедра е приела като специализанти двама преподаватели от специалност „Испанска филология“. В сп. „Съпоставително езикознание“ са публикувани рецензии на два негови труда.
„Убедени сме, че удостояването на проф. Анхел Лопес, учен с изключително висок международен престиж, със званието „доктор хонорис кауза“ e чест за нашия Университет и несъмнено ще допринесе за още по-широкото международно признание на българската испанистика, развивана в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, каза накрая проф. Братоева.
Проф. д-р Анхел Лопес Гарсия-Молинс бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков.
Изтъкнатият учен благодари на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за огромната чест, която оказва с присъждането на почетната титла „доктор хонорис кауза“. Той благодари лично за отделените време и сили на колегите и приятелите, които стоят зад това предложение, и по-специално на Евгения Вучева и Боряна Петринска – уважавани колеги и приятелки, с които поддържа плодотворна научна връзка и топло приятелство от много години.
Академичното слово на проф. Анхел Лопес бе на тема: „Езиковите съюзи и испанският език“. „Мога да изнеса тук тази лекция на испански език благодарение на усилията на стотици испанисти, които – вместо да се придържат към лесната националистическа идеология, закрепена за всеки език – се стремят, без да се отказват от своята принадлежност, да търсят и общото, да се опират на тази толкова човешка духовност, за да се докоснат до други светове посредством други езици. На тях – на тези прекрасни испанисти от България и от други страни – е посветена тази скромна лекция“, каза проф. Анхел Лопес.
В словото си той обърна внимание върху разликата между три понятия, които, по думите му, не дават мира на лингвистите – цивилизация, култура и език.
Проф. Лопес акцентира върху различията между две семиотични реалности, които назовава конвенционално цивилизация и култура. По думите му, цивилизацията е по-широка и се променя по-бавно, бидейки напълно несъвместима с конкурентните цивилизации. По това прилича на религиите – човек не може да бъде едновременно християнин и мохамеданин, както не може да бъде със западно и източно мислене. Културата се променя постоянно, изгражда се въз основа на културни заемки от други общности и точно по тази причина е по-скоро сътрудничеща си, отколкото съревноваваща се. Що се отнася до езика, въпреки че съществува известна тенденция да се отъждествява с културата (позната като хипотезата на Сапир-Уорф), той показва съществена приемственост през времето, която напомня на цивилизациите.
„В действителност днешният испански език ни позволява да разберем без проблеми Галдос, Сервантес и, с малко усилие, дори Поемата за моя Сид. Първия път, когато дойдох в България, имах изумителната възможност да разтоварям с човек, говорещ испанския от XV век, и се разбрахме чудесно – видяхме се в Софийската синагога, където стар сефарад се отпусна пред мен и ми разказа за помощта, която българите са оказали на братята му по произход, като ги укрили от нацисткото зверство; оплака ми се единствено, че заради испанската телевизия синът и внукът му говорели по начин, по-близък до моя, отколкото до неговия“, каза испанският учен.
Той прибегна до една метафора, за да изясни разликата между цивилизация, език и култура. Цивилизацията представлява нещо като химично съединение, при което продуктът на реакцията, например железен сулфид, вече не притежава свойствата на изходните вещества. От своя страна, езикът прилича на сплав, например бронз, който се получава от смесването на мед и калай, като така се подобряват свойствата на съставните елементи, които, макар и трудно, може да бъдат възстановени. Културата на свой ред е по-скоро нещо като смес, която може да се получи при всякакви пропорции и чиито компоненти лесно може да бъдат възстановени, ако съдим по експериментите ни като деца, когато смесвахме сяра на прах с метални стружки и лесно извличахме стружките, като доближавахме магнит до сместа. Така се оказва, че езикът е по средата на пътя между цивилизацията и културата, по-пропусклив е от първата, но по-малко променлив от втората.
В словото си проф. Анхел Лопес обърна специално внимание на факта, че средната позиция на езиците се отразява достатъчно точно в различното поведение на лексиката и синтаксиса при заемките. „Сякаш една част от езика, лексиката, е по-близка до културата, докато другата – синтаксисът, до цивилизацията; сякаш Хераклит и Парменид са побратимени“, каза той и подробно анализира темата с различни примери. Испанският учен говори за лексикалните и синтактичните заемки, за езиковите съюзи, за споделеността на граматичните свойства между езици с различен произход, които съжителстват в съседство и са поддържали тесни исторически връзки, като обърна внимание на езиците на Балканите, но и на езиковите съюзи в различни части на света. „При всички случаи, като вземем предвид посочената средна позиция на езиците, трябва да отбележим, че макар да са налице множество езикови съюзи по света, контактът не е задължително условие за тяхното съществуване, тъй като много езици съжителстват хармонично в съседство, без да образуват съюзи (Sprachbund)“, каза още проф. Анхел Лопес в своята лекция.
Той отбеляза, че тъй като езиците са по средата на пътя между културите и цивилизациите и не притежават нито гъвкавостта да се фрагментират и прегрупират, характерни за първите, нито закостенялостта на вторите, имат по-добри възможности да се превърнат в основа за консолидиране на съюзите между групи хора.
В своята лекция проф. Анхел Лопес припомни, че преди трийсет и пет години в труда си El rumor de los desarraigados, „Ропотът на изгонените“ (1985) развил идеята, че подбудителят на иберийския езиков съюз, баският, е породил един специален романски език, който нарекъл полуостровен койне и който днес наричаме испански. По думите му, този койне език се радвал на известна формална простота, което е позволило да функционира още в онзи момент като начеващ преходен език, или лингва франка, макар по-късно да се е развил като всеки друг език. „В този смисъл, винаги ме е интересувало защо българският е единственият славянски език, загубил падежната система на славянската група езици, и единственият, развил член (човек-а, lit. persona-la), както и че е развил обект маркиращо спрежение (мене ме обичат, ‘a mí me aman’), свойства, които притежава и испанският. Към това мое изумление се добавя и фактът, че именно българският е бил основата на старобългарския, писменият преходен език на славянските народи. Струва ми се, че и двата езика, испанският и българският, така различни на пръв поглед, споделят още две съществени еволюционни черти: първо, и двата участват в езикови съюзи, повлияни от различен език, съответно баския и новогръцкия и второ, и двата са били лингва франка на полуострова, на който са се зародили – Иберийския в единия случай и Балканския в другия, и са покривали в основни линии съответно устната и писмената реч“, каза още испанският учен.
По думите му, може да предположим, че необходимото опростяване, за да може даден език да се превърне в преходен, е благоприятствано от факта, че въпросният език, вместо да се вкамени в граматичните си парадигми, трябва да отговори на предизвикателството да присъединява чужди граматични структури от език с различен генетичен произход, както обикновено се случва в езиковите съюзи. Дори бихме могли да формулираме една хипотеза относно езиковите съюзи и свойството на преходен език, което придобива един от участващите езици. „Обикновено съюзът започва с разпространението на езикови черти, които се прехвърлят от повлияващия език върху другите. Това разпространение е специално маркирано в някой от засегнатите езици, който опростява своите граматични структури под натиска на чуждите характеристики. Ако съществуват благоприятни външни условия, е много вероятно опростеният език да се трансформира в преходен език, или лингва франка. Тези обстоятелства са били Пътят към Сантяго (обширно пространство за търговски обмен между хора с различни езици) в Испания и Първата българска империя на Борис I, който извършил покръстването на поданиците си, носители на различни езици, с помощта на славянската азбука. И двете събития са се осъществили през IX - X век (Емилианските глоси)“, изтъкна проф. Анхел Лопес и допълни, че така между испанския и българския език се очертава един по-абстрактен паралелизъм, който може да наречем когнитивен и който възниква в резултат от особената еволюция на двата езика.
Накрая на словото си испанският лингвист посочи, че езиците изпълняват посредническа функция, която заслужава да бъде осветлена. Културните хибриди символично се консолидират всеки път, когато един език приема заемки от речниковия състав на съседния, както сплавите се подсилват чрез смесването на металите, от които произлизат. Но когато езиковото съжителство се осъществява в рамките на езиков съюз, обикновената заемка се пречупва в идеология на сътрудничеството. „Дотук това са два процеса, върху които трудно можем да повлияем. Все пак не бива да забравяме, че езиковедите сме принудени нееднократно да напуснем своята мраморна кула и да направим нещо. Можем ли да направим нещо, тръгвайки от самите езици, за да се опитаме да повлияем върху нужния диалог, а не съюз, между противопоставящи се цивилизации? Разбира се, можем да подкрепяме плурилингвизма и да улесняваме езиковото взаиморазбирателство, което е първата стъпка към възникването на езиковите съюзи (Sprachbünde). Също така можем да насърчаваме литературата на всички наши европейски езици, а не само на вездесъщия английски на глобализацията – така постъпихме на миналия 23 април (Ден на книгата в Испания, който възпоменава кончината на Сервантес) и 24 май (Ден на българската писменост, когато се отбелязва празникът на създаването на глаголицата от Кирил и Методий и претворяването ѝ в кирилската азбука от Св. Климент Охридски, мъдреца, чието име носи този Университет)“, подчерта проф. Анхел Лопес и допълни, че за света би било полезно да се насърчават езиковите съюзи. По думите му, за Европа, за Европейския съюз, който е нашият малък споделен свят между българи и испанци, както и между други нации, е от изключителна важност да се осъществяват срещи между езиците. „В противен случай ще стане както в известната поема на Ружа Вълчева, където световете на големите и на малките се срещат само на върха на иглата“, каза накрая изтъкнатият учен.
Цялото слово на проф. д-р Анхел Лопес Гарсия-Молинс можете да видите тук.
"На Софийския университет „Св. Климент Охридски“ дължа не само благодарност за това академично отличие, а и за широките изследователски хоризонти, които се откриваха след честите ми срещи с Вашите колеги. Чувствам се много горд, че принадлежа към вашата общност - общност на един от най-големите и стари европейски университети", написа проф. Анхел Лопес в Почетната книга.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер":