Начало / Новини / Новини и събития / Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на дискусия с ученици и студенти на тема: „България и Германия – партньори в Европа“

   
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на дискусия с ученици и студенти на тема: „България и Германия – партньори в Европа“

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя дискусия с президентите на Федерална република Германия и Република България Йоахим Гаук и Росен Плевнелиев и ученици и студенти на тема: „България и Германия – партньори в Европа“. Събитието е организирано по повод държавното посещение на президента на Федерална република Германия Йоахим Гаук в Република България.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че за него е голяма чест да приветства в Аулата на Университета толкова високопоставено дискусионно събитие с участието на президента на Федерална република Германия Йоахим Гаук. Според него посещението на федералния президент е израз на традиционните приятелски отношения между България и Германия, които датират дълго преди нашия общ европейски път.

Проф. Герджиков отбеляза, че това се отразява по особено ярък начин в нашите отношения в сферата на висшето образование, науката и изследванията и добави, че се надява Софийският университет и със своите двустранни споразумения с германски висши училища да е допринесъл за развитието на тези отношения. Ректорът подчерта значението на вече станалия традиционен лекторат на DAAD, европейските програми „Еразъм“, „Еразъм +“, „Еразмус Мундус“, както и многобройните изтъкнати германски и немскоговорящи представители на академичната общност, учени и публични личности, носители на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на най-авторитетното българско висше училище.

1

„Уважаеми господин Президент, днес Ви приветстваме не само като президент на държава със силна икономика и голяма културна традиция, с която ни свързва дълготрайно приятелство. Днес Ви приветстваме и като личност, която е допринесла много за формирането на Европа“, каза проф. Герджиков и изтъкна ролята на Йоахим Гаук в гражданските движения, довели до обединението на Германия, дейността му като проповедник както на Божието слово, така и на правата и свободите на хората и ценностите на гражданското общество.

Според ректора германският президент е показал, че е невъзможно да се изгради демокрация, без да се припомня миналото и без да се анализира страшното наследство на това минало. Проф. Герджиков обърна внимание, че темата на днешната дискусия е особено ценна, защото основните участници в нея са държавните глави на две страни-членки на Европейския съюз. Той изрази радостта си, че младите хора в Аулата, ще имат възможност да обсъдят тази тема с двама активни поддръжници на европейската идея.

Според ректора на Софийския университет, за да запазим първоначалния ентусиазъм от присъединяването на България към Евросъюза, не бива да мислим само за това колко полезна за всички страни-членки е общата търговия или да се стремим само към присъединяване към Шенгенското пространство. Трябва да осъзнаем, че европейската идея не е резултат на общия пазар, а е възникнала от общата ни история и от общите ни ценности.

„Нуждаем се от нова визия за бъдещето, за да заразим младите хора с оптимизъм за Европа. Трябва да им покажем, че европейската интеграция носи не само благосъстояние, но и върховенство на закона, независима съдебна система, воля за борба с корупцията и гарантиране на свободите“, каза проф. Герджиков и изрази надеждата си днес да направим още една крачка по пътя към този идеал и пожела на присъстващите интересна и вдъхновяваща дискусия.

Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет и модератор на дискусията, представи биографията на президента на Федерална република Германия. Йоахим Гаук е роден през 1940 г. и получава теологическо образование. В периода 1965-1990 г. е бил пастор в Източна Германия. Участва в дисидентското движение и е бил негов говорител. В последните години преди 1989 г. той е ръководил обществени молитви за мир и участва активно в гражданското движение, което е довело до демократичните промени в Германия. В периода от 1991 г. до 2000 г. е назначен от федералното правителство да отговаря за документите на бившата Държавна сигурност в Източна Германия. През 2001 г. Йоахим Гаук е избран за председател на Съюза против забравата за демокрация. На 18 март 2012 г. Йоахим Гаук е избран от Федералното събрание за 11-ти президент на Федерална република Германия. За своите заслуги многократно е отличаван с различни държавни отличия и награди.

4

Президентът Йоахим Гаук благодари на ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков за същественото въвеждане в темата на дискусията и за приятелското посрещане. Той отбеляза, че връзките между европейците и конкретно между българите и германците са много разнообразни и показват колко дълбоки са корените в нашата обща история. По думите му Българското възраждане, в духа на което е създаден Софийският университет, носи отпечатъка на редица личности, които са следвали в Германия. Той открои делото на просветителя Петър Берон, който е изиграл изключително важна роля за развитието на модерна България. Йоахим Гаук подчерта, че и днес академичният обмен помага за разбирателството между българи и германци.

Германският президент отбеляза, че днешният ден не е обикновен ден за водене на дискусия за Европа. В този момент гражданите в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия гласуват за това дали Великобритания да остане в Европейския съюз. Йоахим Гаук подчерта, че това е тяхно суверенно решение, но е и решение, което засяга всички в Европа. Той добави, че Великобритания е символ на дълга демократична традиция, либерални принципи, стожер е на трансатлантическото приятелство, нейният глас от повече от 40 години има тежест в Европейския съюз и добави, че нейното излизане от Съюза би било загуба за цяла Европа.

3

Според Йоахим Гаук най-доброто нещо в дебата за т.нар. „Брекзит“ е бил самият дебат, тъй като е извадил наяве едно недоволство от Евросъюза, което преди това често е оставало скрито. Дебатът подтикна размисли за Европа и даде импулси за реформи, отбеляза Гаук и подчерта, че независимо от това как ще приключи гласуването днес, не бива просто да преминем към следващата точка от дневния ред, а да извлечем поуки от кризата и да дискутираме как искаме да живеем заедно в Европа, стъпили на здравата основа на нашите общи ценности.

Гаук призова да разговаряме именно с онези, чиито възгледи се различават от нашите, които следват мнения и аргументи, изглеждащи ни неубедителни. Според него трябва да се изслушваме едни други вместо да следваме модата да се движим само в затворени среди, защитаващи дадено мнение. „Такъв дебат е важен, защото във време на смут, той може да допринесе за укрепване на самооценката”, каза още германският президент и отбеляза, че войните в Сирия и Ирак, борбите в Украйна показват колко крехък е мирът.

Президентът Гаук обърна внимание и на темата за бежанската криза, която ни разкрива, че Европа не е остров, а случващото се в други части на света засяга и нас, нашата сигурност, нашето благосъстояние, нашите политически и обществени достижения. По думите му, бежанската криза показва колко трудно е да обединим в един компромис националните интереси, европейската солидарност и глобалната отговорност. Той акцентира, че изолацията и изключването не са решение във време, когато светът все повече се сближава.

7

Самият Европейски съюз е изправен пред големи предизвикателства, отбеляза Йоахим Гаук и добави, че след финансовата и икономическа криза безработицата в някои държави-членки все още е много висока. Много млади хора не виждат перспектива за себе си в своята родина. В това отношение ЕС трябва да изпълни обещанието си за благосъстояние, каза президентът и добави, че в тази ситуация не бива да говорим само за проблемите на Европа, а да си изясним какво имаме в лицето на Европа и да кажем открито от какво не бихме искали да се лишим. „Със своята история европейският проект винаги е будел възторг. След ужасното кръвопролитие през Втората световна война неговите стратези са били изпълнени с желанието да установят мир, демокрация и благосъстояние в Западна Европа“, каза Йоахим Гаук.

Той обърна внимание на факта, че след 1989 г. за хората в Централна и Източна Европа, живели зад „Желязната завеса“, е било голяма мечта техните държави да се присъединят към Обединена Европа. Йоахим Гаук добави, че да бъдеш европеец означава освен всичко друго и да можеш да следваш навсякъде в Съюза. Той изрази радостта си от факта, че в България има германски студенти, а много млади българи избират да учат в Германия.

Президентът Гаук отбеляза, че обръщайки поглед към Източна и Централна Европа остава с впечатление, че много хора са очаквали от ЕС да разреши бързо най-големите проблеми на техните страни. Сега те виждат, че вътре в Европа също има въпроси, които не са получили своя отговор и че човек трябва да се ангажира за Европа, да се бори за Европа и да прави компромиси за Европа. Непрекъснато трябва да отстояваме нашите права и привилегии, ако искаме да ги запазим, подчерта Йоахим Гаук.

Според него в България все още може да се усети ентусиазмът при присъединяването на страната ни към ЕС през 2007 г. – повечето българи имат доверие в институциите на Евросъюза и знаят колко важна е подкрепата на европейските партньори, когато трябва да се ускорят реформите в страната. В същото време е добре и е важно, че в България продължава да се развива активното гражданско общество, отбеляза Йоахим Гаук и добави, че много често именно гражданите са тези, които трябва да участват и да подкрепят процесите на реформите, понякога да ги подтикват и ускоряват както в националната държава, така и в Европейския съюз.

5

Германският президент разказа, че като млад е мечтаел за една свободна Европа без граници. Много години по-късно по време на Мирната революция през 1989 г. е мечтал да бъде част от една Европа на свобода и справедливост. Йоахим Гаук изрази радостта си, че е преживял превръщането на мечтите си в реалност.

По думите му, представите за Европа на отделните държави и поколения се различават една от друга, но изрази надеждата си по време на дискусията да научи за какво мечтаят младите българи и на какво се надяват, когато мислят за Европа, какво очакват от ЕС – лично за себе си и за родината си. Той призова всички да се опитат да погледнат от перспективата на другия и в бъдеще да продължават да защитават онова, което е ценно за тях – свободата, демокрацията, мира и правата на човека. Йоахим Гаук изрази убеждението си, че младото поколение в България може да даде важен принос за всичко това.

По време на срещата студенти и ученици от различни училища от страната, изучаващи немски език, имаха възможност да зададат своите въпроси на Йоахим Гаук и Росен Плевнелиев. Младите хора поставиха въпрос за съотношението между националните държавни и европейските институции и докъде трябва да стигне самостоятелността на отделните национални държави.

Йоахим Гаук припомни опита за създаването на обща европейска конституция, текст, който не бе приет от всички страни-членки. Федералният президент изтъкна, че тогава е възникнал страхът, че създаването на една европейска централна държава ще отнеме идентичността, независимостта и суверенитета на отделните национални държави. Това се отнася до финансовата, до отбранителната политика, до политиката на сигурността, до вътрешната политика – до всички тези политики, за които отговарят националните парламенти. Според него именно това създава проблеми за една обща национална политика. Той отбеляза, че националните правителства възприемат мнението на гражданите, а посланието, което гражданите изпращат в момента до националните си правителства е „Не прекалявайте с европейската държава”. Президентът отбеляза, че е ревностен защитник на процесите в Обединена Европа и не иска това, което е постигнато, да бъде разрушено. „Националната идентичност трябва да бъде обединена с едно ново вдъхновение, свързано с европейската идея”, отбеляза президентът. Според Йохим Гаук Европейският съюз няма да се разпадне, тъй като има прекалено много ползи за гражданите му, за да бъде разрушен.

6

Президентът Росен Плевнелиев апелира по време на дискусията националните правителства да не прехвърлят вината за неуспехите върху Брюксел, като същевременно си приписват успехите на Европейския съюз. Държавният глава беше категоричен, че процесът на европейската интеграция няма да застраши суверенитета на държавите членки. „Силата на Европейския съюз е именно в националните държави. Никой не е отнел тази сила от тях и никой няма намерение да я отнема. Тежката дума в ЕС имат самите лидери на всяка държава“, посочи президентът Росен Плевнелиев, според когото противоречие между силен Европейски съюз и силни европейски държави не съществува. Брюксел не бива да бъде превръщан в символ на бюрокрацията, посочи още държавният глава. „За да бъдат успехите на Европа видими, политиците от националните държави трябва да бъдат честни и да признават кога Европейският съюз им е помогнал да постигат напредък и да се справят с кризите днес“, допълни Росен Плевнелиев.

В отговор на въпрос възможно ли е дуалното обучение да бъде въведено в България с германска помощ, президентът Йоахим Гаук разказа за същността на професионалното дуално обучение, което не е университетско обучение, не е академично, каквото се получава в едно висше училище. Това е професионално образование, което се получава след 3-годишно обучение, по време на което едновременно се посещава както училището, така и предприятие, производствено или занаятчийско, и се придобиват практически умения. По думите на президента в Германия професиите, които се изучават в професионалните училища, са много добре приети и много популярни, защото те дават един добър старт, добър ценз на завършилите това обучение в Германия. Той заяви, че това е една много добра възможност да се пребори безработицата сред младите хора в отделните страни. „И ние, естествено, имаме интерес нашият опит да бъде споделян, възприеман в различни страни. Това също е една от дейностите на търговските камари в България, в Румъния, в Южна Америка например, където нашият опит успешно се прилага“, каза още Йоахим Гаук.

Запитан за отварянето на границите на Германия за бежанци, президентът Йоахим Гаук подчерта, че австрийското и германското правителство са се намерили в „аварийно положение” и една политика, която е базирана на ценности, не може да подпомага в тази ситуация и да реагира адекватно чрез твърдост и блокаж на този наплив, а би трябвало да се действа солидарно. Според германския държавен глава политиците не са очаквали такава силна вълна от емигранти и са шокирани от обема ѝ. „Тази вълна ще съществува и в бъдеще, защото положението в отделните страни е трагично“ – каза още президентът Гаук и отбеляза, че по-голямата част от немското общество била солидарна с нещастието на мигрантите.

По време на дискусията с младите хора президентът Гаук отново заяви, че не трябва да се очаква разпад на Европа и отбеляза, че хората, които го искат, са малцинство. Той подчерта, че мнозинствата, които възприемат Европа по положителен начин, трябва да бъдат по-ясни в своите изказвания и да дават национално самочувствие в европейски контекст на своите националности.

Българският държавен глава подчерта, че новите европейски интеграционни проекти ще направят държавите-членки на Европейския съюз по-силни, без да отнемат от техния суверенитет и национална идентичност. „Никой няма да изгуби от създаването на Европейския енергиен съюз. Държавите членки, особено България, ще се радват на повече конкурентоспособност, ще се справят с монополите в енергетиката и ще привлекат повече инвестиции. Нито една държава няма да изгуби и от създаването на дигиталния пазар“, посочи президентът, като изтъкна свободата на движението и мобилността в образованието като основни постижения на Европейския съюз. Благодарение на пълноценното партньорство в рамките на ЕС и модернизацията на страната, много млади хора се връщат от чужбина, за да се реализират в България, отбеляза още президентът Росен Плевнелиев.

Президентът Плевнелиев изрази надежда все повече български университети да имат партньорства с немски университети. „Днес вие сте свободни да изберете къде да получите своето образование. Нека ценим свободата и нека да я използваме така, че свободата на българите да направи България по-силна”, подчерта президентът. Според държавния глава ще бъдем силни, ако не се изолираме, а се интегрираме. „Това ще го постигнете вие, а ние ще ви подкрепяме. Аз знам, че където и да се намирате по света вие ще бъдете едни убедени патриоти и едни истински големи българи. А България е на прав път”, заключи държавният глава. Той пожела на учениците и студентите да бъдат свободни, да пътуват, да опознаят света и да вземат своето лично решение да се развиват в България, а българските политици да създадат предпоставки за тази реализация.