Проектът GATE ще подобри качеството на живот на гражданите в България с помощта на шведска експертиза. Проектът е инициатива на Факултета по математика и информатика към Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и се изпълнява в сътрудничество с Факултета по физика и Научноизследователския център на Алма матер, в партньорство с Техническия университет „Чалмърс” и „Индустриални Технологии Чалмърс”, Швеция.
Шведската инициатива, свързана с приложение на големите данни (BigData@Chalmers) във всичките осем приоритетни научни области на Технологичния университет Чалмърс, може и трябва да бъде приложенa и в България при реализирането на проекта GATE - Big Data for Smart Society. Това беше основното послание на Греам Кемп, професор в Департамента по компютърни науки и инженерство на Технологичния университет Чалмърс, Швеция, който има богата експертиза в обработката и анализа на големи данни и тясна специализация в машинното обучение (machine learning).
Проектът GATE, финансиран по мярката “Teaming” на програма Хоризонт 2020 на ЕС, цели да подготви изграждането на Център за върхови постижения в областта на големите данни. Екипът на проекта GATE организира в София ТехПарк двудневен семинар за определяне на основните приоритети на научноизследователската дейност и пилотни приложни проекти, които да залегнат в бизнес-плана на бъдещия център за върхови постижения. Той ще свързва и обединява в единна устойчива екосистема всички заинтересовани от големите данни – университети, централна и местна администрация, индустрия, общество.
Участниците в семинара бяха приветствани онлайн от Едуард Къри, вицепрезидент на Асоциацията за големи данни (Big Data Value Association) - неправителствена организация с основна задача да подпомага повишаването на конкурентоспособността на европейските компании с иновации, основани на големи данни. Той подкрепи проекта GATE в контекста на мисията му за изграждане на първия в Източна Европа център за големи данни.
В продължение на два дни в поредица от срещи с представители на академичната и изследователската общност, държавната и общинската администрация, неправителствени и бизнес организации бяха идентифицирани основните очаквания от бъдещия Център за върхови постижения в областта на големите данни.
Според представителите на академичната общност центърът трябва да съсредоточи усилията си за решаване на проблемите в областта на интелигентните градове и да подпомогне изграждането на удобен за обикновения гражданин град на бъдещето. „София е единственият град в България със стратегия за интелигентна специализация, добри финансови ресурси, които трябва да бъдат използвани за превръщането му в град на бъдещето, но и с големи проблеми в транспорта, градската мобилност, здравеопазването и екологията“, заяви проф. Румен Николов от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Той поясни, че ако в реално време се събират и използват GPS данните от смартфоните на всеки гражданин на София, те могат да послужат за решаването на някои от най-наболелите проблеми и даде пример с придвижването в градската среда. По думите му, основните предизвикателства пред цифровата трансформация са три – липсата на умения, на специалисти и финансов ресурс, а експертизата на GATE може да помогне за преодоляването им, категоричен бе професорът.
Бъдещият Център за върхови постижения може да донесе висока добавена стойност не само за гражданите, но и за фирмите. Ако събраните до момента от бизнеса данни се обработят и използват рационално, ще бъдат решени проблеми като липсата на връзка между индустрията и академичната общност.
„България има успехи, но все още недостатъчно добри традиции при работата с т.нар. „отворени данни“. Страната ни трябва да направи още много, за да заработи електронното управление“, подчерта доц. Антон Герунов от Стопанския факултет на Софийския университет, доскоро експерт в Министерския съвет. Той изтъкна, че предстои процес на разширяване на отворения достъп до данните, съхранявани от държавната администрация. Интегрирането на данните на централната и местните администрации и на неправителствения сектор, а в последствие и свързването им със социални данни, е ключов фактор за навременното и информирано взимане на решения в полза на обществото, обясни доц. Герунов.
По време на дискусията беше обсъден и пилотен проект в областта на електронното здравеопазване. Беше подчертано, че предстои изграждането на единна система, която ще интегрира действащите системи в болниците, аптеките, Министерството на здравеопазването и НЗОК. Предвид големия обем от данни, който ще се доставя от разнородни източници, бъдещият Център за върхови постижения би изиграл ключова роля за предоставяне на нови аналитични подходи и методи, с което да се подобри качеството на здравните услуги за пациентите.
Управлението на водите и предпазването от наводнения е конкретен проблем, върху който могат да се съсредоточат научните изследвания на Центъра, посочи Илия Кръстев, представител на SAP за България. Като потенциални заинтересовани страни бяха посочени Министерството на околната среда и водите, общините и Министерството на икономиката.
Обсъдени бяха и очакваните ползи от бъдещия център в областта на енергийната ефективност и зелената енергия, образованието и транспорта.
В идентифицирането на проблемите в индустрията се включиха представители и на Българската търговско-промишлена палата. Те представиха водещите икономически сектори в страната, които биха имали конкретни ползи от извършването на аналитична обработка върху техните данни.