Академичното тържество, проведено в Аулата на Софийския университет, бе открито от чл.-кор проф. дин Иван Илчев. Той припомни, че Университетът чества знаменателната годишнина от успението на св. Климент Охридски в седмицата след обявяването на националните рейтинги на университетите в България, които доказват за сетен път, че Софийският университет не отстъпва от позициите си на водеща образователна и научна институция в страната.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза в словото си, че всеки ноември е изпълнен със събития, свързани със свети Климент. Тази година обаче е особено наситена със събития, защото честваме 1100 години от успението на нашия светец, каза ректорът и припомни, че годишнината е включена и в културния календар на ЮНЕСКО. „Когато вчера отворих пресата, за момент помислих, че съм се преселил в друг свят. Вместо обичайните лоши и пошли новини в няколко вестника попаднах на статии и интервюта, посветени на годишнината на Климент Охридски. Те отдават дължимото на този духовен гигант и отбелязват националните чествания и пристигането на мощите му – главата на светеца, от гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, каза проф. Герджиков.

Ректорът отбеляза, че името на Климент Охридски е завинаги свързано с пренасянето на славянската писменост в България и с утвърждаването на старобългарския език и на българската книжовност, чийто разцвет през този период още през 19 век е наречен „Златен век“. Огромното духовно влияние на св. Климент Охридски го прави достоен патрон за Софийския университет и вдъхновява академичната общност винаги да се стреми да бъде достойна за него.

Проф. Герджиков припомни, че на тази дата преди една година си е позволил в краткото си слово да очертае визия за това, какъв трябва да бъде Софийският университет, ако иска да бъде храм на духовността и знанието, както и кратка програма за пътя към тази цел. Една година по-късно продължава успешно развитието на Университета като най-стар, най-голям и най-престижен изследователски университет у нас. Ректорът изтъкна, че през 2016 г. Софийският университет за първи път е влязъл в класацията Times Higher Education и се е изкачил с 50 места в класацията QS World University Rankings. Според Рейтинговата система на висшите училища в Република България Софийският университет отново е първи в повечето професионални направления, в които предлага обучение.

Проф. Герджиков подчерта, че в сътрудничество с държавните институции Софийският университет е допринесъл за формирането на държавната политика в областта на висшето образование и науката и за приемането на справедлива уредба на висшето образование, която въвежда нов модел на финансиране и стимулира резултатите.

Ректорът посочи, че през изтеклата година Софийският университет е изплатил 5 милиона лева задължения, въпреки че бюджетът не се е различавал от миналогодишния. Към предвидения бюджет са осигурени над 5 милиона лева допълнително. Направени са преглед и оценка на финансовата политика на Софийския университет през последните години и анализ на структурата на приходите и разходите; Съветът на деканите е приел предложения за оптимизация на работата и за ефективното и справедливо разпределение на средствата между звената на Университета. Избирането на главен мениджър на Софийския университет и създаването на звено за финансово-административен контрол вече доведе до повишаване на приходите от няколко вида дейности, каза проф. Герджиков и добави, че на предстоящото Общо събрание на Университета ще бъдат разгледани предложения за изменение на Правилника за устройството и дейността на Софийския университет.

Ректорът се спря и на разработената нова процедура за атестирането на преподавателите, на направения анализ и оценка на част от административните процеси, както и на извършените подобрения във функционалността на студентската информационна система и модернизираната процедура за кандидатстване на студентите от Софийския университет за мобилност по програма „Еразъм+“.

Проф. Герджиков съобщи, че Софийският университет е получил акредитация на средата за дистанционно обучение и вече е акредитирана първата магистърска програма в дистанционна форма, започна и изпълнението на проекта „Студентски практики“, по който отново хиляди студенти на Софийския университет ще могат да придобият практически опит и да опознаят бъдещите си работодатели.

Софийският университет е домакин на над 1000 научни и културни събития годишно, припомни ректорът и подчерта, че Културният център, Университетският театър, университетските телевизия и радио, музеите на Университета продължават активната си културна и образователна дейност.

Всички тези успехи ни радват, но още повече ни радва оптимизмът, който ни вдъхват реформите, предприети на национално ниво, изтъкна проф. Анастас Герджиков. „След изменението на Закона за висшето образование и на подзаконовата нормативна уредба сме изпълнени с надежда, че мерките, предвидени в Стратегията за развитието на висшето образование наистина ще се изпълнят“, каза ректорът и добави, че за първи път има възможност да бъдат предприети стъпки за признаването на Софийския университет за изследователски. За първи път от много години Софийският университет е подкрепил проекта за Закон за държавния бюджет в частта му за висшето образование, защото отразява новите справедливи принципи на финансиране. За първи път от осем години Софийският университет мисли за разумно повишаване на доходите на преподавателите и служителите.

„Нека си пожелаем тази юбилейна година да стане наистина преломна за българското висше образование и за Софийския университет и да очертае трайна тенденция към справедливо стимулиране на постиженията“, призова ректорът. По думите му, само така Университетът ще може да се съсредоточи върху истинските си задачи – предлагане на качествено висше образование, постигане на високи научни резултати и връщане на ролята на интелектуалците като духовни водачи на нацията. „Свети Климент Охридски ще ни подкрепя в тази мисия, за да се покажем още по-достойни да носим неговото име!“, каза в заключение проф. Герджиков.

Цялото слово на проф. Герджиков можете да видите тук .

Академичната общност на Софийския университет и гостите, присъстващи на празника, бяха приветствани от проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите. Той прочете поздравителен адрес от името на проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите. В него се посочва, че Софийският университет е символ на образователни традиции, високи ценности, както и авторитетна, високо ценена европейска академична институция. Най-убедителното доказателство да това са многобройните възпитаници на Алма матер, които заемат достойно място сред интелектуалния облик на нацията.

Проф. Статев поздрави Алма матер и от свое име и от името на академичното ръководство на УНСС. Той изтъкна, че историята и настоящето на първото българско висше училище са духовна еманация на многовековната българска образователна и научна традиция. Нека сторим дълбок академичен и човешки поклон пред святото дело на св. Климент Охридски, както и пред делото на тези, които основават Софийския университет с мисъл за бъдещето на отечеството и образованието на младите хора. „Вие, техните достойни следовници, пазите и развивате академичните традиции, непрекъснато надграждате стореното от вашите първостроители“, добави той. Проф. Статев отбеляза, че УНСС и Софийският университет са били, са и ще бъдат винаги заедно, защото ги свързват общите им родословни корени, общото им настояще и общите мисия и ценности.

Ректорът на Университета за национално и световно стопанство отбеляза, че първооснователят на УНСС проф. Стефан Бобчев е един от известните професори на Софийския университет, един от основателите на Българското книжовно дружество, на Българската академия на науките. „Коренът ни е общ и ние трябва да пазим академичния дух и академичния съвет на нашите създатели и първостроители“ каза проф. Статев и връчи на ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков възпоменателен медал „Проф. Стефан Бобчев“ за принос в развитието на академичното сътрудничество между УНСС и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Академично слово на тема: „Духът на св. Климент и св. Климент в нашата духовност“ произнесе проф. д-р Климентина Иванова.

„Събрали сме се да почетем 1100-годишнината от успението на свети Климент Охридски, един от нашите Първоучители. Ние сме тук, в неговия дом, отговорни пред него като наследници на делото му“, каза проф. Иванова.

„1100 години е предел, изискващ равносметка не само за изминалите векове, но и за настоящето. И сега се взираме в кладенеца на времето, за да потърсим там непомрачения му лик, да извикаме към живот този, чиито следовници би трябвало да бъдем, така, както той достойно е вървял по стъпките на светите Кирил и Методий. Почитаме светостта му, но се и питаме не сме ли длъжници пред неговия дух? Стараем се да съберем и съхраним поне част от непреходното му книжовно наследство, но имаме ли достатъчно сили за да запазим завещаното ни – да запазим словесността като памет, просветителството като призвание, посвещението на нашата работа като съдба? Би ли ни припознал днес св. Климент като част от своето духовно стадо? Негови ли сме не само заради името на университета, а заради ревнителството, с което пристъпваме прага на нашето Висше училище, оставяйки всекидневно част от себе си в умовете и в съзнанието на поверените ни млади хора?“, попита проф. Иванова.

По нейните думи, в този ден, в тези дни, в тази година духът на св. Климент тревожи нашето съзнание, връща ни към миналото, заставя ни да се вслушваме в онова, което изричаме, да се вчитаме в онова, което се печата, да се замисляме над онова, което ни се внушава и да си припомняме отново жизнения му път, следите, оставени от него в нашата култура и най-вече – в нашата духовност.

Проф. Климентина Иванова припомни делото и заслугите на свети Климент Охридски. Въздействието на Климентовите похвали, образец на изящна словесност, на разбираемите мъдри поучения и на прекраснословните песнопения върху слушателите и читателите е засвидетелствано през вековете, думите му отекват във всички предели на Slavia orthodoxa, каза тя и добави, че няма средновековен български автор, който да е толкова четен, стотици пъти преписван и чийто текстове да са служили за модел и подражание не само на българските, но и на руските, а и на сръбските книжовници столетия наред. За православните славянски книжовници от учител и епископ на една територия св. Климент става равен по авторитет на църковните отци.

Деянията на св. Климент имат още едно измерение и то е в неговата роля на съзидател на българския книжовен език, подчерта проф. Иванова. С всяка своя творба той изнамира нови и нови думи, надгражда делото на светите братя, продължава да обогатява книжовния език, тъче одеждите на Духа, за да бъдат облечени с тях новопокръстените българи и потомството им. И Словото пребъдва, обхващайки други земи, просвещавайки други народи. Завещанието на св. Климент е да пазим езика си, защото всяка изхвърлена от употреба и забравена, или ненужно заместена с чуждица, изразителна българска дума, изпадайки от нашата реч, обеднява съзнанието и застрашава паметта ни.

Духът на св. Климент е съхранен в славянската православна култура и до днес, изтъкна проф. Иванова. По думите й, изминалото столетие и началото на нашето са дали достоен плод на изследователска работа за разкриването на Климентовото книжовно наследство. В Климентовата комисия от 1914 година, която събира материали за издание на съчиненията му за 1000-годишнината в 1916 г., под председателството на акад. Балан са включени най-видните български палеослависти. Започнатото от Климентовата комисия е продължено и половин столетие по-късно, за 1050-годишнината от успението на светеца, излиза от печат обемист академичен тритомник със съчинения на св. Климент, обработени от трима забележителни учени – професорите К. Куев, Б. Ст. Ангелов и Хр. Кодов. Следващото поколение слависти са открили за науката св. Климент – химнографа. Почти едновременно с обнародването на съчиненията на Климент Охридски, след епохалните открития на Г. Попов филологическата наука се насочва и към поетичните творби на старобългарския писател и за няколко десетилетия химнографското му наследство стана достъпно за изследване. В 2008 г. бе отпечатан представителният том „Свети Климент. Слова и служби“, изготвен от трима преподаватели от Катедрата по кирилометодиевистика, П. Петков, И. Христова-Шомова и А.-М. Тотоманова, в който са поместени не само старобългарските текстове, но и преводи на новобългарски език. Така за 1100-годишнината образът на св. Климент Охридски – твореца се е разкрил още по-безспорен и заслужаващ още много задълбочени и цялостни проучвания.

„И все пак, как да определим основното, което ни внушават деянията на св. Климент и заради което неговото име ще пребъдва във вековете?“, запита в края на академичното слово проф. Иванова. По думите й, той може с пълно право да се нарече апостол на словото, притежаващ духа на неизчерпаемата сила на дълготърпелива и несебична любов към хората, а чрез тях - към Църквата и към Бога, на които се е посветил.

„Искам на кажа още, че ние почитаме нашия светец като защитник на духовността и на правото тя да бъде избрана от словесните люде като възвеждаща ги към истинските ценности на живота. Ако сме такива, св. Климент би ни припознал като част от своето духовно стадо. А онези безумци, които смятат, че хората, произвеждащи духовни, а не материални блага, са излишни в днешното общество, се опитват да унищожат не само духа на св. Климент, но и корените на нашата духовност и заплашват човешкия облик на бъдещите поколения“, завърши словото си проф. Климентина Иванова.

Цялото слово на проф. Климентина Иванова можете да видите тук.

По време на тържественото честване на патронния празник на Софийския университет 34 новоизбрани професори в периода от 25 ноември 2015 г. до 25 ноември 2016 г. получиха дипломите си от ректора проф. Анастас Герджиков.

По традиция на патронния празник на Софийския университет бяха връчени и награди на отличили се преподаватели и студенти през изминалата година.

Голямата награда за научна и изследователска дейност „Софийски университет „Св. Климент Охридски“ бе обявена от заместник-ректора на Софийския университет чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов. Той припомни, че наградата е учредена през 2008 г. и се връчва веднъж на две години. За първи път лауреатите са трима: проф. дхн Николай Денков, проф. дфн Стойчо Язаджиев и научен колектив от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии.

Проф. дхн Николай Денков е предложен от Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство и Факултетния съвет на Факултета по химия и фармация на Софийския университет въз основа на неговите високи и международно признати научни постижения в областта на физикохимията на дисперсните системи и повърхностите. Това е много актуална област на науката с важно фундаментално и приложно значение и в процес на интензивно развитие в последните години.

Научната активност на проф. Николай Денков е впечатляваща. Сред изключително убедителните наукометрични данни са неговите 141 научни публикации, включително и 9 глави от книги и две публикации в списание „Нейчър“; 130 от тези публикации са в реферирани научни списания. Проф. Денков има девет международни патента и едно авторско свидетелство. Проф. Денков има 5 500 цитата в международни реферирани издания и h-индекс=39. Той е ръководител и съ-ръководител на 33 международни проекта с чуждестранни университети. Има 69 поканени лекции и семинари в чуждестранни университети и научни институти. Бил е председател и съ-председател на пет и член на научните комитети на десет международни конференции и симпозиуми.

Проф. Денков е създател и ръководител на научно-изследователска група от млади преподаватели и докторанти.

Проф. Денков е носител на Голямата награда „Питагор“ през 2010 г., през 2013 г. е отличен с Почетния знак на Софийския университет със синя лента.

Бил е заместник-декан на Факултета по химия и фармация, ръководител на Катедрата по инженерна химия и заместник-министър на образованието и науката.

Проф. дфн Стойчо Язаджиев е предложен от Катедра „Теоретична физика“ на Физическия факултет. Става доцент на 32 години, доктор на науките - на 35 и две години по-късно – професор. Научните интереси на проф. Язаджиев са на границата на математическата физика и математиката. Най-значимите му научни резултати са свързани с изследването на уравненията на Айнщайн, описващи структурата на пространство-времето и тяхното приложение в релативистката астрофизика и космология.

Проф. Язаджиев има 130 публикации, 50 от които са във Physical Review D. Общият импакт фактор на статиите е над 350, а индивидуалният – над 200. Има h-индекс=20 и 901 независими цитирания.

Стипендиант е на Фондация „Александър фон Хумболт“ в Университета „Георг Аугуст“ в Гьотинген и в Университета в Тюбинген. Гост-професор в Олденбург, Кардиф и Тюбинген.

Проф. Язаджиев е бил ръководител на договор за научни изследвания на теоретична астрофизика между Софийския университет и Университета в Тюбинген, на проекти за двустранно сътрудничество с Германия, с Националния „Фонд научни изследвания“ и с Фонда за научни изследвания на Софийския университет.

Носител е на Награда за млад учен на Софийския университет, Награда на Министерството на образованието и науката за особен принос в науката на млад учен, както и на Награда „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката. Създател е на научната група по обща теория на относителността, гравитация и релативистка астрофизика.

Проф. Язаджиев е консултант на Нобеловия комитет за номиниране на лауреати.

Проф. Язаджиев е осигурил приемственост в своята област на научни изследвания чрез своите петима защитили докторанти, които са преподаватели в различни университети.

Научният колектив от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии включва проф. дфн Петя Янева, проф. д-р Ангелина Минчева, доц. д-р Цветана Ралева, доц. д-р Ценка Досева и доц. д-р Веселка Желязкова и е отличен за „Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Том 3. Гръцки извори“.

Средищно място в научните изследвания на авторския колектив заема проучването на един от най-значимите паметници от Златния век на българската книжнина, известен като Симеонов сборник, преведен на старобългарски език между 919 и 927 година с покровителството на цар Симеон. Автентичният старобългарски ръкопис не е оцелял, но за него свидетелства най-ранният му превод – староруският от 1073 година.

Симеоновият сборник е безценен извор за старобългарска книжовност, език и култура. С активното участие на проф. дфн Петя Янева, доц. д-р Цветана Ралева, доц. д-р Ценка Досева и доц. д-р Веселка Желязкова Симеоновият сборник беше издаден през 1991 година, а през 1993 година беше публикуван негов речник-индекс. Цитиранията от български и чужди учени на тези два тома са над 180.

Венец на дългогодишните научни занимания на авторския колектив е излезлият от печат през 2015 година трети том от поредицата. За първи път в световната медиевистика (византология и палеославистика) обнародването на старобългарския превод се осъществява успоредно с неговите гръцки извори. Двуезичното критическо издание олицетворява най-добрата световна медиевистична едиторска практика. То вече е част от фондовете на най-престижните световни библиотеки – Британската, Конгресната в САЩ, тези на Лондонския, Оксфордския, Йейлския, Станфордския, Харвардския, Колумбийския, Принстънския и други университети.

Дългогодишната работа на авторския колектив започва през 80-те години на ХХ век в рамките на Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет, ръководена от проф. Румяна Павлова. Проф. Петя Янева е световно признат учен класически филолог, чиито разработки имат интердисциплинарен и енциклопедичен характер. Доц. д-р Цветана Ралева е изследовател с разностранни интереси в областта на медиевистиката, българо-руските книжовни връзки, съпоставителна славянска лексикология и лексикография. Основните научни приноси на доц. д-р Ценка Досева са свързани със славянската историческа лексикология, проучването и издаването на славянски ръкописи, славянската химнография. Интересите на доц. д-р Веселка Желязкова са в областта на библейската тексткритика, кирило-методиевската библиография, историческата лексикология.

Проф. Анастас Герджиков обяви наградата на Столична община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2016 г. Тази година е деветото издание на конкурса.

Наградите връчи зам.-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов. Той честити празника и от името на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и заяви: „Нашата Алма матер е сърцето на София. Ние се гордеем с младите учени на София, защото във времена на съмнение и тъма те са истинската светлина на духовността. Те са най-ценната инвестиция на едно общество и ние ще продължим по всички възможни начини да им помагаме.“

Лауреатите за 2016 г. са д-р Надежда Стоянова, главен асистент в катедра „Българска литература“ към Факултета по славянски филологии и Д-р Васил Атанасов, главен асистент в катедра „Аналитична химия“ към Факултета по химия и фармация.

Надежда Стоянова е редовен преподавател в катедра „Българска литература“ към Факултета по славянски филологии от 2011 г. през тази година защитава успешно дисертационен труд „Образ и употреби на времето в българската литература (върху поезията и белетристиката от 20-те и 30-те години на ХХ век)“. особено важен принос на тази дисертация е откриването и анализирането на непознати за българското литературознание лирични текстове, които изясняват произхода на някои от най-известните образи в поемата „Септември“ на Гео Милев. През 2015 г. трудът беше публикуван като книга със заглавие „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето“. Книгата получи Наградата на Факултета по славянски филологии за литературоведски дебют и наградата „Южна пролет“.

До този момент има 45 публикации – научни статии и рецензии. Участник в около 30 национални и международни научни форуми. Участник е в 18 научни проекта. опитен организатор на научни събития, сред които е и Международният филологически форум за студенти и докторанти, който през тази година се проведе за втори път и в него участваха над 200 души от 20 държави.

Надежда Стоянова е част от редакционния колектив на списание Litera at Lingua и един от основателите и редакторите на сп. „Филологически форум“ на Факултета по славянски филологии.

Д-р Васил Атанасов започва работа към Групата по биокоординационна и биоаналитична химия към Катедра „Аналитична химия“ още като студент с изявен интерес към областта на токсикологичния анализ и токсините още като студент през 2001 г. Работата му с по изследване на действието на токсина от българска пепелянка става тема на дипломната му работа в магистърска програма „Медицинска химия“ и е обект на неговата дисертация, защитена през 2009 г.

По време на редовната си аспирантура, успоредно с воденето на упражнения по аналитична химия на студенти от Биологическия факултет, той работи и в Токсикохимичната лаборатория на Военномедицинска академия, където се развива и в областта на клиничната токсикология в спешната диагностика на остри отравяния.

Д-р Атанасов поставя началото на университетското обучение по аналитична (съдебна) токсикология в Софийския университет. Развива активна експериментално изследователска работа в областта на военната токсикология.

През 2012 г. се хабилитира като доцент по медицина в Клиниката по спешна токсикология на ВМА, с което поема ръководството на най-голямата в страната специализирана лаборатория по аналитична (съдебна) токсикология.

Д-р Атанасов е експертно ангажиран в редица работни групи към различни ведомства. Вещо лице е по голям брой токсикологични експертизи.

Преподава в Софийския университет, Медицинския университет – София и Академията на МВР.

Активно участва в подготовката и реализирането на обучението на специалността „Фармация“ в Университета.

Член е на редакционната колегия на Българското списание за химия и Medical Data (Белград).

Редовен член на Международната асоциация на съдебните токсиколози, Международното дружество по токсикология и е заместник-председател на Българското дружество по клинична токсикология.

Традиционно на патронния празник на Софийския университет беше връчена и Годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент, родом от Карлово. През тази година това е Виделина Пеева, магистър със среден успех 6.00 в специалност „Клинична и консултативна психология“, Философски факултет.

Проф. Мария Стойчева, функционален ректор на Софийския университет, обяви носителите на Годишните награди на Алма матер за учебната 2016-2017 г. по повод патронния празник. Наградите отличават постиженията на студенти в научната, образователната и културната дейност и за високи спортни постижения.

В рамките на тържеството Божана Димитрова връчи Годишната стипендия на името на Надежда Дженева. Тази година това е Николета Хаджийска, студентка в четвърти курс на специалност „Журналистика“ .

Явор Цаков връчи Годишната стипендия за студентски постижения в радио или телевизонната журналистика на името на проф. Михаил Минков. Носителят на наградата е Спас Крайнин, студент в четвърти курс във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Добрина Чешмеджиева обяви Годишната стипендия съвместно с БНТ на името на д-р Младен Младенов. Тази година тя е за Благовест Илиев, студент в трети курс на специалност „Журналистика“, профил „Телевизия“.

Носител на Годишната стипендия на името на доц. д-р Вероника Вълканова за отличен успех и студентски постижения в областта на педагогиката на масовата и художествената комуникация във ФНПП е Рада-Шели Петър Фридман, четвърти курс.

Патронният празник на Софийския университет бе отбелязан и от служителите на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик заедно с техните гости. Във Варна те се отправиха с литийно шествие, предвождани от кръста, иконите и хоругвите на православни светци, към едноименният параклис.

Църковен хор придаде още по-голяма тържественост на шествието. Празничното богослужение продължи с водосвет и молебен за здраве и благоденствие. От името на председателя на св. Синод Неофит, Патриарх български и Митрополит Софийски, беше прочетено Патриаршеско и синодално послание в деня на свети Климент Охридски и по повод 1100-годишнината от блаженото успение на светеца.