Юридическият факултет е основан през 1892 г. Той е третият факултет, открит във Висшето училище след Историко-филологическия и Физико-математическия. Със създаването на Юридическия факултет Висшето училище придобива университетски облик.

На 24 август 1892 г. преподавателският съвет на Висшето училище приема предложената от Министерството на просвещението програма за обучение в Юридическия факултет и определя условията за приемане на студенти в него. Курсът на обучение е тригодишен. Учебните занятия в новооткрития факултет започват на 2 ноември 1892 г. Първоначално броят на студентите в него е 22, но до края на учебната 1892/1893 г. се увеличава до 94, което съставлява почти половината от тогавашните студенти на Висшето училище. През двата семестъра на първата учебна година се четат лекции по гражданско право, углавно право, римско право, углавно съдопроизводство, история на българското право, римско-византийско право, енциклопедия на правото, латински, френски и немски език.

Като преподаватели във факултета са привлечени възпитаници на престижни европейски университети, част от които са завършили обучението си с докторати. Първите лектори са Петър Данчов, Васил Балджиев, Христо Стоянов, Иван Славов, Георги Згурев, Васил Маринов, Марко Балабанов, Иван Брожка, Стоян Михайловски и Иван Шишманов. Първият декан на Юридическия факултет след неговото административно обособяване е известният български юрист и държавен деец Марко Балабанов.

Още в първото десетилетие след откриването на факултета в преподавателския му състав се включват редица изтъкнати юристи – Стефан Киров, Петър Абрашев, Михаил Поповилиев, Йосиф Фаденхехт, Стефан Бобчев, Георги Данаилов, Тодор Кулев, Симеон Ангелов. Тези преподаватели определят трайно академичния облик на факултета с високото си ниво на преподаване, ерудиция и научни постижения в основните области на правната наука. Обучението във факултета се увеличава на 4 години. Преподават се 14 учебни дисциплини.

На 21 октомври 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище по предложение на декана на Юридическия факултет взема решение за създаване на 11 катедри: Римско право, История на българското и славянското право, Държавно и административно право, Политическа икономия, Финансова наука, Публично и частно международно право, Философия и енциклопедия на правото, Гражданско право и гражданско съдопроизводство, Търговско право, Наказателно право и наказателно съдопроизводство и Статистика. В учебната програма наред с разширеното изучаване на правните науки са включени и курсове с общообразователно значение – психология, социология, българска история, университет и университетско образование и др. Впоследствие броят на катедрите се увеличава на 15. Установява се редът за даване на научни звания и хабилитация, с което се открива възможност за пълнокръвен академичен живот и включване в университетската общност на ново поколение възпитаници на престижни европейски университети с подготовка, амбиция и призвание за изява като преподаватели и учени.

Вторият период в развитието на факултета е времето между двете световни войни. В преподавателския състав на Юридическия факултет се включват Венелин Ганев, Петко Стоянов, Димитър Мишайков, Петко Стайнов, Стефан Баламезов и др., които допринасят за издигане равнището на юридическото образование и правната наука в България. Принос към юридическото образование в България имат и емигриралите у нас след революцията в Русия професори като Иван Базанов, Симеон Демостенов, Петър Богаевски – преподаватели с висока ерудиция и научни достойнства. През този период в голяма степен са задоволени нуждите от български учебници на високо научно ниво, които не са загубили своите достойнства и до днес. Наред с тях е издадена и значителна по обем преводна учебна литература, която разширява възможностите на студентите във факултета да получат подготовка, сравнима с тази на тогавашните европейски университети. Научните изследвания на преподавателите в Юридическия факултет също могат да бъдат оценявани с критериите на европейската правна наука.

За първите 50 години от съществуването си Юридическият факултет се утвърждава като средище на пълнокръвен академичен живот. Той е способен да разширява и обновява своя преподавателски състав. Ярко доказателство за това е следващото поколение преподаватели, голяма част от които са и негови възпитаници, специализирали в големите европейски университетски центрове. В началото на 40-те години на ХХ в. в Юридическия факултет започват да водят лекционни курсове Иван Апостолов, Петко Венедиков, Живко Сталев, Константин Кацаров, Цеко Торбов, Анастас Тотев и други учени, чиито научни трудове определят за дълъг период облика на българската правна наука.

В първото десетилетие след Втората световна война Юридическият факултет преживява тежка криза. В разрез с всички норми и критерии на академичен живот от Юридическия факултет са отстранени или са били принудени да го напуснат редица утвърдени и авторитетни членове на академичната общност, както и по-млади талантливи преподаватели. Премахната е академичната автономия. Юридическото образование и правната наука са идеологизирани. Въведени са централизираното утвърждаване на студентите и техният политически подбор.

През 60-те години на ХХ в. започва процес на нормализиране на академичния живот във факултета. Възстановени са международните научни контакти. Предоставена е възможност за специализация на преподавателите в Нанси, Торонто, Страс­бург, Хага и др., сключени са договори за сътрудничество с Института по сравнително право във Франция, както и с юридическите факултети в Хамбург, Атина, Сегед, Прага, Будапеща и др. Въведени са нови форми на обучение – задочно и вечерно.

През 1971 г. е създаден Единен център по науките за държавата и правото, като е наложено включването на Юридическия факултет в него. По този начин е установен механизъм за вземане на решения в разрез с академичните принципи и традиции и за подчиняване на факултета на външен за него орган. Независимо от редица неблагоприятни условия през 70-те и 80-те години на ХХ в. Юридическият факултет съхранява в значителна степен своето значение като център на академична наука и преподаване благодарение на усилията на високоерудираните преподаватели и учени, работили в него.

Продължители на академичните традиции на факултета в следвоенния период са Димитър Силяновски, Нисим Меворах, Любен Василев, Ангел Ангелов, Владимир Кутиков, Михаил Андреев, Александър Кожухаров, Иван Ненов, Любомир Радоилски, Иван Дерменджиев, Витали Таджер, Лиляна Ненова, Борис Спасов и др., съхранили в научното си дело и в преподавателската си работа неговото високо равнище. Те и техните ученици и последователи, немалка част от които работят активно и до днес, успяха да съхранят авторитета на Юридическия факултет.

С демократичните промени след 1989 г. е възстановена самостоятелността на Юридическия факултет и наново са утвърдени принципите на университетската академична автономия. Съществуващите международни контакти са разширени и развити. С въвеждането на нов учебен план обучението във факултета отговаря по-пълно на изискванията на промените в българското законодателство и на процеса на правната евроинтеграция. Предвидените в него възможности за специализация на студентите им позволяват да задълбочат познанията си в онези области, които имат най-голямо значение за избраната от тях сфера на професионална реализация. Специфична форма за свързване на тези знания с практически опит е създадената във факултета Правна клиника с четири направления – Трудово и осигурително право, Административно право, Наказателно право и Правен режим на бежанците.

Студентите от факултета участват в международни състезания за решаване на казуси на името на Рене Касен – Франция, и на Филип Джесъп – САЩ.

Резултат на продължилото повече от десетилетие международно сътрудничество с Университета в Хамбург, започнало с провеждането на съвместни научни прояви през 80-те години и голяма заслуга за което има проф. Петер Ерлингхаген, е създаването през 1991 г. на Института по германско и европейско право. Първи директори на института са проф. П. Ерлингхаген и проф. П. Попов. Институтът предлага на студентите образователни семинари в областта на правото на ФРГ и европейското право, организира научни и практически ориентирани форуми за научни работници, студенти и практикуващи юристи от двете страни, съдейства за осъществяване на академичен обмен и краткосрочно пребиваване на студенти в Университета в Хамбург.

През 90-те години на ХХ в. възникват редица нови юридически факултети в страната. За много от тях Юридическият факултет е пример за изграждането им и критерий за академичен стандарт. Наред с това той е и източник на преподавателски опит, пренесен от ангажираните в тях представители на неговото академично тяло и на попълнения на преподавателския им състав от млади колеги, възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет.